Благомир Коцев: Варна поема по скоростен път, готови сме с 40 проекта за града
- Хората тук имат право да живеят с модерен транспорт, с нови и чисти улици, с паркове и детски площадки
- Държавата помогна, като ни отпусна 100 млн. лева по инвестиционната програма
- Влизам в обувките на варненци – пътник в автобуса, велосипедист, турист. Ще бъда откровен – не всичко ми харесва
- Скоростен път Варна – Бургас е много необходим, назрял е моментът да настояваме заедно за реализацията му
- Г-н Коцев, какво празнувате вие на 15 август?
- Спомням си, че преди години празникът на Варна не беше на 15 август, а на 27 юли - когато честваме Освобождението на нашия град. Тази традиция продължи до 1993 г., когато за Деня на Варна беше избран големият църковен празник Успение на Пресвета Богородица. Този избор от днешна гледна точка е знаков –
в годините на прехода имахме необходимост да се заздравят устоите на християнството
у нас, да заякне връзката между църквата и миряните. И изборът на тогавашния общински съвет не беше случаен - Пресвета Богородица е закрилница на варненския катедрален храм, а той е построен с доброволните дарения на варненци в първите години след Освобождението.
Ето още едно напомняне всяка година за това как с обединени усилия се творят велики дела, дела, които оставят следа в историята.
От друга страна, това е добро решение и с оглед разгара на летния туристически сезон и възможностите, които Варна предлага не само на жителите си, но и на хилядите гости. Морската столица кипи по това време на годината, културната програма за празника е богата, има разнообразни събития за всеки вкус и всяка възраст.
И като гражданин на Варна, и като настоящ кмет аз също се увличам от тази празнична атмосфера.
Празнувам бъдещето на Варна, на младите хора, за които вярвам и се надявам да изберат да останат и да се развиват тук. Част от моята работа е свързана именно с осигуряването на предпоставките за този избор. Използвам възможността да поздравя варненци.
Нека Пресвета Богородица закриля всички и даде здраве и благоденствие. Нека пребъде Варна!
- Каква е равносметката от първите 9 месеца от вашето управление?
- Може би е твърде рано за равносметки. Процесите, които управляваме, са в самото начало. Това са дълги процеси, за които аз и екипът ми сме нетърпеливи като всички варненци.
Иска ни се да се движим с максимална скорост по магистрала, но ние все още нямаме такава. Заварихме път с много неравности, с намалена видимост и опасни завои.
Трудно се пробива трасето за ускорение, а и администрацията, за добро или за лошо, работи по правила, които не позволяват толкова висока скорост.
Важна според мен е посоката. Както вече споменах, тя е към
бъдещето на младите хора и условията те да изберат Варна пред София или чужбина
Наваксахме изоставането, като за изключително кратко време не само ръководният екип, а цялата администрация се задвижи така, че от забрава да бъдат извадени редица проекти, на които да се търси спешно финансиране.
Държавата ни помогна – в края на миналата година при гласуването на държавния бюджет парламентът отпусна за Варна 100 млн. лева по инвестиционната програма за общински проекти. Както се казва обаче, помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
Трябваше много работа да се свърши, защото заварихме изключително ниска проектна готовност, много малко готови проекти, които да предложим на държавата и да искаме от нея средства за реализацията им.
За 9-те месеца от ноември досега успяхме да започнем работа по 40 проектни предложения, готови за финансиране по програмата на Министерството на финансите.
Говорим за хиляди страници докладни, технически задания и спецификации, проектиране, съгласуване с институции, подготовка за поръчки, юридически становища...
Това са стотици часове неуморен труд, за да получи Варна тези 100 млн., които заслужава.
В бюджета сме осигурили средства и по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и по програми на Министерството на образованието и науката. Всъщност най-голям относителен дял в бюджета за тази година имат средствата, предвидени за образователна инфраструктура.
Ако все пак си позволим да направим равносметка – първите 9 месеца от управлението са месеци на проектирането. Голяма част от средствата ще бъдат вложени в проектиране, за да се преодолее наследената слаба проектна готовност, за да засилим скоростта, с която нашият град се развива. Говоря за
знакови проекти, които ще бъдат започнати тази година,
а финансирането ще продължи в следващите две, за да може до края на 2026-а някои от тях да бъдат завършени.
