В гимназията “Джон Атанасов” “превеждат” за незрящи образи и текст от екрана, правят роботизирани ръце
- Учениците от дуалните паралелки стават отговорни служители още от първите месеци на 11-и клас, излизат от училище с 2-годишен стаж
- Абитуриенти влизат без изпит в университет, ако са първи в олимпиади. Голяма част следват в чужбина
Приложение, което превежда образа и текста от компютъра в звук за незрящи. Корпоративни сайтове. Всевъзможни детайли с помощта на 3D принтер. Роботизирана ръка, която автоматизирано извършва различни действия. Това е малка част от нещата, които правят тийнейджърите в Професионалната гимназия по електроника “Джон Атанасов”. В елитното училище се влиза с много висок бал, особено след като свиха приема от 10 на 7 паралелки.
Кандидат-гимназистите са привлечени от атрактивните специалности - “Системно програмиране”, “Приложно програмиране”, “Програмиране на роботи”, “Компютърна техника и технологии”, “Компютърни мрежи”, “Микропроцесорна техника”, “Промишлена електроника”. Всичките са много актуални професии. Динамиката на развитието на технологиите кара и нас, учителите, да гоним времето не само в знание, да търсим много контакти с бизнеса. Гимназията
работи с над 60 фирми в сектора,
обяснява директорката Полина Костова, която е поела училището през 2016 г. Машинен инженер е по подемно-транспортна техника. Има и втора магистратура за учител по информационни технологии. Гимназията съществува от 1968 г. като техникум по електроника. През 2003 г. става Софийска професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов”.
Според директорката голямо предизвикателство е дуалното обучение. В модерната форма има завършили два випуска - “Приложно програмиране” и “Промишлена електроника”. Учениците и родители избират “Системно програмиране” и “Приложно програмиране” и най-високият бал е за тези специалности, но бизнесът най-много търси “Промишлена електроника”, защото тя е основата на всичките специалности.
Учениците от дуалната форма в 11-и и 12-и клас са във фирмите партньори на училището. 11-класниците 2 дни от седмицата работят по 7 часа, а в останалите 3 дни са в училище за общообразователната си подготовка. Абитуриентите пък 3 дни са във фирмите. Там те получават професионално образование и обучение. В реална работна среда са. Свикват с режима и правилниците за работа в самата фирма. На тях им се
създават трудови навици, умения за работа в екип,
различен от училище. Те са на работа, доволна е директорката. Голяма част от завършващите са избрали дипломен проект. Разработили и теоретична, и практическа част. Създали детайли, механизми или различни приложения за туризма, счетоводството, туризма... В теоретичната част описват начина, по който са стигнали до финализирането на проекта. Във фирмите има наставник, който се занимава, консултира и контролира ученика.
Много от учениците получили предложения за работа. Ценно е също, че от училище излизат с 2-годишен стаж. Според Полина Костова най-позитивно настроени към дуалното обучение са смесените фирми, защото 80% от образованието в Германия и Швейцария например е професионално. “За съжаление, интересът към техникумите беше голям, но в един момент се получи отлив и имаше залитане към езиковите гимназии. В този период доста техникуми и професионални гимназии бяха закрити. Изчезнаха много професии и специалности, което води в момента до
липса на кадри среден техник. Боли ни
Все повече и в личен план усещаме липсата на квалифицирани кадри”, коментира директорката.
Автор на разработката за незрящи е ученик, участвал в националната олимпиада по информатика и информационни технологии. Бил 10-и клас, когато проектът спечелил на национално ниво. Тази година го доразвил и взел първа награда на БАИТ в младежката група. Всъщност учителят по философия в гимназията е незрящ и използва придобивката. Лесно отразява оценки, прави съвместни уроци с учители по други предмети.
В “Промишлена електроника” усвояват основата на всяко устройство - всичко е електроника в която и да е сфера. Запознават се с основни елементи, с основни схеми, как да ги свързват.
“Програмирането е за творци. Както е с пеенето и рисуването. Трябва да можеш да си представиш какво се случва зад екрана, как е разписан кодът на едно приложение”, казва още директорката.
Много университети приемат без изпит абитуриенти от елитната гимназия, които са първенци в различни олимпиади. Над 90% от учениците стават студенти. Със съжаление учителите отбелязват, че голяма част заминават в чужбина, а и не всички се връщат. А българските университети ги искат за свои студенти, за да има приемственост. Затова и висшите училища, и фирмите често се представят пред учениците. А сред най-удовлетворяващите за учителите моменти са тези, когато от фирмите идват бивши възпитаници на гимназията, за да ги привлекат на работа.