Омагьосаният кръг на ниските пенсии и може ли да стане още по-страшно
В момента 4 млн. души кредитират с парите си за старини държавата, САЩ, Германия, Франция и Мексико, вместо наистина да спестяват. Мултифондовете могат обаче да са опасни, ако страната ни продължи да мижи
Математиката е точна, но творческа наука. И когато подходиш творчески към числата, те винаги правят това, което искаш.
Очевидно това е крайъгълният камък на българската пенсионна система, в която в продължение на 40 години държавата прибира милиарди от работещите под формата на кредити, а после им връща по 89 лв. на месец. Което в най-добрия случай означава да им даде възможност да похарчат за съществуването си около 55 хил. лв. от собствените си пари.
Може и да звучи абсурдно, но това в момента са данните за работата на универсалните пенсионни фондове в последните 23 години. А бяха замислени като отърваване на българите от омагьосания кръг на ниските пенсии и бедността и начин хората сами да осигурят достойните си старини.
Над 20 млрд. лв. са натрупани в 10-те универсални пенсионни фонда,
в които задължително се осигуряват вече над 4 млн. души, които са родени след 31 декември 1959 година. На пръв поглед изглежда внушително, но...
Средният размер на пожизнената пенсия, която частните фондове изплащат, е 89 лв. за първото тримесечие на тази година. А от 381 нови пенсионери с втора пенсия за този период само четирима са се класирали за пожизнена пенсия. Всички останали просто са се оказали с недостатъчни спестявания, за да получават пожизнена пенсия. А уж главната цел на тристълбовия модел бе да осигури поне 20% заместващ доход след пенсионирането и достойни старини. В момента обаче средната пожизнена пенсия от универсалните фондове трудно покрива дори 10% от средната пенсия, която дава Националният осигурителен институт, който пък е т.нар. първи стълб в системата.
Нещо очевидно не е наред с тази пенсионна система и 23 години след като бе създадена,
тя очевидно не работи точно както се предвиждаше
И причината е, че бе създадена по правила, които гарантираха омагьосан кръг на бедност, а през годините политиците допълнително гарантираха, че няма да дадат никакъв шанс за достойни доходи на възрастните. Без изключение от кое правителство са.
При създаването на тристълбовия пенсионен модел в края на миналия век, който реално заработи от 2001 година, обещанията обаче бяха други. Тази система трябваше да осигурява основна пенсия от НОИ, добавяща задължителна от универсалните фондове и трета (не за всеки) от доброволното осигуряване. И отделно да генерира паричен ресурс, който да създаде и оживи търговията с борсови активи в България. И 23 години по-късно резултатите са, меко казано, незадоволителни – НОИ въпреки законовото ограничение е фалирал и има нужда от над 10 млрд. лв. дотация на година, за да плаща пенсии, частните фондове имат пари, но плащат малки пенсии. А фондовият пазар, който обявява рекорди, ако прехвърли 80 млн. лв. месечен оборот, е направо смешен. За сравнение през март тази година фондовата борса обяви оборот от 83 млн. лв., а в същото време само от осигурителни вноски към частните фондове са постъпили 208 млн. лв.
Проблемите в дейността на универсалните пенсионни фондове, които финално водят до изключително ниски пенсии, са няколко
На първо място, от самото начало на функционирането им държавата им наложи ограничения както на парите, които постъпват като осигурителни вноски, така и на парите, които биха могли да направят през инвестиции на тези постъпления. И вместо първоначалните намерения вноската за втора пенсия да е поне 7% от осигурителния доход на всеки работещ, тя все още е едва 5 на сто, а разликата отива в дупката на НОИ. Като допълнително при второто и третото правителство на ГЕРБ бяха дадени възможности за постоянно вадене на партиди от фондовете и прехвърляне към държавното осигуряване.
