Хубаво е да си “френски безработен” с 2300 лв., но честно ли е за българските с 500 лв.?
Тръгнаха протести срещу законовата поправка. Но тя носи справедливост при разпределение на държавния бюджет. Редно ли е някои да получават по-голямо от дохода на работещи обезщетение
Депутатите спряха т.нар. френска безработица. Но веднага се появи ропот - срещу това се обявиха в подписка до президента 8000 души, предимно от районите със смесено население в Благоевградска област. Те настояват Румен Радев да наложи вето.
Кой е прав?
Всъщност, като промени Кодекса за социално осигуряване, парламентът внесе справедливост и шанс за намаляване на злоупотребите при отпускането на обезщетенията за безработица.
Досега можеше само със 7 дни работа в страна от ЕС на минимална заплата от 1700-2000 евро у нас да се получава максималното обезщетение за безработица от 2300 лв. месечно. Промените предвиждат при определянето на обезщетение със стаж от чужбина да се вземат предвид доходите на човека от последната му работа, но и всички доходи от България и други държави за последните 24 месеца. Така, както е за всички, работили само в България.
Поправката
ще спести около 100 млн. лв. годишно на НОИ
- те досега са изтичали по тази схема.
Право на обезщетение за безработица у нас има всеки, за когото са внесени или дължими осигуровки за поне 12 месеца от последните 18. Обезщетението е 60% от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца. Когато обаче през този период е работил и в друга държава от ЕС, влизаха в действие европейските регламенти. Според тях се взема само доходът от последната работа, независимо каква е продължителността ѝ,
дори да е няколко дни
Така работилите само в България в последните години, на ниска заплата, примерно от 1000 лв., освен че не са имали възможност да заделят средства за в случай, че останат без работа, но и получават по 500 лв. обезщетение след това. Като стриктно са си внасяли осигуровките.
В същото време други, работили за няколко дни или най-много няколко месеца в страна от ЕС на висока заплата, идват тук и след това 9, 12, 18 месеца често получават често обезщетение от над 1400 лв., та дори и до тавана от 2300 лв. - от същия бюджет, който милиони българи пълнят.
Данните показват, че за 2023 г. 680 хил. души, по българските регламенти са получавали обезщетение средно по 538 лв. на месец. Други 57 хил. са получавали по европейските регламенти средно по 1366 лв. месечно.
Повече от една четвърт от парите
за безработица са изплатени на тези 57 000 души, които са се трудили в чужбина за кратко. Или делът на хората с обезщетение за безработица при краткосрочна заетост в държава-членка на ЕС, е 7,73% от общия брой лица с изплатено обезщетение, като те са получили 26,33% от общо изплатените пари. Най-много са от област Благоевград - около 40%, следват от Търговище, Кърджали, Пазарджик (заради това и работодателите определят тази безработица като регионална).
Повече от една трета от тези “европейски” обезщетения са свързани с краткотрайна заетост, което води до извода за организираност на тези групи хора. С получаването на високите обезщетения се
източва бюджетът на НОИ,
в който всички останали внасят осигуровките си.
Няма спор, че нашенци по тази схема, които работят в селското стопанство, основно във Франция, Испания, преди години и в Англия, полагат тежък труд на полето. Но затова и получават в пъти повече, отколкото у нас за същия труд.
И тук хиляди хора полагат тежък не само физически, но и психически труд, но стигне ли се до записване на борсата, живеят с по 500 лв. на месец.
В същото време на много фирми у нас не достига работна ръка. В Гоце Делчев например има около 4000 регистрирани безработни, но голяма част от тях,
идващи от сезонна работа в чужбина, отказват работа тук
Защото заплатата им ще е поне два пъти по-ниска от обезщетението, което получават като безработни. Някои пък нямат против да работят, но нелегално, без договор, за да не им бъде спряно изплащането на едни много хубави обезщетения.
А в много държави от Европа се дава твърда сума като обезщетение за безработица и нямат българския проблем.
Заради досегашното ни законодателство вероятно има и посредници, които са злоупотребявали. Говори се, че има фиктивни фирми, които назначават работници по тази схема, за да могат след това да се върнат в България и да получават обезщетение, близко до максималното.
Така че няколкостотинте жители на населени места от общините Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен и др. от Западните Родопи имат мотивация да протестират срещу промените. Те са свикнали на едни добри доходи години наред. В най-добрия случай работят няколко месеца в чужбина, после взимат дълго време такива пари от НОИ, каквито дори работещите нямат щастието да получават, особено в бедни региони като Благоевградския.
Депутатите засегнаха няколко хиляди души, но пък спестиха гнева на десет пъти повече българи, останали без работа и принудени да живеят с 500 лв. на месец.