Еврокомисар без пари и влияние ще имаме, ако проспим 30 август
Урсула фон дер Лайен ще прибавя към задълженията на своя екип отбрана, жилищно настаняване и Средиземноморие
Горица Кожарева ще има 10 дни да открие кандидат за еврокомисар, който да не предизвиква политически взрив у нас. Ако новият служебен премиер не успее, България ще получи това, което остане като ресор.
Урсула фон дер Лайен лансира успешно своята идея за три нови посоки в работата на еврокомисарите - отбрана, жилищно настаняване и Средиземноморие, в които обаче няма нито влияние, нито пари.
Офертата за комисар по отбрана е била отхвърлена вече от Полша, тъй като всяка държава в Европа си има своя национална политика по сигурността и отбраната и тук дори не става дума дори за координация на действия, тъй като това е в територията на НАТО.
Комисарят по жилищно настаняване пък ще трябва да се грижи за казусите в Западна Европа, свързани с финансовата криза, от една страна, а от друга, с мигрантския поток. Младите европейци в богатите държави вече не могат да си позволят домове под наем, а в същото време в жилищата биват настанявани семейства на бежанци.
Третата идея на шефката на Еврокомисията е екстравагантна - да има ресор Средиземноморие, за да се обърне по-сериозно внимание на Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, които са подложени на сериозен мигрантски натиск.
Идеята на евродепутатката от БСП Цветелина Пенкова, лансирана през медиите, за еврокомисар по енергетиката не е съвсем екзотична, обясниха експерти от ЕК. Обикновено този пост получава малка държава, за да няма тежка конкуренция между големите в ЕС. В предишния мандат енергетиката бе дадена на Естония, но Урсула фон дер Лайен поощри тази страна с поста върховен представител по външна политика. Преди да се провали премиерската ротация на Николай Денков с Мария Габриел, неофициално се приемаше, че е повече от възможно
бившата еврокомисарка да стане първи дипломат на ЕС,
но това не се случи. Сега за Габриел се говори като за възможен заместник на генералния секретар на НАТО.
Същевременно вече няколко страни проявиха интерес към един от трите нови ресора в бъдещия екип на Фон дер Лайен, а именно Средиземноморието. Ресорът с привлекателно име, но за момента неясни функции, е вероятно наистина да се фокусира върху нелегалната миграция и трафика на хора от Северна Африка, както и върху различни икономически въпроси, например корабоплаването. Желаещите да поемат подобен ресор са Гърция и Кипър, като се твърди, че Италия и Малта също са му хвърлили око.
В края на юли кипърският президент Никос Христодулидис заяви, че страната има какво да предложи по редица въпроси, засягащи региона, което прави потенциален кандидат от Кипър перфектен за поста. “Ще трябва обаче да видим на практика какво носи Средиземноморският портфейл, какви са правомощията, какви са отговорностите, какъв е обхватът на ангажираността”, уточни Христодулидис. Президентът настоя, че е редно островната страна да получи важен ресор: “Ние вече не сме нова страна членка, имаме 20 години опит, председателствахме един път и през 2026 г. ще поемем второ ротационно председателство на Съвета на ЕС. Сега искаме портфолио, за което вярваме, че представителят на Кипър ще донесе добавена стойност”. Христодулис уточни, че опциите на страната му засега остават отворени, тъй като е обсъдил с Фон дер Лайен и други ресори.
Гърция, която наскоро обяви кандидата си за еврокомисар - управителя на област Централна Македония Апостолос Дзидзикостас, също прояви интерес към средиземноморския ресор. “Със сигурност бих искал портфолио, което подчертава, от една страна,
напредъка, който Гърция е постигнала икономически,
но и нещо като стратегическа позиция на Гърция на югоизточния фланг на Европа и на НАТО”, заяви пред “Политико” премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис. Атина остава отворена за предложения: “Има и други портфейли, към които проявяваме интерес”, уточни премиерът, като обаче потвърди, че “определено смятам, че е добра идея да имаме комисар за Средиземноморието”.
Функциите на бъдещия ресор за жилищното настаняване също са неясни, поне засега. Проблемите в ЕС обаче са повече от очевидни - между 2010 г. и 2023 г. средните наеми в Стария континент са се увеличили с почти 23%, а цените на жилищата - с близо 48%. Това доведе до протести в европейски градове, а същевременно някои партии използваха темата като една от опорните точки на политическите си кампании. На ниво Брюксел това бяха социалдемократите, като се очаква именно социалист да заеме поста през септември. Трудностите около жилищното настаняване бяха и сред акцентите в речта на Фон дер Лайен в деня на преизбирането ѝ:
“Хората се затрудняват да намерят достъпни жилища
Искам тази комисия да подкрепи хората там, където има най-голямо значение, а ако това е важно за европейците, значи е важно за Европа”. Тогава германката предложи първия досега план за справяне с жилищната криза - това всъщност беше условието на социалдемократите, което тя трябваше да изпълни, за да си спечели гласовете им на вота от 18 юли.
Въпросите за жилищата дълго бяха извън прожекторите в Брюксел, като темата се възроди едва през 2022 г. след десетилетие на застой. Сред основните проблеми е недостигът на инвестиции. Част от плана за справяне с жилищната криза се очаква да се фокусира върху това страните членки да имат по-голяма гъвкавост за инвестиции в тази инфраструктура. Предложение в плана е и удвояването на инвестициите с помощта на кохезионната политика, която има един от най-големите бюджети в блока.
Пари се очаква да бъдат отпуснати и от Социалния климатичен фонд - поне 86,7 млрд. евро между 2026 и 2032 г. за инвестиции в помощ на най-уязвимите групи в ЕС. Някои от ключовите искания на социалистите обаче не присъстват в представените от Фон дер Лайен политики, например целта за премахване на бездомничеството до 2029 г. Преговорите за ресорите в ЕК обаче са в ход и правомощията на бъдещия еврокомисар за жилищното настаняване ще бъдат ясни след 30 август.
Постът на еврокомисар по отбраната звучи престижен, но на практика общоевропейските и координирани действия в сферата на отбраната пък са по-скоро ангажимент, който страните членки изпълняват към НАТО. Според някои експерти дори в началото ресорът на ЕК за отбрана да няма кой знае какви правомощия, то той е добра начална точка.
Свен Бископ, професор по европейска външна и отбранителна политика в Университета в Гент, посочва, че един еврокомисар не може да вземе решение за военни операции или промени в бюджетите за отбрана. “В действителност комисар по отбраната би бил по-скоро комисар по отбранителната индустрия”, смята Бископ. От Центъра за европейски реформи (CER) смятат, че подходящ военен ресор за ЕК би бил този на отбранителната промишленост. CER не изключва и възможността бъдещото портфолио на еврокомисаря по отбрана да има правомощия в области като киберсигурността.
Съвместната работа между ЕС и НАТО също е алтернатива, но това би било проблематично за 4-те държави от блока, които не са членове на алианса - Австрия, Кипър, Ирландия и Малта.