Ален Делон, ангелското лице на киното и бунтар, си отиде тихо на 88 г. (Обзор)
Скандали между трите му деца помрачиха финала на живота на френската кинолегенда
Тъжна неделя ще остане в историята 18 август 2024 г. Светът изгуби “ангелското лице” на френското кино Ален Делон, който почина на 88.
Трите деца на легендарния актьор - Ален-Фабиен, Анушка, Антони, както и Лубо (кучето му), с дълбока скръб съобщиха за смъртта на техния баща.
Той почина спокойно в дома си в Души, заобиколен от семейството си, пише в изявлението им, изпратено до Франс прес. Делон се бореше с влошено здраве след преживения през 2019 г. инсулт.
Дори смъртта на кинолегендата да е била “спокойна”, то същото не може да се каже за живота му непосредствено преди това. През последните години
семейството на Делон беше раздирано от скандали,
главно заради неразбирателство между трите му деца, които стигнаха дори до съд. Свадата придоби мащабни измерения в началото на 2024 г. след интервю на първородния син на Делон от единствената му съпруга Натали - Антони. Пред списание “Пари мач” той заяви, че полусестра му Анушка крие от него и от брат му Ален-Фабиан състоянието на техния баща. Според Антони Делон е бил подложен на 5 когнитивни теста в Швейцария между 2019 и 2022 г., като не е успял да премине нито един.
Лекарите казват, че тези тестове сочат за когнитивна деградация, която поставя баща ми в психологическа слабост, твърди Антони
и обвини сестра си, че крие медицинските
резултати, наричайки я “манипулаторка, способна на всичко”.
Анушка му отговори в една от обществените френски телевизии: Отказвам да бъда омърсена по този начин, да ме третират като лъжкиня и манипулаторка. Тя призна, че се е почувствала зле от думите на брат си, че не спи и е мислила за самоубийство. Анушка обаче отрече състоянието на баща ѝ да е такова, каквото го описват братята ѝ, поясни, че все още се възстановявал от инсулта, но може разговаря нормално и да подписва документи.
В този скандал Ален-Фабиан подкрепи брат си. Най-малкият син на Делон тайно беше записал разговор на Анушка с баща им, на който тя заявява: Татко, уморена съм от всичко, което се случва.
Погребват ме, а теб те изкарват глупак
Трябва да си предпазлив, татко, може да се наложи да кажеш нещо, защото капанът ще щракне върху теб. Скоро след това пред адвоката си Кристоф Айела тя изрази позиция по случая.
Ален Делон е дълбоко шокиран от излагането на показ на личния му живот, за него това е унизително, истински кошмар, посочи адвокатът малко след като самият Делон заведе дело за клевета срещу собствения си син Антони.
Отвън семейните драми изглеждат като скандал за огромното наследство на Ален Делон - около 200 - 300 млн. евро в имоти, ценни произведения на изкуството, права върху филми, както и кеш. Антони, който иначе отхвърля подобно подозрение, бил силно засегнат заради начина, по който Делон е разпределил наследството между тримата. Предполагаше се, че актьорът е оставил всичко на дъщеря си, която често нарича “любовта на живота ми”, но по-късно стана ясно, че
на Анушка се полагат 50% от наследството, а на синовете - по 25%
През април кинолегендата беше подложен на “засилено попечителство”, с което правото на Делон сам да управлява финансите си му беше отнето. Анушка реагира остро на решението на съда, като го определи за “унизително”. Делон обаче реши да не обжалва мярката, а негов представител посочи, че французинът “има доверие на пълномощника, назначен от съда”.
Премеждия съпътстват и ранния живот
на Ален Делон. Актьорът, определян като най-красивия мъж на XX век, е роден в Ско, предградие на Париж, на 8 ноември 1935 г. По това време баща му управлява киносалон, а майка му работи в аптека. Той е на 4, когато бракът на родителите му приключва с тежък развод.
“Родителите ми се отърваха от мен”, разказва Делон пред “Пари мач”, и допълва: Озовах се в приемно семейство като сираче. И двамата се върнаха при мен, когато бях известен. Изведнъж се сетиха, че имат син.
Делон напуска училище на 14 и започва да работи като чирак при втория си баща, който е месар. Родителите му обаче подписват документи, с които го записват във френската морска пехота, когато е на 17.
Те се отърваха от мен за втори път, разказва още Делон. Заради морска болест е преместен в армейска част, където фриволното му поведение - веднъж откраднал джип и го вкарал в река - води до чести наказания. По време на службата Делон бил на битка в Индокитай, но също прекарал 11 месеца в затвора, а по-късно бил уволнен от армията.
През 1956 г., когато останал без пари и извън армията, започва като портиер. По същото време приятели актьори го канят на филмовия фестивал в Кан през 1957 г. Делон е
толкова беден, че взел костюм назаем
а фестивала французинът е забелязан от американски търсач на таланти, който е впечатлен от визията му. Той му предложил седемгодишен договор с продуцента Дейвид О. Селзник, но трябвало да научи английски. Актьорът обаче отказал по съвет на френския филмов режисьор Ив Алегре, който след това избира Делон за актьор в криминалната драма “Когато е замесена жена” (1957 г.)
