Жегата ни тревожи, а правим климатични престъпления - черни фасади, застроени дерета

18.08.2024 11:15 Юлиан Попов
Хеликоптер на Българската армия черпи вода от езерото в курорта Старозагорски минерални бани, за да участва в гасенето на пожара край Стара Загора през юли тази година. СНИМКА: ВАНЬО СТОИЛОВ

В България се заговори по-сериозно за климата. Засега разговорите са най-вече насочени към безводието, горските пожари и градските горещи острови - кризисни явления, които ни притискат, очевидни са и предизвикват основателна тревога. И трите са познати от времето, в което са се появили гори и градове.

Начинът, по който климатичните промени обаче се проявяват, е през увеличаване на силата и честотата на тези явления. С други думи, твърдения от типа “то винаги е имало климатични промени” са празни фейсбук приказки. Нещата са доста по-сложни и е редно да се занимаем с климата много по-сериозно.

1. Климатичните вариации трябва да се предвиждат при почти всяко строителство, независимо дали те са свързани, или не с климатични промени.

Ние ги пренебрегваме, строим неадекватно и ни излиза двойно.

2. Климатичните промени засилват тези вариации. Тоест ставаме свидетели на по-сериозни и по-чести наводнения, горещи вълни, засушавания и съответно пожари. Трябва да предвиждаме тази промяна и да строим в съответствие с по-тежките сценарии за бъдещето. Не го правим.

3. Извършваме климатични престъпления. Сред тях са: застрояване на дерета, запечатване на “попивни площи” (полите на Витоша), зариване на ретензионни водни обеми (например Боянското блато), строеж на високи сгради насред охладителни въздушни коридори, черни фасади, бетониране и покриване на реки, ненужно разрастване на градската площ (Бистрица и др.).

Това са здравни и икономически престъпления, които обаче не фигурират никъде като престъпления.

А те са престъпления, защото водят до намалена работоспособност, влошено здраве и огромни финансови загуби.

4. Климатичните промени имат и други измерения, свързани с океана и морето, с езерата, реките и биоразнообразието. Те са по-отдалечени от всекидневието ни и ни е по-лесно да ги пренебрегваме. Но са по-сериозни.

Засега добрата новина е, че темата за климатичните промени, изглежда, постоянно се врязва в медийните разговори, сред научните среди и сякаш дори и сред политическите елити.

* Авторът е бивш министър на околната среда и водите. Мнението е от фейсбук.

 

Други от Анализи

С 4% расте доверието към ЕС у нас, а с 8% - към НАТО

Доверието на българите към ЕС е скочило с 4% до 59,5%, а към НАТО с 8% до 40,1% от септември 2023 г. до септември 2024 г. Това показва представителен сондаж на "Галъп интернешънъл болкан" между 28

При условна присъда за пияни шофьори - да гледат клипове с трагедиите след катастрофи

САЩ и други държави задържат 3 дни в ареста хванатия да кара пил През 2022 с близо 70% са се увеличили шофьорите, заловени да карат след употреба на наркотици. През цялата 2022 г

Унижихме ли първата жена президент в Скопие?

През 2016 г. подобен вой предизвика и снимка на Борисов с Ердоган Истерията, че на срещата на българския държавен глава Румен Радев с неговата колежка от РСМ Гордана Силяновска-Давкова в София не е

България удари джакпота с ресора си в ЕК, но Фон дер Лайен направи разбъркан пъзел

Вижда се разминаване при припокриването на отговорностите и ресорите, още не знаем защо Средиземноморието става специален регион Предложеният състав на Европейската комисия от председателя Урсула

Търси се българският Орбан

2024-а - 35 години след свалянето на Живков, кръгът се затваря. Време е за нов политически елит Ще останат 2 основни партии и 3 - 4 по-малки, защото всички се познаваме и трудно постигаме консенсус

>