Проф. дтн Николай Вълканов: Ако не бяхме инвестирали 8 млрд. лв. в рудници, сега да сме фалирали
Развиваме индустрията, даваме високи заплати и имаме добри работници, казва председателят на УС на “Минстрой Холдинг” и почетен председател на БМГК
- Проф. Вълканов, как се управлява бизнес в тези нестабилни в политическо отношение времена?
- Времената са такива, те оказват влияние, но когато си подреден, когато си разбираш от професията, управляваш добре компанията си. Ние зависим повече от цените на металите на Лондонската борса, отколкото от разпоредбите на българското правителство и парламент.
Народното събрание има задача и да създава устойчива среда за бизнеса. Ето, депутатите приеха решение да се компенсират нестопанските потребители при цена на електроенергията над 180 лв. за мвтч. Така че има и добри неща в българската политика.
Много пъти съм казвал, че собствениците на предприятията трябва да реинвестират печалбата, за да ги развиват. В последните 7-8 г. минната индустрия инвестира 8 млрд. лв., което днес, въпреки рекордно ниските цени на металите, ни дава възможност да работим, да даваме високи заплати и да имаме добри работници. Ако не бяхме инвестирали, щяхме да сме фалирали.
- Цените на металите през пролетта бяха рекордно високи. Сега какво се случва?
- Бяха по едно време нагоре, но краткотрайно, за 20-25 дни. В последните два, дори три месеца, са много надолу.
- Вашата компания “Минстрой Холдинг” е водеща в българската индустрия и в минно-геоложкия сектор. Спасявали сте мини от фалит. Как се постига това? Как виждате развитието на компанията си в стратегически план?
- Първите мини, които купих през 2002 г., бяха в Златоград. Бяха фалирали, нямаше работници и машини. Започнахме да инвестираме и да развиваме. През 2011 г. купих “Горубсо Мадан”, работниците не бяха получавали заплати 6 месеца. През 2016 г. купихме мините в Македония. Навсякъде се започва от нулата, без работници, без механизация, с много инвестиции, с погасяване на стари задължения. Инвестирал съм в машини и съоръжения, сменил съм минния модел - има пробивни карети, интелигентни товарачни машини.
- Как ще се развива в бъдеще този бизнес?
- В минния бранш е имало правилните
инвеститори
- проф. Цоло Вутов в “Елаците-Мед”, проф. Илия Гърков в “Дънди прешъс” в Челопеч, покойният проф. Цоцорков в “Асарел-Медет”, както и сегашното ръководство. Всички ние инвестирахме много, взехме фалирали предприятия, направихме ги силни. Нашите руди са с много ниско съдържание на метали, медните руди в откритите редници са с 0,20-0,22%, в подземните са 3-5%, но това е много ниско съдържание. Работим благодарение на инвестиции.
Нашите суровини не са неизчерпаеми. Те са за следващите 30-40 г. и това не се отнася само за България, а за цяла Европа. Но навсякъде в Европа в следващите 30-40 г. суровините ще свършат. Единственият по-близък източник на суровини е Африка, за тях трябва да има стратегия на Европейския съюз.
Както се харчат стотици милиарди за въоръжаване, така
трябва да има стратегия на Европа за влизане в
Африка за развитие на суровинния бизнес
Китай го направи, влезе в една държава с 40 000 специалисти и работници, включително войници и охрана. Изграждат инфраструктура - жп линии, пристанища и се добиват полезни изкопаеми с много високо качество от залежи с огромни запаси.
- Ако се върнем в България, има ли още потенциал в добивната индустрия за годините напред?
- В България имаме волфрам на 40 км от Велинград, но казахме, че няма да го разработваме, а той е стратегическа суровина. Имаме природен газ, в Добружда е най-богатото въглищно находище в света с нула процента сяра, нула пепелно съдържание. Но пак казаха - няма да го разработваме. Имаме уран, бяхме на трето място в света по добива му. Сега всичко е забранено. Имаме объркана политика както в енергетиката, така в целия икономически живот.
- Има написани стратегии за развитието на енергетиката, но няма реализирани стратегически проекти - това са ваши думи. Кои проекти би трябвало да бъдат вкарани в дневния ред на държавата?
- Всеки министър идва с намерение да прави стратегия. А нея я има от 1985 г. - атомна енергетика с АЕЦ “Козлодуй” и с проекта “Белене”, изграждане на цялата хидроенергийна система.
