Всеки трети турист на Крушунските водопади е чужденец
Повече от 30 процента са чуждестранните туристи на Крушунските водопади, като основно посетителите са румънци. Тенденцията е броят на желаещите от други държави да видят тази травертинова каскада да се увеличава. Намаляват обаче българските туристи, каза в интервю за БТА кметът на Летница д-р Красимир Джонев.
По думите му има ръст през тази година на туристопотока в общината. До 30 юли 2023 година през Крушунските водопади са преминали 43 500 туристи, а през същия период на тази броят им е 47 500.
Джонев добави, че по информация от къщите за гости, се забелязва тенденция на отлив при българските туристи и обратно - увеличаване на туристите от Румъния, Украйна и други страни в Европейския съюз. "Не мога да си обясня тази тенденция точно на какво се дължи, но всъщност, ако сметнем, че в България има около един милион активни туристи и че през Крушунските водопади годишно преминават по 100 – 150 хиляди, то за десетина години голяма част от енергията на един туристически обект е изчерпана", посочи кметът и добави, че той и екипът му търсят варианти за разнообразяване на нещата, които туристът може да види на територията на общината.
От тази година има нова пътека на Крушунските водопади
„Направихме тази година нова пътека на Крушунските водопади, която разнообрази ангажимента на туриста, като дойде на водопадите да прекара повече време там. Тя е кратка, но води до място, откъдето има невероятен обзор към Дунавската равнина с поглед чак до Дунав", каза Джонев.
По думите му и пътеката към „тайнствения" водопад вече е по-уютна и комфортна. В отлично състояние са и двете класически пътеки – едната, която води директно до големия водопад и другата, която е обходна и по която се отива до извора.
„Пътеките са достатъчно живописни и максимално безопасни. След трагедията пред 2015 г., когато, в резултат на срутване на скална маса край пътеката до водопадите, загинаха двама туристи, маршрутът, който беше много атрактивен и отвеждаше от подножието до извора на водопадите, беше разделен на два фрагмента, които са достатъчно чаровни", заяви кметът.
Едната пътека отива до най-красивия - перестия водопад, като се гледа отдолу. По старата пътека можеше да се гледа отдолу, в среден сегмент и отгоре. Сега се гледа само отдолу и всъщност има поглед отгоре, когато се качи човек на извора, но така или иначе пътеката е разделена. Вторият фрагмент, който отвежда до извора, е по-труден и хора със здравословни проблеми на двигателния апарат трудно се решават да изкачат този маршрут. Има кратък преход, който е по-стръмен, изисква повече усилия, но са направени стълбички и парапети, разказа Джонев.
„Крушунските водопади съществуват от древни времена. Въпросът е, че Общината направи така през последните 15 години, че се заговори много в обществото и в туристическия бранш за Крушунските водопади. Постарахме се мястото да е облагородено, лесно достъпно, разнообразно и атрактивно за хората. И по тази причина Крушунските водопади наистина са атракция", добави кметът.
Интересна за туристите е и пещерата Голяма Гарваница - най-дълбоката естествена карстова пропаст в България
Друг туристически обект, които представлява интерес за туриста, е пещерата Голяма Гарваница - най-дълбоката естествена карстова пропаст в България. Това е отвесна дупка, която е обезопасена, съоръжена е със стълба и защитни мрежи. Според Джонев много адреналин коства едно слизане в тази пропаст.
Интересна пещера е също Стълбица, която е изцяло държавен обект. „Държавата не я стопанисва и не я дава на Общината. Това е изключително атрактивна пещера, която, за съжаление, в момента не рекламираме и не предоставяме официален достъп до нея. Много туристи отиват и я посещават на собствена воля", коментира кметът на Летница.
Той разказа и за Бонинската пещера, влизането в която трае около осем часа. Тя е за по-специален вид туристи - обучени хора, спелеолози. „Изключително специфична е с водните си сухи каскади. Преходът е много, много труден", добави Джонев.
Друга атракция, която привлича посетители в района на Летница, е старата мелница в Кърпачево, която Общината е предоставила за стопанисване на сдружение „Деветашко плато". „Мелницата е архитектурен обект и представлява интерес за по-специфичен сегмент от туристи, които имат афинитет към старото българско строителство", счита Джонев.
По думите му в село Кърпачево се организират и различни събития сред които тридневният вече фестивал „Джаз под звездите".
„Стремежът ни е да увеличим престоя на туристите, които обикновено остават за една или две нощувки на територията на общината с цел туризъм", заяви още д-р Красимир Джонев.