Преди дни отчетохме напредъка по един особено чувствителен за Варна въпрос – този за ремонта на авариралия напорен тръбопровод за отпадни води под дъното на Варненското езеро. Проектът е знаков за Варна и е част от т.нар. 100 милиона за Варна, които можем да усвоим до края на годината.
За кратко време проектът се задвижи, беше обявена обществена поръчка, беше избран изпълнител и дейностите започнаха в началото на август. Имаме уверението на компанията изпълнител, че 80% от работата ще бъде свършена до края на годината.
Междувременно се надявам в най-скоро време да затворим страницата на започнатото преди нас. Наследихме улични ремонти в целия град, част от които още не са приключили.
В някои забавянето се дължи на големия ВиК проект на местното дружество, както и на недостатъчния капацитет на фирмите изпълнители. Върху тези процеси можем да влияем единствено чрез по-добра комуникация.
Срещаме се и разговаряме с техни представители, всяка седмица се събираме, за да обсъждаме напредъка по пътните проекти, договаряме се за срокове, контролираме качеството на изпълнението.
Има пропуски и недостатъци, заложени още в проектите
на някои от ремонтите. Например в повечето инфраструктурни проекти за основен ремонт на улици не е залагано озеленяване, няма проектирани джобове за контейнери за смет.
Това е практика, която категорично ще променим в нашия мандат. На други места се сблъскваме с некачествено изпълнение. Следим реакциите на гражданите, публикациите в медиите, приемаме сигнали и се стараем да реагираме.
- В тази връзка има ли конфликт между вас като кмет и общинския съвет по отношение на проектите?
- Конфликт не e дума в моя речник. Нека хората на Варна да дадат правилната формулировка за отношенията между кмета и общинския съвет.
Затова искам те да бъдат максимално прозрачни, както и всичко останало, което се случва в общината. Затова отказвам да присъствам на срещи по кабинети и дискусии извън пленарната ни зала.
Призовах общинските съветници, гласували на последната сесия, да отговорят не на мен, а на варненци за кого и за какво работят – дали следват интереса на града ни, за което са избрани, или са водени от лични интереси и партийни директиви.
Направих го от трибуната. Надявам се здравият разум да надделее и още този месец отново от трибуната на зала "Пленарна"
да обявим, че Варна не се връща в изходна позиция
Това не е игра на "Не се сърди, човече" и всяко връщане и забавяне, всяко протакане на важните за града решения най-малкото поражда съмнение за истинските мотиви на съветниците и задълбочава кризата на доверие между избирателите и управляващите.
Нещо повече – можем да загубим тези 100 милиона и да не стигнем до магистрала, да си останем на пътя без изход.
Става дума за волята на общинските съветници да одобрят един капиталов разход от малко над 100 хил. лева, за да се изготви специфична техническа документация (доклади за оценка на съответствието на инвестиционните проекти), без която проектите не могат да получат разрешение за строеж и да се реализират по програмата на Министерството на финансите.
На път сме да изпуснем шанса си за нова учебна база
на Математическата гимназия, ремонти на улици, изграждане на спортни съоръжения.
Съветът отказа да одобри този капиталов разход под предлог, че нямаме готови проекти. Затова им предоставихме цялата информация, тя стана публично достояние и за всички варненци – пълен списък с проектите и техния статус към настоящия момент.
Имаме 40 готови проектни предложения. Някои от тях вече се строят, втори се възлагат, трети се проектират.
За 28 от тях има нужда съветът да одобри изготвяне на доклади за съответствие. Остава да се съберат отново и да гласуват парите за докладите.
Междувременно се запознах със ситуацията в други общини, включително и столичната – нямат проблеми с докладите за съответствие. Нещо повече – в София при встъпването в длъжност на кмета Васил Терзиев проектите са били на етап разрешение за строеж и дори с избран изпълнител, т.е. такива доклади изобщо не са им необходими. Но както казах, тук още не сме на магистралата.
- Можете ли все пак да се разберете в името на Варна?