Трябваше да се изградят язовирите на
хидрокомплекса “Горна Арда”
- още по времето на Иван Костов, в присъствието на турския премиер Тургут Йозал, гърмяхме за старт.
Имахме проект за прехвърляне на част от водите на Места във вече изградената каскада “Въча”, но и той се спря. Имаше проект за изграждане на язовир на река Тунджа, турската страна искаше да го финансира, защото Одринска Тракия пролетно време се залива от води, лятото е суша. И бяха готови да купуват водата. България щеше да получава 50-60 млн. евро. И той не се осъществи. Имахме една от най-добрите ПАВЕЦ - “Чаира”, и я съсипаха.
В ядрената енергетика АЕЦ “Белене” можеше да е готова още през 2014 г., щяхме да имаме 2000 мегавата, щеше да струва 7 млрд. евро. Спряхме обаче и този проект. Сега ще правим някога 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Всяко правителство и всяка политическа сила идва със свое виждане за енергетиката и нищо не се е случило от 1989 г. насам. Единственото, което се построи, е язовир и ВЕЦ “Цанков камък”, и то не с пари от бюджета. Тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски успя да осигури кредит от 3 австрийски банки и се изгради единственият нов хидроенергиен проект у нас след промените.
- Как виждате енергетиката в бъдеще, кои могат да бъдат стратегическите проекти?
- Хидроенергетика, геотермална вода, ВЕИ и ядрени мощности. Имаме изградени много мощности от ВЕИ, проблемът е в балансирането им и изграждане на мрежата на Електроенергийния системен оператор.
- Отдавнашна ваша идея е да се вложат инвестиции в геотермалните източници. Тя се възприема доста предпазливо, смята се, че е трудно осъществимо. Виждате ли потенциал да се реализира?
- Който смята, че е трудно осъществимо, да погледне какво се случва в Европа - от Исландия, Унгария, Хърватия до Турция. В Турция изградиха 2000 мегавата. При нас в “Минстрой” има много знания за геотермалните води. Правим проект с Кирил Домусчиев
за изграждане на
геотермална централа от
20 мегавата в Златоград Надявам се през 2028 г. да е готова.
- Какво не достига за развитието на този сегмент на енергетиката?
- Производството на енергия от геотермална вода го няма в правния мир - има слънчева, водна енергия, от АЕЦ, от въглища. За геотермалната няма законова база. Трябва да се уреди какво се случва с водата, след като се оползотвори - инжектира се отново обратно, дава се за отопление, за балнеология. Има много работа.
- Затвърждава се в последно време тезата, че най-големият проблем на българската икономика е липсата на квалифицирана работна ръка. Така ли е в минната индустрия?
- Липсата на работна ръка е факт. Ние с висшите кадри и техниците нямаме проблем, понякога не достигат работници, но за сметка на това увеличихме инвестициите в техника и в нови технологии. Ние - говоря за индустрията като цяло, започваме да внасяме работници от Индия, от Бангладеш, но това е бавен процес. В Македония, тъй като не ми стигаха миньорите, взех от Сърбия. Най-вероятно ще наема оттам миньори да работят у нас.
- Инвестирате в знанията и уменията на работниците и служителите в “Минстрой Холдинг”. Един от двигателите сте на специализираното образование и подпомагате Минно-геоложкия университет в София. Каква е ролята на бизнеса в образованието?
- Бизнесът трябва да изгражда основите в университетите - зали, технологии, техника, осигуряване на стажантските програми на студентите. Да се четат лекции в университетите. В нашия бранш и проф. Вутов, и проф. Гърков, и аз, много инвестираме в студенти. В дуалното обучение всяка година имаме по 350-400 ученици, които излизат. Бизнесът не само по право трябва да го прави, той е длъжен да инвестира в науката.
Проф. дтн Николай Вълканов е председател на Съвета на директорите на „Минстрой Холдинг“ АД, зам.-председател на КРИБ и председател на Съвета на настоятелите на УАСГ и на МГУ "Св. Иван Рилски" и е почетен председател на Българската минно-геоложка камара, която обединява повече от 110 дружества и организации в сектора. Неотдавна той беше удостоен с ордена "Стара планина" първа степен за принос към икономическото развитие на България.