Картички разкриват какво харесва чужденецът у нас
- Туристите изненадани от "скритите ни диаманти", не са гледали реклами и не очакват нищо
- Най-много са харчили руснаците, но вече са малко. Привличат чрез чартъри датчани, французи и узбекистанци
Вече има пъб срещу вратата на хотела - това е единственото ново, което чужденците са добавили в отзивите за почивката си в нашите курорти в периода на фейсбук и трипадвайзър в сравнение с 60-те, 70-те години и 80-те години, когато са пускали картички с изгледи от Слънчев бряг и Златни пясъци. Останалото е същото. "Пристигнахме, тук е чудесно. Времето е слънчево и топло,
всичко е много красиво, а храната - вкусна."
Това разказа доц. Румен Драганов от Националния борд по туризъм пред "24 часа - 168 истории". Той и екипът му са правили изследване на картичките от 50-те до 90-те години, които са изпращали и българи, и чужденци. В някои периоди тиражите на красивите изгледи от курортите са достигали до 30 000. Експертът уточни, че под "пъб" се разбира социално място, не само кръчма или бар. Не просто бързо да се напиеш до забрава, а и да общуваш с други хора.
Сега младежите от поколението на инстаграм и тикток вече почти нищо не пишат - публикуват само селфита, клипчета и снимки. Но те също се хвалят с почивките си у нас.
Има обаче още разлики в сравнение с преди дигиталната ера. През годините на соца тук почиваха главно други източноевропейци - германци от ГДР, чехи, поляци и руснаци. Сега има по-шарено присъствие, а освен това нивото на хотелите, ресторантите и
обслужването е много по-добро
На жителите от бившия комунистически блок не им правеше такова впечатление, ако трябва да почакат половин час, за да им вземат поръчката. Днес вече сервитьорите са доста по-бързи.
Класация на сайта "Шенген виза инфо"
ни позиционира на 12-о място на Стария континент
като предпочитано място за ваканция. След нас са Словения, Румъния, Монако, Великобритания и други. Критериите са много - от това колко чисти са плажовете, колко популярна за летни ваканции е страната, каква е средната седмична цена, средната температура, оценка на кухнята, както и на дружелюбността на домакините и забавленията, които се предлагат.
На първите три места са средиземноморските Испания, Италия и Гърция. Техните крайбрежия са предпочитани от всички европейци. Това, което привлича чужденците у нас, пък са най-вече три фактора. Очаквано се споменава ниската средна цена за едноседмичен престой - 728 евро, но след това излиза традиционната ни кухня (88% харесване), плажовете (35% харесване), както и отличната температура (средно 31,2°C).
Според доц. Драганов чужденците, които идват у нас, се впечатляват от много неща. Едното е, че публиката е относително еднородна, за разлика от Париж, Лондон и Амстердам, където се срещат хора с индийски, арабски, африкански, латино или индиански дрехи. А тук забелязват, че
младите са облечени като тях,
купуват същите марки дрехи от моловете, каквито са навсякъде в Европа.
"Харесва им и фактът, че почти всички говорят езици и се общува лесно", добавя доц. Драганов. Отдавна минаха времената от вица за чужденеца, който питал на английски, немски, френски и италиански как да стигне до морето, но българите не го разбрали на нито един от тях.
Чужденците са изненадани от нашите забележителности, защото страната ни не е от най-популярните и не се рекламира така, както го правят останалите. Затова откриват всички "заровени диаманти" на място. Публикуват уникални снимки от Рилския манастир, Мелник, древния град Хераклея Синтика, част от тях минават през Родопите, Дяволското гърло, Триградското ждрело. Пловдив с цялата му антична история също е част от пътя на почиващите европейци. Организират им още екскурзии до Казанлък заради Долината на тракийските царе, до гробницата в Свещари край Варна, а когато са там, отскачат до района на старите столици и намират Мадарския конник за много интересен.
Тази година туровете из цяла България са резервирани
За септември агентите отчитат, че не могат да намерят вече свободни екскурзоводи. Всички са заети с групи.