- Разбира се, че можем. Общинският съвет е политически многопартиен орган и аз никога не съм търсил комфортна среда в него. Не е нужно страстите в залата да бъдат напълно спокойни.
Показахме, че можем да гледаме в една посока,
с приемането на бюджета за 2024 г. и той напълно отговаря и на нашата философия на управление – бюджет на ускорението с фокус върху образованието, върху децата.
Мисля, че когато се преодолеят различията ни, ще имаме не просто работещ местен парламент, а работещ в името на Варна орган на самоуправление, който да подобрява живота на варненци. Хората не се интересуват дали решенията са на кмета, или на общинския съвет.
Варненци имат правото да живеят в модерен град, с модерен транспорт, с нови и чисти улици, с паркове и детски площадки, повече зелени пространства, места за отдих и спорт, съвременни учебни бази. Имат право да знаят по какво работим, какви са очакваните резултати.
Ако нещо не бъде свършено добре – нека е ясно на кого и на какво се дължи това. Надявам се градът ни да не бъде повече заложник на партийно противоборство.
- Какво прави ръководството на общината за осигуряване на по-голяма прозрачност на управлението?
- Мисля, че Варна всъщност никога не е имала толкова прозрачно управление. И това е наша съзнателна политика. Както вече споменах, искам важните решения да се вземат в зала "Пленарна" пред очите на варненци. Използвам случая да поканя всеки, който има желание и време, да присъства на сесиите.
Те са открити за всички граждани, излъчват се на живо, могат да бъдат прегледани и на запис. Затова отклонявам покани за срещи в кабинети.
А и месечните приемни дни – моят и на заместник-кметовете, са
добра възможност за информация от първа ръка
за проблемите, с които варненци се сблъскват и понякога се борят с тях в продължение на години.
По проектите и идеите, които будят полемика в обществото, винаги сме готови за публични обсъждания и допитвания.
Правили сме го във връзка с благоустрояването на вилните зони, с изграждането на зелената зона, за проекта за бул. "Цар Освободител". И това ще продължи занапред по всички теми, които изискват широка и категорична обществена подкрепа.
Под прозрачност разбирам и това да съм сред хората и да ги изслушвам. При всяка възможност и с удоволствие присъствам на събития извън протокола - на улицата, на строителни площадки, на културни и спортни прояви.
Там най-ясно чувам гласа на хората. Движа се със семейството си сред варненци и обувам обувките на моите съграждани – пътник в градския транспорт, велосипедист, турист. Ще бъда откровен – не всичко ми харесва.
Снимам непочистени кошчета за боклук, дупки, графити, неработещо осветление.
- Повече хора ли ви спират на улицата сега, отколкото в началото?
- Да, и мога да кажа с удоволствие, че хората, които ме спират, обикновено го правят, за да се оплачат и да споделят проблем. Но го правят открито, интелигентно, с разбирането, че в диалога, в добрата дума се намират решения.
Останалите недоволстват чрез негативни коментари в социалните мрежи, в гласа им личи агресия, а тя не води до нищо положително.
Радвам се, че ме спират на улицата
и ако администрацията не изискваше толкова голяма отдаденост, концентрация и време, щях да прекарвам повече време навън сред хората.
- А време за семейството ви? То свикна ли с позицията ви на кмет?
- Семейството ми беше подготвено за тази роля и както преди изборите, така и сега споделя моята посока. Вечер след работа има кой да ме изслуша.
Получавам подкрепа във всяко отношение. В крайна сметка моята работа не е кой знае колко по-различна от тази на повечето мъже. Позицията на кмет в случая не е от значение – един мъж сутрин излиза за работа, през деня трудно успява да вдигне телефона на жена си, вечер се прибира уморен.
Има и едно малко и невинно същество, което пък съвсем не се интересува, че баща му е кмет. Моят син, който е на година и половина, е в непрекъснато движение и иска от мен това, което иска всяко дете – любов, внимание и игра.
- Имате специално отношение към децата и го заявихте ясно по повод Международния ден на детето, когато затворихте за два дни булеварда от общината до Икономическия университет. Какво решихте за пешеходната зона около "Севастопол"?