Нямах представа какво да правя, разказва най-красивият на ХХ век за първата си роля пред списание GQ, като допълва: Алегре ме погледна и ми каза: “Изслушай ме, Ален. Не играй. Живей”, и това промени всичко. До третия филм - драмата “Кристин” (1958 г.), където се появява заедно с Роми Шнайдер, Делон вече е звезда. Критиците обаче рядко го оценяват положително, а актьорът смята, че е така заради външния му вид. Боря се от 10 години, за да накарам хората да забравят, че съм просто красиво лице, казва в разцвета на кариерата си.
Допълва, че ако не е влязъл в киното, е щял да се озове в някой от парижките затвори. Това, че станах актьор, беше голям късмет. В противен случай щях да се озова във “Френе” или “Фльори-Мероги”, казва преди време Делон, визирайки два парижки затвора.
Делон явно изразява неприязън към властта, а в приятелския му кръг се озовават и престъпници. Най-известният от тях е т.нар. последен мафиот на Корсика - Франсоа Маркантони, с когото актьорът е доста близък. Това води до силно полицейско и медийно наблюдение на Делон след убийството на югославския бодигард-камериер на актьора Стеван Маркович. Трупът е открит, бит и надупчен с куршуми, в сметище близо до Париж през 1968 г.
В писмо до брат си Маркович пише, че
“ако бъда убит, това е 100% по вина на Делон и кръстника му
Франсоа Маркантони”. Делон е разпитван няколко пъти, но не е обвинен, а до днес убийството остава неразкрито.
“Аферата Маркович” породи безумни истории, че Маркович е организирал оргии и схеми за изнудване, в които са участвали приятели на Делон и френски политици, сред които и Клод Помпиду - съпруга на тогавашния френски президент Жорж Помпиду.
Любовният живот на звездата също е турбулентен
През 1968 г. за първи път среща Роми Шнайдер, когато играят заедно на екрана. Тогава тя го нарича “арогантен”, но по-късно искрата между тях пламва искра и двамата са 4 години заедно. Имат и годеж, продължил месеци. Делон обаче я напуска с червена роза и писмо, в което пише “Извинявай”. Когато през 1968 г. се събират отново, за да снимат “Басейнът”, между тях отново прехвърчат искри, но незадълго. След смъртта ѝ през 1982 г. Делон я определя за “любовта на живота ми”.
Германската певица Нико с години твърдеше, че има син от Делон, роден през 1962 г., но той отричаше.
Единствената жена, с която Делон сключва брак, е Натали Делон. Запознават се в нощен клуб в Париж, докато той е с Шнайдер. Женят се тайно през 1964 г., когато Натали вече е бременна. Връзката им е бурна и скоро се развеждат, а Делон се събира с една от екранните си половинки - Мирей Дарк.
След нея има връзка с попиконата Далида, като гласът на Делон се чува в най-големия ѝ хит Paroles, Paroles (“Думи, думи”).
Следващата му връзка е с нидерландската моделка Розали ван Бримен, която е 21 години по-млада, от която има две деца, но през 2001 г. се резвеждат.
През 2019 г. през сълзи публично признава, че мисли за Роми и Мирей.
Съблазнителен на екрана, но в живота "жените го тормозят"
Ален Делон “грабва” завинаги световната слава с ролята на убиеца опортюнист Том Рипли в “Под яркото слънце” (1960 г.)
Понякога го наричат “мъжката Брижит Бардо” заради красотата и чара, с който бе надарен. През годините така и не намери роля, която напълно да улови енигматичната му енергия, но имаше фенове по цял свят.
Героите му бяха съблазнителни, изпълнени с вътрешен смут и внезапни изблици на насилие и емоция, както и скрита досада, характерна за френските и италианските филми в следвоенната ера.
След пробива си с “Под яркото слънце” участва в няколко продукции на италианеца Лукино Висконти, сред които криминалето “Роко и неговите братя” (1960 г.) - известна семейна трагедия в Милано, както и “Гепардът” (1963 г.) - историческа драма за залеза на италианската аристокрация, в която Делон си партнира с легендарната Клаудия Кардинале. Играе и със символа на мистиката в италианското кино Моника Вити в “Затъмнението” (1962 г.)
В криминалетата Делон надгражда запазения си образ на престъпник с привидно спокойна фасада. Култови са “Самураят” (1967 г.) и “Червеният кръг” (1970 г.) на Жан-Пиер Мелвил.
Въпреки успеха си не успява да сбъдне една от мечтите си - да стане звезда в Холивуд, където се премества през 1964 г. и подписва с MGM и Columbia, като прави 6 филма. Нито един не става хит и се завръща в Европа през 1967 г. След това участва в криминалните “Сицилианският клан” (1969 г.) на Анри Верньой и “Борсалино” (1970 г.) на Жак Дере. И двете продукции стават касови хитове във Франция.
През живота си Делон получава куп награди. Печели френския “Сезар” за “Нашата история”, в който играе алкохолик, влюбен в по-млада жена. През 1995 г. получава почетна Златна мечка на “Берлинале”, а през 2019 г. - почетна Златна палма на филмовия фестивал в Кан. Последната награда обаче беше белязана от противоречия - петиция събра над 25 000 подписа на протестиращи срещу неговия “расизъм, хомофобия и женомразство”.
На тези обвинения Делон отговори, че не е против гей браковете, но не одобрява “осиновяването от двама души от един и същи пол, както и че никога не е тормозил жена в живота си. Великият актьор добави: “Те обаче ме тормозеха много”.