Истерията кой да е служебен премиер е за назначенията във втория етаж на властта – мотора на държавата
- Защо част от партиите в парламента се сетиха две седмица преди избора му колко важен е този пост днес при липсата на мнозинство в парламента
- Радев реагира адекватно срещу промени в "домовата книга" в последния момент
Значението и тежестта на всеки министър-председател, включително служебния, се определят от продължителността на управлението му. Значителното влияние на служебните кабинети на Стефан Янев и Гълъб Донев обаче се дължеше не толкова на двойния им мандат, колкото на факта, че
имаха един общ, налагащ волята си титуляр
– президента Радев. Като при кабинетите на Гълъб Донев президентът тотално доминираше.
Сегашната ситуация безспорно е различна с новия начин, по който служебният премиер се назначава. Макар държавният глава декларира, че “действа по домова книга”, неговата роля при формирането на служебно правителствои сега съвсем не е маловажна. Той не само номинира министър-председателя, но може да наложи своеобразно вето на състава на кабинета. Затова е логично да се предположи, че съставът на кабинета “Главчев” е предварително консултиран и одобрен от Радев.
Сегашната ситуация показва предимствата и недостатъците на парламентарното господство при действащия механизъм за назначаване на служебен кабинет. Предимствата биха се проявили, ако имаше ефективно стратегическо парламентарно мнозинство. Това означава мнозинството от депутатите не само да се обединят около едно или друго решение (което те лесно правят), а да имат съгласие относно набор от програмни приоритети и принципни насоки на бъдещата политика.
Ако партиите не могат да се обединят, за да формират правителство, те могат да постигнат съгласие за онова, което в Европа се нарича “преходен кабинет” или “технически кабинет”. Съгласие, на първо място, за това как и след това
кой да управлява през периода на несъвместими електорални предпочитания
на гражданите, през който преминаваме. Демократичният механизъм, възможен при тези конституционни промени, предполага именно това.
Ако в парламента въпреки неспособността да се формира кабинет се беше структурирало подобно мнозинство, каквато беше целта на преговорите, организирани от “Има такъв народ”, то партиите биха имали легитимността дори публично да предявяват претенции при консултациите в президентството кой да бъде служебният министър-председател.
Щеше да е много хубаво, но в момента, за съжаление, ситуацията няма нищо общо с подобен демократичен модел.
Бих адмирирала действията на парламентарните партии, ако “Продължаваме промяната” или Христо Иванов преди месец-месец и половина се бяха сетили, че може би ще се наложи да се сформира служебен кабинет. И ако тогава бяха номинирали човек като Йонко Грозев например за омбудсман и го бяха избрали на този пост. Тогава волята и ролята на парламента при формирането на служебен кабинет би имала смисъл. Какъв по-добър министър-председател от човек с авторитет и с опит на правозащитник от избрания за омбудсман с парламентарно мнозинство?
Но да се сетиш в последните две седмици и да правиш споразумение с Доган и с “Възраждане”, това тотално компрометира цялата инициатива.
Разбира се, в дългосрочен план е разбираемо защо “Продължаваме промяната” се стреми да има добри отношения с ДПС - искат да се идентифицират като либерали. Видяхме как Николай Денков замина чак в Бурса, за да покаже ясно готовността на ПП за нова сглобка с Доган. Но според мен това е автокомпромат.
Какво се случва обаче в парламента? “Продължаваме промяната” отново се опитва да формира анти-ГЕРБ мнозинство, на което
този път президентът Румен Радев реагира много остро
и според мен адекватно. Рядко ми се е случвало да оценявам неговата позиция като конструктивна и позитивна, но в този случай той подкрепи смисления, демократичен парламентаризъм.
Но всъщност въпросът, на който трябва да се отговори, е защо личността на служебния министър-председател стана толкова важна?
Основната причина, която разбуни духовете в ПП-ДБ, е правомощието на служебния министър-председател да назначава една много голяма група политически отговорни висши администратори, сред които са областните управители и заместник-министрите. Тези две групи управленци всъщност са реалният мотор на държавната машина.
Ако слезем още по-надолу в йерархията, има още доста ръководни позиции, на които служебният министър може да назначава хора по свое усмотрение.
В предишните случаи периодът от два до три месеца правеше тези “кадрови правомощия” на премиера не толкова важни, защото беше ясно, че силните кандидатури не се избират за такъв кратък период.
В момента Димитър Главчев като служебен премиер е изключително неудобен на мнозинството от партиите в парламента. Предполагам, защото не може да намерим аргументи срещу констатацията, че Главчев е лоялен към ГЕРБ и към президента Радев. Като тази лоялност придобива много по-голямо значение и тежест поради факта, че в този и в следващия парламент
правителство без участието на ГЕРБ няма да може да бъде формирано
Това означава, че всъщност партията на Борисов контролира колко ще продължава периодът на управление чрез служебни правителства. Периодът, през който служебният премиер еднолично ще решава ключови за управлението на държавата кадрови въпроси.