- Имаше два дни, в които централната част на Варна беше път с предимство за децата и родителите и трафикът, обичайно натоварен и в почивните дни, отстъпи на игрите на пътното платно.
Беше ми приятно да наблюдавам как, без да се оглеждат за преминаващи коли, без клаксони и изгорели газове, децата рисуваха на асфалта, играха баскетбол, гонеха сапунени мехури, наблюдаваха слънцето, четоха книжки.
Всички тези активности няма как да се случват ежедневно, но пък не е непостижимо обособяването на по-голямо пространство без автомобили. Затварянето на централната част на Варна показа, че
свободните от трафик пространства могат да са привлекателни
места за варненци - не само за децата, а за хора от всички възрасти. Тези зони могат да се адаптират в споделени пространства за младежи, хора в неравностойно положение, велосипедисти, пешеходци.
Такива места привличат повече граждани, туристи, бизнес и се превръщат в най-приятните места за отдих.
Обособяването на пешеходни зони в централни части отдавна е традиция в западноевропейските градове, но все повече набира сила и в държави, по-близки до нашата култура. Пример за това е албанската столица Тирана.
Преди десетина години там е имало протести заради затварянето за автомобили на една от централните зони, а сега мястото е припознато като най-красивото и посещавано в целия град.
Такива места променят облика на всеки град и същевременно са необходими и от екологична гледна точка, защото се редуцират вредните автомобилни изпарения. Иска ми се да осигурим повече възможности за игра и за развитие на децата навън, далеч от екраните.
- Как си представяте Варна след 5 години?
- Аз съм реалист и не си представям невъзможното. Това не означава, че не си поставяме големи цели. Проектите, по-които работим, имат висока добавена стойност за всеки от нас.
Представям си Варна модерна, желана от младите да останат и да се развиват тук, конкурентна с човешкия си потенциал и с инфраструктурата си за привличане на инвестиции.
Мечтая и работя за една доста по-чиста Варна. Проблемът със сметосъбирането и сметоизвозването в момента е наболял, в темата са ангажиран целият ми екип и голяма част от администрацията – чрез разговори, проверки, мобилни камери, санкции.
Мисля обаче, че проблемът има преходен характер, той ще намери своето решение и ние ще спрем да го обсъждаме всекидневно. Иска ми се хората да видят истински резултати от нашите усилия, искам да ги увлечем в нашата кауза.
Нека гражданите да станат партньори на общината в този процес и да не подминават безразлично и безучастно вандалски прояви и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.
Без повишаване на гражданското съзнание никой кмет и никоя фирма не е в състояние да се справи с проблема.
- А кой е проектът на бюрото ви, който надхвърля мащабите на Варна?
- Има теми, които от години вълнуват управляващите. Една от тях вероятно ще бъде актуална и след този мандат. Тя не е буквално на бюрото ми, но обединява усилията на кметовете на всички черноморски общини. Става дума за скоростния път Варна – Бургас.
Идеята за автомагистрала или скоростен път между двата най-големи крайбрежни града отдавна е на дневен ред, но е назрял моментът да обединим усилията си и да настояваме заедно пред държавата за нейната реализация.
Още в началото на мандата си обсъдих темата с кмета на Бургас Димитър Николов, но тя е ключова и за по-малките общини Аврен, Долни чифлик, Бяла, Несебър и Поморие.
Смятам този проект за изключително важен не само защото нашият град има най-остра нужда да бъде по-добре свързан с останалата част от страната.
Транспортната свързаност на двата най-големи града по Черноморието ще развие индустрията не само в градовете, а в целите региони. Връзката между Варна и Бургас е важна за развитието на туризма, индустрията и търговията, за обособяването на икономически зони около големите градове и за привличането на инвестиции.
Икономическите ползи от транспортната свързаност между Варна и Бургас е безспорна за цялата държава. Не трябва да изоставаме от други страни с подобен на България профил, където големите крайбрежни градове са свързани с магистрали.
Когато държавата обърне поглед към Черноморието, ще сме насреща да помогнем с реализирането на мечтаната от поколение българи връзка между Варна и Бургас.