Всъщност точно допълнителните турове във вътрешността на страната са черешката на тортата за бранша. "Там е принадената стойност на продукта - обяснява Венцислав Кръстев, председател на сдружение "Туризъм". - Да покажеш на гостите културно-исторически забележителности, за които не са знаели, защото страната ни слабо се рекламира. После хапват в ресторанти на други места, не само по морето. Някои включват планински обиколки, велосипеден и конен туризъм, преходи, винени турове. Групите не са големи, но е специализирано и има интерес. Това е печелившето перо - да им се предложат екстри." Според експерта за бизнеса не е перспективно да предлага само легло и храна. Собствениците нямало да издържат - особено след като вдигнаха ДДС в средата на сезона, а токът се увеличи драстично.
Що се отнася до това кой колко харчи и какъв е приносът от присъствието на чужденците за икономиката ни, най-широкопръсти са били руснаците. Заради войната в Украйна обаче вече не са така многобройни. От началото на годината до края на юни са дошли на почивка 96 000 от тях. А преди войната в Украйна и преди пандемията (през 2019 г.) са били 406 866 души, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Желанието на руснаците да купуват и да се забавляват на воля, плащайки добре, е причината и много от хотелиерите и ресторантьорите да съжаляват за тях, не толкова от русофилски съображения.
Също повече за различни развлечения харчат германците, докато чехите и унгарците изобщо не пръскат пари за допълнителни атракции или екскурзии, сочат наблюденията на Кръстев.
Според него нова тенденция, която забелязва в това отношение, е
в столицата да пристигат хора от екзотични страни
- Малайзия, Тайван, Индонезия. Идват на шопинг и купуват скъпи чанти, часовници и бижута от моловете. Накрая си връщат платеното в ДДС магазина на летището и си заминават. С този тип туризъм даже още не сме влезли в класациите.
В каквито и таблици да проверим, се движим между 6-7-8-мо място, общо взето при по-евтините дестинации, смята доц. Драганов. Той цитира доклад на британските пощенски служби за туризма, където сравняват цената за вечеря за двама с бутилка вино в цяла Европа. В българските курорти тя излиза най-евтино - 97 лв. Същата е и в турския Мармарис. По гръцките е почти два пъти по-скъпо, като британците нямат предвид Северна Гърция, защото там не ходят техни граждани, а островите на юг.
Така че нашите цени привличат чужденците, но не са само те. За някои източноевропейци това са спомените отпреди години, за други сме екзотика. Идват вече и хора от нетрадиционни за нашите ширини гости - литовци, латвийци, естонци, датчани (макар и малко, но имаше чартъри). Миналата година сезонът беше по-слаб, хората се притесняваха и анулираха резервациите си заради страх от взривяването на язовир "Нова Каховка" в Украйна и близостта ни.
"Черният пиар, който се изля, оказа влияние
Имаше доста заявки от немския пазар, но се провалиха", добави доц. Драганов.
Тази година страха го няма, но имаше криза за самолети и поради липсата на достатъчно почиващите от Германия и Великобритания са намалели. Поне досега. Полетите не можаха да се осъществят, както и туроператорите не можаха да си получат обещаната от нас отстъпка от 35 евро на доведен турист.
Има националности, които трудно можем да привлечем да почиват у нас. Например французите или испанците, които имат страхотни курорти на Средиземно море. Те биха идвали само ако искат да видят по-различна култура. Това лято пуснаха директна линия от френския град Нант до Варна два пъти седмично. Полетите са пълни, но това не води кой знае какъв огромен брой французи.
В София пък вече не идват толкова групи англичани, както бяхме свикнали в предишните години. За сметка на това пристигат италианци, защото има много полети от и до различни градове на Ботуша. Обикновено не стоят дълго - за един уикенд, но пък често.
През септември и октомври идват скандинавци, които са свикнали на по-хладни температури и захлаждането за нас на тях им се струва приятно. Браншът се опитва да привлече и жители на други не така традиционни за нас туристи - от Средна Азия, които са свикнали на друг климат и нашият им харесва. Тази година
стартираха полети от Узбекистан до Бургас
Въпросът е да се утъпка пътеката и да започнат да идват хора от този регион, казват специалистите.
