Голяма Богородица е, наричат празника малкият Великден
15 август е лятната Пасха, неродилите жени даряват иконите и раздават пити, правят се курбани
Над 200 църкви и манастири в България, които носят името "Успение Богородично" или са свързани с Божията майка, заедно с градовете и селата, в които се намират, днес празнуват. Успение на Пресвета Богородица е особен ден в прослава на успението, тоест заспиването или смъртта и възкресението на Дева Мария, майката на Иисус Христос. Поради своето значение за вярващите понякога се именува лятната Пасха или малкият Великден, но българите най-често го наричат Голяма Богородица. В Родопите се среща и като Голяма чьорква.
Навсякъде в православните храмове се служат литургии и се правят водосвети със специално въздигане на хлябове, защото според притчата Богородица се явила на апостолите, когато те благославяли хляба.
Тъй като в България има стотици църкви и манастири, нарчечени на Успение на Пресвета Богородица, всички те имат храмов празник днес. Особено тържесвено се отбелязва денят в два от трите ставропигиални манастира - Бачковския и Троянския, които са прочути и със своите чудотворни икони на Божията майка. (Какво казва техният игумен Велички епископ Сионий - вижте по-долу.)
В София най-голяма почит се отдава в Драгалевския манастир.
Съответно 15 август е празник и в повечето български селища, в които местната църква или близкият манастир носят името на Божията майка. Във Варна, чийто катедрален храм се казва "Успение Богородично", има голям празник на града.
В много от по-малките населени места, които празнуват на днешния ден, се свикват сборове, родови срещи, правят се курбани за здраве и плодородие. Така е в Брегово - най-северозападната община на България, където съборът на Голяма Богородица е много известен. Църквата в града се казва също "Успение Богородично" и се слави с това, че на 10 февруари 1872 г.
Васил Левски е
пял на десния
клир в храма
Така поне било записано на ръка в старото църковно Евангелие.
С големи тържества днес, които ще продължат до края на седмицата, Брегово отбелязва и 50 г. от обявяването си за град.
Водосвети и трапези ще има и на много други места из България. На 15 август обикновено големи родове и фамилии правят курбани около стари черкви, оброци и лековити извори. Пред иконите на Богородица
в храмовете се
носят дарове или
се оставят
т.нар. вотиви
(от лат. vote - обещание, обет) - оброчни фигурки, най-често сребърни, чрез които хората отправят молба за изцеление и покровителство или са в знак на благодарност след тежка болест. Връзват ги с червен конец, пришиват ги на червен плат или ги лепят с восък върху иконите или по камъните около аязмото.
Това е древен обичай, тъй като в образа на Богородица са се преплели вярвания към древните езически богини майки, наследени от старото население на Балканите. Дева Мария е почитана като лечителка, покровителка на майчинството, брака и семейството и като всемилостива защитница на бедни и онеправдани.
Особено силна е вярата, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова по стара традиция днес неродилите невести отиват в църквата, палят голяма свещ на Богородица, поднасят дарове и окичват иконата с цветя, а след службата в храма раздават богородични пити.
От 15 август до Малка Богородица, тоест до 8 септември, когато се чества Рождество на Пресветата Дева, народната традиция повелява жените да избягват да шият, плетат и тъкат. Мъжете пък знаят, че до Голяма Богородица трябва да са приключили с вършитбата. На днешния ден се мели от новото жито и от брашното се приготвят обредните хлябове за празника. На Успение Богородично се правят и прогнози за бъдещата реколта. Ако на този ден вали, вярва се, че следващата година ще е плодородна.
Из Ловешкия край пък на 15 август слагали под чергите и праговете бял трън, за да не влизат болестите вкъщи. На обредните трапези жените нареждат жито, царевица, варена тиква, каша от пиле, диня, грозде...
