Археологът Деси Давидова за големия си удар в Пловдив: Такава златна заготовка не е намирана у нас
Урожай от монети и много ценна керамика от елинизма до ранното средновековие излязоха на терен от едва 100–ина квадратни метра
Още не може да осмисли какъв удар е направила на терен от едва 100–ина квадратни метра в центъра на Пловдив археологът Десислава Давидова.
Както съобщихме, над 500 монети от различни епохи, много ценна керамика и древен надпис излязоха при спасителните разкопки в центъра на града. Голямата сензация е златната заготовка за изработка на ювелирни изделия.
"Не зная някой да е намирал подобно нещо", коментира тя пред "24 часа". По думите й заготовката не е била за производство на монети, а вероятно е била предназначена за разкрасяване и правене на някакъв вид бижута.
Като количеството пък откритите от Давидова монети се равняват на съкровище. Те са силно патинирани и предстои тяхното почистване и идентифициране. Повечето са бронзови и доказват, че теренът е бил обитаван над 2500 години. Давидова, която е специалист нумизмат, е категорична, че монетите са от различни периоди. Най–ранните са от IV век преди Христа, когато е епохата на елинизма, голяма част са римски, има също късноантични и такива, които са от ранното средновековие.
"Мястото се оказа интересно, тъй като на него се улавя пълното развитие на града през различните епохи. Проучваният терен е под Небет тепе. Имало е засечени жилища, преди години наблизо бе открита антична улица. Очевидно е античен квартал, който се е развивал, а впоследствие е кореспондирал с Източната порта от нейния елинистически период. Това, което сега е експонирано, е от римско време.
Пловдив е от малкото градове, който се е развивал вертикално и разкриването на стратиграфията е трудно", коментира Давидова.
Разкопките бяха извършени експресно – за 25 дни. И вече са финализирани.
"Предстои ми да направя разбор на откритата керамиката. Тя също е от различни векове – има такава от елинизма, от римско време и късноантична. Излязоха цели съдове, макар и малки, които ще се реставрират.
Зидовете също са интересни. Римляните като са строили, са се съобразявали с ландшафта и са правили конструкции, които да подпират терена и върху него са строили. Неслучайно са най–добрите строители", коментира Давидова.
Не всеки има този късмет да попадне на такива находки и най–вече на древен надпис, който се появи на втория ден от разкопките. Предполага се, че е от постамент върху статуя и се свързва с управлението на император Септимий Север.