Допълнително държавата въведе изключително строги правила в какво биха могли да инвестират спестяванията за пенсия частните фондове, за да носят допълнителна доходност на вложителите си. Като условията са такива, че парите за пенсии принудително се инвестират главно в нискодоходни облигации, предимно държавни. За последното тримесечие, отчетено от Комисията за финансов надзор, над 60% от събраните в универсалните фондове над 20 млрд. лв. са вкарани в такива инструменти. Това са близо 15 млрд. лв., като облигациите на компании са около 1 млрд. лв. Всичко останало е дадено назаем на държавата и други правителства като това на Германия, Франция, САЩ, Мексико, Индонезия... Тези правила доведоха до куриозни ситуации през годините, когато спестявания на българите за пенсия бяха дадени назаем, за да плати Франция пенсии на техните си пенсионери. А общият резултат е, че в дълги периоди от съществуването си универсалните пенсионни фондове носят всъщност отрицателна доходност на вложителите си. А масовият случай е да не надхвърлят 2-4% на година. Или резултатът е пенсия от 89 лв. на месец, и то за четирима от над 300 души.
Като ирония на съдбата КФН и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обявиха рецептата за излизане от този кръг по време на един от шоковите спадове на световните борси, в който за една нощ богаташи като Джеф Безос, Марк Зукърбърг и Илон Мъск изгубиха 134 млрд. долара. Като обявената рецепта обаче е доста едностранчива – даване на възможност за повече инвестиции, но не и отпушване на входа през увеличение на размера на вноската и премахване на максималния осигурителен доход, които биха помогнали и на държавния НОИ да събира повече пари.
Евентуалното създаване на т.нар. мултифондове вече се договаря между КФН и частните пенсионни фондове, стана ясно от съобщението на комисията. Като вероятно възможността за по-висока доходност ще е диференцирана спрямо възрастта на вложителя. Тоест колкото по-млад е осигуряващият се за пенсия, толкова по-рисково ще се инвестират неговите спестявания и ще му носят по-висока доходност. При навлизане в средната възраст ще се преминава към среден вариант, чиято цел ще е отново доходността да е прилична, но инвестициите вече да не са толкова рискови. И при минаване към последната третина от живота като работещ, партидата ще се прехвърля в консервативен фонд с цел парите преди всичко да бъдат съхранени, докато човекът се пенсионира.
Звучи добре, но...
Да, младите биха могли да си позволят да загубят някаква част от спестяванията си. И в същото време със сигурност партидите им ще са доста по-големи от сегашните 1000 лв. за 25-годишен осигурен в частен фонд или 3000 лв., колкото е средната партида на 35-годишните. За съжаление обаче, за да проработи този вариант, е крайно необходимо в България да има работещи регулатори, които да спрат да си затварят очите, особено когато става дума за спестяванията за пенсия на гражданите. Да, като цяло КФН регулира прилично пенсионните фондове. Но в същото време пропуска, че една част от тях – главно големи и с много вложители и пари в тях, буквално изнудват хората, за да ги привлекат като клиенти. Като навсякъде по света най-големите фондове в България са свързани или с банка, или със застрахователна компания през собствениците си. За петте големи на българския пазар това важи с пълна сила. Като е принципно забранено банката или застрахователят да опитва да привлича средства за пенсионния фонд и обратното. В България обаче няма фонд, който да не дава определени бонуси, ако си негов вложител – по-изгодни условия за застраховка, по-приятни кредити и пр. Или пък банките собственици директно да изискват създаването на доброволна партида в т.нар. трети стълб на техния фонд или да рекламират по-изгодни лихви при прехвърляне на партидата от втория стълб към техния фонд. Само за първото тримесечие на годината например благодарение главно на такова предлагане 83 млн. лв. са пренасочени в три от десетте фонда. Като единствената хубава новина е, че този тип практики веднъж носят полза на един играч, друг път са срещу него, зависи от моментните промоции.
Допълнително няма нито един универсален пенсионен фонд, който да не се е изкушил да ползва в по-малка или по-голяма степен постъпленията от осигуровки, за да финансира други бизнеси на собствениците си – заводи, строителство на курорти, енергийни проекти и какво ли още не.
Ако трябва да сме честни, примижаването на КФН по отношение на такива практики, е сравнително безопасно докато фондовете имат стриктни ограничения каква част от парите си могат да вкарат в акции или да инвестират в имотна спекула. В момента, в който обаче инвестициите, макар и за част от парите и вложителите, станат свободни, такива практики могат редовно да костват милиони на очакващите да получат пенсия някой ден. И вместо да бъде счупен омагьосаният кръг на мизерните пенсии, да го стегнат още повече.