Празникът се
предшества
и от пост
Той съединява два други древни поста, тъй като някога част от християните са постили преди Преображение Господне, а други - преди Успение Богородично. Константинополският събор от XII век, по времето на патриарх Лука, определя всички християни да спазват Успенски пост - от 1 до 15 август.
Велички епископ Сионий: Със закрилата на Божията майка народът ни е оцелял и ще пребъде
Още от най-дълбока древност, от самата зора на християнството, благочестивият Божи народ има особена почит към пречистата и преблагословена Божия майка - Пресветата наша Владичица Богородица и Винагидева Мария.
Православният български народ, разбира се, не прави изключение сред голямото и многообразно семейство на християните по света. Нашият народ богато е украсил снагата на милото ни отечество с храмове и манастири, посветени на пречистата Богородица, като с това и до днес българската земя отдава почит и проси молитвения покров на Пресветата Дева за народа и отечеството ни.
Множество храмове и манастири, в това число и трите най-големи манастира в България са посветени на пречистата Божия майка - Рилският манастир, макар посветен на преподобния си основател - свети Йоан Рилски, има за свой духовен център съборния манастирски храм, посветен на Рождеството на Пресвета Богородица; Бачковският и Троянският манастири са посветени на Богородичното успение.
Тази почит на българския народ към пречистата Богородица е богато благословена от пречистата Богомайка, която е дарувала българската земя с множество чудотворни икони, които като скъпоценни бисери сияят по българските земи и благославят и освещават всички верни и никой, който пристъпва към тях с вяра и любов, не си тръгва празен.
В годините на тежки изпитания и трудности за народа ни българинът винаги е виждал именно в Пресвета Богородица своята най-голяма опора и подкрепа. Чудотворните Богородични икони са видели сълзите на хиляди човеци и Божията майка не е отвърнала никога благия си майчински поглед от нашия многострадален народ. Затова и почитта към Божията майка - Пресвета Богородица, я има и ще пребъде в народа ни.
Богослови: Смисълът на този ден се разбира най-добре от иконата
Успение на Пресвета Богородица се чества и от православни, и от католици. Според преданието Дева Мария се молила на Елеонската планина, когато се явил архангел Гавриил, подал палмова клонка и възвестил, че след три дни духът ще се пресели в Царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното желание било да види св. апостоли заедно. Желанието се сбъднало и след като на третия ден ангелите слезли да приберат душата , Богородица била погребана в пещера край Гетсиманската градина, чийто вход затворили с камък. Когато по-късно отворили гроба, намерили само плащаницата на Пресветата Дева – тя възкръснала и се преселила при своя Син. Смята се, че празникът е установен от Христовите апостоли. Най-ранните запазени разкази за чудесното възнасяне в плът на Божията майка на небето се отнасят към IV век. За това споменават блажени Августин и блажени Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване - 15 август, е установен от император Маврикий. Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
Най-старото място, свързано с култа към Дева Мария, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век, когато кръстоносците обновяват стария храм.
Заради празника Успение Богородично през годините се е обособила специална иконография. Един от най-значимите православни богослови на XX век - Александър Шмеман, пише, че същността и смисълът на Успение Богородично най-добре са изразени на иконата на този празник.
"На нея Божията майка лежи, упокоена на смъртния одър. Около Нея стоят Христовите апостоли, а над Нея - Христос, Който държи на ръце Своята Майка, жива и завинаги съединена с Бога във вечността. Следователно ние виждаме смъртта и това, което се е случило в тази смърт. Не раздяла, а съединение, не скръб, а радост. И в крайния изход - не смърт, а живот. Виждайки светлината на тази смърт и стоейки в светлината край Нейния смъртен одър, започваме да разбираме, че смърт вече няма и че умирането на човека е станало чин на живота, станало е навлизане на човека в истинския живот, който е безсмъртен, вечен. На светлите двери на смъртта Христос среща Тази, Която Му е предала целия Си живот, Която Го е обичала докрай: и ето, смъртта става радостна среща! Ето, животът побеждава смъртта!"