Най-високият пилон в ЕС стана символ на "българска му работа": Или защо се проваляме във всичко?
Символ на поговорката станаха най-високият пилон в ЕС, немските жп вагони с неработещи климатици 3 седмици след пристигането им, бетонираното Черноморие
Неприемането на еврото, бойкотът да получим 1,9 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост и блокиранията на
„Струма" и „Хемус" са само дребни щрихи в пъзела
В чужбина не сме мързеливи, но на наша почва не сме далновидни
За нещо, което не е свършено както трябва, сме свикнали да казваме „българска му работа". На практика изразът е синоним на некачествено, негодно, през пръсти, което води до не така висок жизнен стандарт, леко „депресарска" народопсихология и вечно мрънкане и оплакване.
А примерите за "хубава работа, ама българска" са много. Последните са информациите, че част от елементите на 111-метровия пилон с българското знаме в сърцето на Родопите са започнали да поддават. 100-тонното съоръжение бе инсталирано само преди една година с големи тържества, в присъствието на президента Румен Радев. Рекламиран беше като най-високия флаг в Европейския съюз. За изграждането му бяха необходими 1 милион лева.
Инициаторите за поставянето му отричат пилонът да се руши, но във фейсбук Симеон Караколев твърди, че "в десния си край едната плоча от основата е мръднала с около 4 милиметра, в ръбчето, защото хората се качват да се снимат за спомен". Той добави, че ще направят лека ограда, за да се предпази постаментът. Преди 12 месеца съоръжението беше пренесено с тежка техника и въпросът защо е регистрирано като преместваем обект предизвика бурни скандали.
Още при поставянето му знамето падна от пилона, което се видя от кадри на очевидци, споделени в социалните мрежи. А през януари то бе разкъсано от бурния вятър.
Така или иначе, огромното съоръжение не е единствената „българска работа" това лято.
За вечните ремонти на пътища, за нагънатите вълнообразни отсечки по магистралите дори няма смисъл да се споменава.
Да, факт е, че имаме страхотни природни дадености и климат, но вместо да се стремим към имидж, подобен на този на Швейцария, ние сякаш сами се проваляме. Дори когато световноизвестни специалисти искат да ни помогнат, центробежните сили у нас надделяват и ги блокираме с типични нашенски прийоми. Например когато архитектурно студио начело с архитект Максимилиано Фукас спечели конкурс за нова визия на площад „Света Неделя", процедурите по обжалване бавят промяната му вече цели 5 години.
На какво се дължи всичко това – на мързел, на недалновидност, на инат, на неспособност или на нещо друго?
"Не бих казал, че сме мързеливи. Когато българинът отиде в чужбина, става добър работник. Търсени са и в Испания, и в Австрия, и в Германия. Има и ниско, и високо платени. Постигат резултати, каквито тук няма. Въпросът е в организацията на системата - обяснява политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. - Апатични сме към обществения живот. За собствения и за този на децата сънародниците ни са свръхконцентрирани."
Според него не сме постигнали обществено съгласие почти по нито една тема. Всичко ни разделя, в момента най-вече войната в Украйна. Другият проблем според Славев е, че не сме изградили модела за добрия гражданин. Има го при всяко общество – включително при комунизма и при нацизма, но не и у нас. Едно от изискванията на демокрацията е да си активен.
Политологът даде пример с Германия, където концепцията за добрия гражданин включва да сигнализираш, ако видиш проблем - боклук пред блока, натрошен тротоар, счупено стъкло. У нас обаче подобно поведение се възприема като доносничество. Останало е в съзнанието от комунизма. Или всеки си казва - какво ще им се занимавам аз. Така вкупом като нация отказваме да вземем участие в подобряването на живота.
У нас хората имат и лош опит – сигнализират веднъж, два пъти, нищо не става.
Слабата активност на изборите също е показателна и показва, че не искаме да участваме при вземането на колективните решения. "Това е свързано и с още един проблем - колко доверие имаме помежду си. България е много назад. Не виждам как нещата могат да се решат с магическа пръчка", добави Славев. За него би могло да се случи чрез образователната система, която има инструменти да възпитава.
"Трябва да участваме, за да подобрим средата, а не само да висим в кръчмата", категоричен е той.
Дали обаче не сме недалновидни като нация, така че да участваме и в двете световни войни на губещата страна?
"Политическата обстановка преди тях много напомня днешната – слаби партии, без съгласие по важни въпроси, липса на пространство за политически диалог, слаби правителства. Всичко това води до вземането на лоши решения. Хубавото днес е, че сме закачени на най-мощния влак – този на Западния свят. Вярно, че сме последни на тази композиция, но ни дърпат - добави Славев. - Само от нас зависи да подобрим положението. Други страни от Източна Европа го правят. Чехия изпревари по БВП на глава от населението Италия. Полша е икономическа сила." От тази гледна точка трудно можем да обясним всичко с наследените недъзи на комунизма.
Може би гледаме предимно на обратната страна на медала. Фактът, че една от най-популярните ни поговорки е "много хубаво не е на хубаво", е добър индикатор за прословутото ни черногледство. За това обаче има историческо обяснение – живели сме, с малки прекъсвания, в авторитарни режими, в които човек не може да се развива и да реализира мечтата си. Тоест тя няма как да е като американската, където само небето може да е лимитът. Част от причините са в перманентната корупция на всички нива, в белязалите целия преход мутренски години и нечестното отнемане на собственост и бизнеси. Българинът има основания за черногледство, но ако искаме да живеем по-добре, трябва да сме активни, заключава политологът.
Към всичко това може би се прибавя и отчаянието, че въпреки усилията, които полагаме в областта на средното образование, въпреки колосалните суми за частни уроци се оказва, че отглеждаме деца зубрачи. През декември 2023 г. констатациите на PISA бяха повече от отрезвяващи. Оказа се, че 15-годишните са функционално неграмотни, 54% от тях са под критичния минимум на знания по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. И това съвсем не бе всичко. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие установи още, че българчетата имат 21 точки при средно 33 по света, тъй като имат проблеми и с творческото мислене - почти 2/3 не могат да предложат свежи или нови идеи за познати проблеми.
Ако се замислим, ще прозрем, че в момента май отглеждаме следващото поколение, което на свой ред ще продължи да реализира девиза „българска му работа". След което ще продължим да се чудим защо у нас между 400 и 700 хил. души вечно гласуват за някакви екзотични партии спасителки, които освен да ни придърпват към дъното, почти нищо друго не постигат.