Череп на египтянин, живял преди четири хилядолетия, разкрива, че човечеството е лекувало рака още от древността
Учените не са сигурни дали става дума за операция, или аутопсия, но са единодушни, че откритието е доказателство за напредналата медицина в Античността
Втора находка от заздравели фрактури доказва пък успешна медицинска намеса при травми на главата при пациентка, живяла през VI век преди новата ера
Ракът често се смята за болест на модерната епоха. Медицински текстове от Древен Египет обаче показват, че още лечителите от древността са били наясно с това заболяване.
Сега нови доказателства от череп на повече от 4000 години разкриват, че античните доктори от поречието на р. Нил може би са се опитвали да лекуват някои видове тумори с хирургическа намеса.
Останката е принадлежала на мъж, който е бил на около 30-35 години, когато е починал, и се намира в колекцията на лабораторията “Дъкуърт” в университета в Кеймбридж, Великобритания. От средата на XIX в. учените изучават белезите по повърхността ѝ, които представляват
множество лезии, за които се смята, че са увреждане на костите от злокачествени тумори
Археолозите смятат находката, обозначена като 236 в колекцията, за един от най-старите примери за онкологични заболявания в човешката история, който датира от периода между 2686 г. пр.Хр. и 2345 г. пр.Хр.
Но когато наскоро изследователите се вгледали по-внимателно в белезите от туморите с помощта на цифров микроскоп и микрокомпютърна томография (КТ), открили следи от резки около тях, което предполага, че
за отстраняването на образуванията са използвани остри метални инструменти
Учените съобщават за резултатите в списание Frontiers in Medicine.
“Най-вероятно това е първият документиран път, в който човечеството се е опитвало по хирургичен начин да се бори с коварната болест”, казва главният автор на изследването д-р Едгард Камарос, професор в Катедрата по история в университета “Сантяго де Компостела” в Коруня, Испания.
Не е известно обаче дали лечителите са се опитали да отстранят туморите, докато пациентът е бил все още жив, или те са били премахнати след смъртта, за да бъдат изучавани от тях.
“Ако тези следи от разрези са направени при жив човек, става дума за някакъв вид лечение, пряко свързано с рака. Но ако те са направени посмъртно, това означава, че става дума за медицинско изследване при аутопсия във връзка с тази болест. Така или иначе, невероятно е да си мислим, че древните са извършили хирургическа интервенция, но към този момент не можем да кажем дали става дума за лечение, или аутопсия”, смята д-р Камарос.
Медицината в Древен Египет, която е широко документирана в медицински текстове като папирусите “Еберс” и “Кахун”, безспорно е била сложна и новите открития предлагат важни, преки доказателства за тези знания.
“Виждаме, че
древноегипетската медицина не се е основавала единствено на билкови средства, каквито са методите за лечение в други древни цивилизации
Тя пряко е разчитала на хирургически практики”, казва д-р Ибрахим Бадр от Университета за наука и технологии “Миср” в Гиза, Египет.
Но докато тези доказателства от древността са били добре проучени през XIX и XX век, технологиите на XXI век като тези, използвани в новото проучване, разкриват неизвестни досега подробности за медицинското изкуство на Древен Египет.
Учените откриват ракови образувания и във втори череп от колекцията на “Дъкуърт”. Обозначен е като E270 и е датиран от 664 г. пр.н.е. до 343 г. пр.н.е., той принадлежи на възрастна жена, която е била поне на 50 години. Екипът идентифицира три лезии върху образеца, при които злокачествени тумори са увредили костта.
За разлика от череп 236, при E270 не са открити признаци на операция, свързана с болестта. Но черепът на жената е съдържал отдавна заздравели фрактури, което показва успех на предишна медицинска намеса при травми на главата.
“Пациентката е оцеляла много години след операция на тежка травма”, казва д-р Камарос.
Д-р Бадр, който си сътрудничи с учени от Европа и САЩ в изучаването на атеросклерозата (натрупване на плаки в артериалните стени) при древноегипетски мумии, обясни, че работата му следва същата научна насока като изследването на черепите. Чрез провеждането на подробни проучвания на запазените тела с помощта на технологии от XXI век като компютърна томография и ДНК секвениране, Бадр и колегите му се надяват да осветлят допълнително обхвата на медицинските познания на хората от долината на р. Нил.
“Има спешна нужда от преоценка на историята на египетската медицина с помощта на тези научни методики”, казва докторът.
Новите открития също така помагат да се допълни част от неясната биография на онкологията, като се добави глава, която е написана преди хиляди години.
“Колкото повече се вглеждаме в нашето минало, толкова повече знаем, че
ракът е бил много по-разпространен, отколкото сме си мислили”,
каза д-р Камарос.
Възприятието на древните египтяни за онкологичните заболявания е било свързано с видимите тумори, които болестта е предизвиквала. Най-ранното записано наблюдение е в древноегипетски медицински текст, известен като “Хирургическия папирус на Едуин Смит”, който датира от около 3000 г. пр. н. е. до 2500 г. пр. н. е. Този документ съдържа 48 казуса, обхващащи различни заболявания, включително едно описание на рак на гърдата.
Макар че лечителите в Древен Египет може и да са знаели за рака, лечението му е било друга история. В повечето медицински случаи в папируса на Едуин Смит се споменават лекарства или стратегии за лечение. Но за туморите на пациентката с рак на гърдата не е имало такива.
“Изрично се казва, че няма лечение
Античните доктори са осъзнавали, че това е граница, когато става въпрос за техните медицински познания”, разказва д-р Камарос.
Въпреки това разрезите около туморите на череп 236 подсказват, че египтяните са се опитвали да променят това, отстранявайки хирургически туморите или за да излекуват пациента, или за да изследват злокачествените образувания по-отблизо, търсейки начин да се справят с тях.
Имаме тези две възможности: по начин, по който са се опитали да го лекуват, или по начин, по който са се опитали да го разберат от медицинска гледна точка, за да го лекуват в бъдеще. Мисля, че това е крайъгълен камък в историята на медицината", завършва своето изследване д-р Едгар Камарос.
Няколко от метастатичните лезии по череп 236 показват следи от разрези в костта. Показан е близък план на резките, вероятно направени с остър предмет.