Както става ясно и от класацията, съотношението цена-качество, което намират тук, се харесва на гостите. Вече има много хубави хотели, услугите са добри. Комплекс като Слънчев бряг пък, който предполага най-разнообразни летовници, няма на Балканите, казва Кръстев.
Той разказа как преди пандемията имало идея да се купят плаващи автобуси тип амфибии за забавления. Довели инвеститори в Слънчев бряг и когато те прочели листата на диджеите, които ще пускат, не могли да повярват - 8 от общо 15 били световноизвестни. Според Кръстев в Слънчев бряг може да се обособят специални зони за различен тип развлечения подобно на испанския остров Ибиса, който е превърнат в скъп курорт.
На Слънчака човек може да направи цяло изследване на поколенческите навици и тенденции, казва Румен Драганов. Рано сутрин на прохлада из алеите вървят хората, които отиват на работа с по една баничка в ръка. Чат-пат се мяркат току-що пристигнали семейства, които още не са натрупали тен. Към 9,30 ч. започват да се разхождат майките с деца, а 3 - 5-годишните гордо носят поясите си.
На плажа децата строят замъци и разнасят вода и пясък с кофичките си. Малко по-късно излизат 12 - 15-годишните, а след 13 ч. - тези между 15 и 18 г. Към 17 ч. се появяват нощните птици, които вече са се наспали – млади хора между 20 и 28 г. Вечерта вече няма нито колички, нито деца, дори възрастни не се мяркат, а само огромни групи в диапазона между 18 и 35 г., които се забавляват до сутринта. И накрая всичко завършва в морето за още по-голям кеф.
Естествено, Слънчев бряг е номер едно в търсенето за парти туризъм у нас. Експертите вече избягват да говорят за алкохолни почивки, както когато министър беше Валери Симеонов и се опитваше да намали шума от дискотеките. И тогава, и сега все още ги има големите групи вечно празнуващи англичани, които се радват на евтиното пиене.
Наблюдава се и друга тенденция – в нашите курорти идват множество чужденци, които повтарят и потретват местата, в които отсядат. Пробват някоя година другаде, но се връщат пак у нас, коментират експертите.
Европейците намират отношението на българите за дружелюбно, макар че по този показател класацията изтегля на първо място испанците.
"Не знам какво повече могат да искат от това, което предлагаме тук – смята доц. Драганов. - Ако сте в София, можете да отидете пред Народния театър или пред "Кристал", където винаги има компания за бира и неангажиращи разговори. Има такъв вид туризъм чрез присламчване към компания. Тук това е Народният театър, във Франкфурт е пред операта. Знае се, че в късните часове може да се включиш в компания от цял свят. Някой свири на китара, друг прави фокуси, разказват истории. Дори може да получите подарък. От тази гледна точка сме дружелюбни, такава е нагласата на цялата компания."
Но още не можем да направим нещо, което в други страни е норма - личното отношение към клиента по морето. Например в периода от януари до края на март имаме значителен ръст на влезлите в България, а през юни се наблюдава спад с минус 4%. Всичко това е свързано със сезона и морските почивки. Хотелите там не умеят да контактуват с клиентите си. В чужбина те питат дали си прекарваш добре,
предлагат ти специално намаление,
питат дали се е оправило крачето на кученцето, което пострада. Софийските хотели много добре използват търсачките за оптимизиране на сайтовете и за маркетинг. Затова някои места за настаняване имат 100% заетост, а други - 17%.
"Това води до развитие на туризма – личното отношение, personal touch, както казват англичаните - казва Драганов. - Друг е въпросът дали гостите отговарят на тези съобщения. Ако пък го направят, администрацията трябва пак да благодари за вниманието. Да поиска отзив за престоя ви. Накрая и честитка за рождения ден ще ви изпратят, но това у нас още го няма."
За сметка на това климатът и природните дадености на България биха могли да привличат чужденците.
И малко повече усилия.