Баница, сарми, овчарска салата и още 22 – кое готвим най-вкусно (Графика)
- Съставихме с 3-ма шеф готвачи списък от 25 ястия
- Гласувайте на сайта ни!
- Баницата е на 5-о място в света, изпреварва турския бюрек, за пръв път е описана още преди 11 века
Във вихъра на малки и големи кризи България има повод да се гордее освен с олимпийците си, които на олимпиадата в Париж завършиха 26-и, и с националната си кухня.
Българските гозби са на 30-о място с бал 4,31 сред 50 изкушаващи национални кулинарии по света, признати за най-вкусни. Класацията е от популярния кулинарен сайт tasteatlas.com.
Най-обичани и ценени родни специалитети в целия свят са баницата и три вида салати - овчарска, шопска и “Снежанка”, показват класациите по видове храни.
Първите места са окупирани от италианската кухня (4,65), тези на Япония (4,65) и на Гърция (4,64). Не е зле обаче да отбележим, че от призьорите ни делят само 34-35 стотни.
Любопитно е, че освен нашата на предни позиции в световната класация са още 5 балкански кухни - турската е 15-а,тази на Хърватия - 19-а, на Сърбия - 20-а, на Босна и Херцеговина - 27-а, на Румъния - 29-а.
Балканската кулинария видимо набира височина, защото отвява и виенския шницел, и чешките кнедли, и шведските кюфтенца с боровинково сладко, и още куп деликатеси, на които изтънченият западноевропейски вкус е сложил етикета “висока класа”.
Няма съмнение, че специално
българската кухня изпъква с вкусни салати, печива и месни специалитети
Но въпреки че имаме великолепни плодове и зеленчуци, трапезата ни в миналите векове се е пълнила с онова, което дава най-много калории: боб, леща, ориз, хляб и зърнени храни, печива, свидетелстват историци.
Спомнете си как родните писатели класици описват готвенето в една българска къща от миналите векове - къкрещо гърне с боб, дъхав хляб в нощвите, топла миризма на прясно сирене и порозовели кори на баница, току-що извадена от пещта... Ако не знаете, за първи път е спомената през Х век от Теофилат Охридски, който описва традиционните блюда на българите от Пиринска Македония, сред които е и баницата. Има я и в богомилските записки за възникването на света, където пише, че Господ е сътворил земята като питка, а небето като връшник (глинен или метален съд за печене на хляб - б.р.). Но когато се опитал да сложи връшника върху питката, т.е. небето върху земята, тя не се побирала. Затова я понамачкал като баница и така се образували планините.
Свързват името “баница” с праславянската форма “гъбаница”,
която пък навярно произлиза от глаголите “нагибам се” (навеждам, нагъвам) и “сгибам се” (сгъвам се, свивам се), тъй като листовете на баницата се нагъват, свиват, завиват. Въпреки това из българските земи съществуват многобройни диалектни названия на ястието, част от които са “млин”, “билник”, “топейница”, “клин”.
Баницата като типично българско печиво споменава и Петко Р. Славейков в първата българска кулинарна книга през 1870 г. Критиците му го упрекват, че описва цариградската кухня и единствените рецепти, които признава за български, са тъкмо на вкусното печиво. Нарича я обаче с турското име бюрек, а в тълкуванието накрая - като “млин”, “погача”, “мазна пита със сирене”.
11 века след богомилите и близо век и половина след Славейков баницата е част от историята на всяко българско семейство и неговите празници. По Коледа се прави баница с късмети - традицията е с дрянови пъпки, които се наричат за здраве, късмет, плодородие, успех, щастие.
Днес може да си купите баница по улиците на всеки български град. И не само домашната на баба, а и купешкият ѝ вариант вероятно омайва разнородната чужбинска публика и ни прави толкова значими по трапезите в света. На нашата баница със сирене ѝ съперничат единствено окупиралите първите две места
португалски рулца и тарти
с млечен и яйчен крем, италианската фокача ди реко (тънки кори тесто, между които се слага меко сирене) и шведските канелени рулца. Турският бюрек е 39-и, надбягва го дори хърватският (12-и), чак е след българската мекица (32-а), според класацията за тестени изделия на tasteatlas.com
Не знаем защо, но като цяло баницата във всичките ѝ разновидности - със спанак, картофи, тиква, месо, лапад, коприва, ориз и всякакви други плънки, участниците в анкетата на tasteatlas.com са класирали на 19-о място. Оставя назад обаче и руските пирожки (47-и), и френските еклери (37-и), и френския шоколадов кроасан (45-и), и македонския зелник (50-и).
Според майстора кулинар Иван Звездев чужденците наистина много харесват баницата, когато посетят България. Но номер едно е шопската салата, защото се предлага навсякъде.
“Българската кухня, за съжаление, няма как да бъде известна, защото нашите ресторанти не я предлагат. Ограничават се до таратор, шопска салата, пържола, дробчета. За истинската българска кухня почти няма ресторанти, с изключение на посветените на нея. Но те също предлагат универсални специалитети, а не домашни”, разказва Звездев пред “24 часа”. Според него единственият начин да се популяризират българските ястия, е, като се превеждат рецептите на чужди езици. Интересна негова идея е и българските филми и сериали да показват повече ястията ни. Такива прийоми използват например корейските и турските сериали.
Много фенове на това кино специално пътуват, за да опитат традиционната им кухня. Ако и в нашите филми има сцени как героите ядат боб, леща, баница, сирене, кисело мляко, айрян, таратор, българската кухня бързо ще намери нови почитатели, убеден е Звездев.
Овчарската салата е другият кулинарен шедьовър, който гурманите са класирали на 5-а позиция в тази категория. Според Звездев обаче тя не е толкова вкусна, защото по ресторантите се приготвя с нискокачествени продукти.
Шопската, която е част от туристическия ни пиар и национална символика, е 9-а, а “Снежанка” - 10-а. Със сигурност печелят с умелото съчетание на зеленчуци и сирене, а отделно снежанката включва и друг характерен български кулинарен специалитет - киселото мляко.
Факт е, че типичната за българските ширини студена супа таратор не се радва на толкова масово одобрение като “Снежанка”, наричана още и “сух таратор”.
България се вписва в световната кухня и с колбасите и сушените си месни специалитети, показват класациите на кулинарния сайт - луканката е класирана на 18-о място, а в челото на класацията са испанското чоризо, немският братвурст и италианското салсиче, следвани от немските вайсвурст и лебервурст и португалската алхейра. Филе “Елена”, горнооряховски суджук, панагюрска луканка, бански старец, говежда пастърма, еленски бут, роле “Трапезица”, станджански дядо - цялата тази вкусна палитра е в класацията на сушените меса. Покрай тях сред билките и подправките популярна е шарената сол, но изненадва, че чубрицата отсъства.
Макар и не толкова популярни, с България се свързват специалитетите с дреболии като шкембе чорба, дроб по селски, език в масло. От зеленчуковите специалитети миш-машът изпъква, а след него е бобената чорба.