Революция! Една доза спрей за нос отмива токсичните протеини при Алцхаймер
Медикаментът преодолява мозъчната бариера, дава добри резултати при генномодифицирани мишки, които произвеждат човешки тау протеини, и върху проби от нервна тъкан на хора
Лечение с една-единствена доза спрей за нос може “да отмие” натрупаните токсични протеини, свързани с болестта на Алцхаймер, от мозъчните клетки и да подобри паметта, твърдят учени.
Проучването - проведено върху мишки - проправя пътя за нови лечения срещу алцхаймер и деменция, обявиха изследователи от Медицинския клон на Тексаския университет, които са автори на революционното нововъведение.
Смята се, че болестта на Алцхаймер се причинява от
необичайно натрупване на два протеина в мозъка,
наречени амилоид и тау, като и двата се превърнаха във важна цел за лечение в последните години.
Отлагания от амилоид, наречени плаки, се натрупват около мозъчните клетки, докато тау протеините образуват “заплитания” в тях. “В здравите мозъци тау протеините помагат да се поддържат нещата в ред - обясняват изследователи от Тексаския университет. - Но при невродегенеративните заболявания те могат да станат необичайно усукани и да образуват неврофибриларни заплитания, които нарушават невронната функция и водят до когнитивен спад.”
Настоящите лечения, целящи да разрушат тези тау заплитания, не са твърде ефикасни, тъй като се борят да проникнат в отделенията в мозъчните клетки, където се намират тау натрупванията, обясняват учените. Тяхното ново лечение със спрей за нос “показа обещаващи резултати в изчистването на вредното натрупване на тау протеин”, подобрявайки когнитивната функция на по-възрастни мишки с невродегенеративни заболявания.
“Този подход със спрей за нос отваря нови пътища за неинвазивно доставяне на тау терапевтични антитела директно в мозъка и е
обещаващ за много невродегенеративни заболявания
- казва д-р Ракез Кайед, професор в Катедрата по неврология в медицинския клон на Тексаския университет. - Нашето изследване подчертава потенциала на назалната тау имунотерапия за ефективно насочване към вътреклетъчните тау агрегати – основен двигател на невродегенерацията и когнитивния упадък при болести като алцхаймер и други тауопатии.”
Д-р Кайед и неговият екип се базират на специфичен тип антитяло - TTCM2 - което разпознава и се насочва към натрупването на токсични тау и се доставя в мозъка през носния канал. Този метод заобикаля това, което е известно като кръвно-мозъчна бариера. Става дума за плътно затворен слой от клетки, който помага мозъкът да бъде защитен от вредни вещества, действайки като филтър. Той обаче може да представлява значителна пречка пред прилагането на лечение за невродегенеративни заболявания, но преминаването през носния канал означава, че кръвно-мозъчната бариера не е проблем.
За изследването, публикувано в списанието Science Translational Medicine, една доза TTCM2 е дадена на възрастни мишки, които са били генетично променени, за да произвеждат човешки тау протеини и да показват симптоми на заболяването, сходни на човешките. След три часа TTCM2 се разпределя в различни области на мозъка - отделения в клетките, където се събират тау отлагания, изчиствайки токсичните протеини.
След това мишките са подложени на поведенчески тестове. Тези, които са били третирани с TTCM2, са се представили “забележимо по-добре” от другите мишки, което предполага, че
лечението се бори с краткосрочната загуба на памет при гризачи
с напреднали тау заплитания.
Изследователите констатирали също увеличение на биомаркерите в хипокампуса, областта на мозъка, свързана с формирането на паметта и когнитивното функциониране.
Същите резултати били получени при прилагането на спрея върху проби от човешка нервна тъкан. Необходими са повече изследвания, за да се определи дали медикаментът за впръскване през носа е безопасен за тестване при хора.
“Този метод не само подобрява доставянето на терапевтични антитела, но също така повишава тяхната ефикасност при изчистване на тау агрегати и подобряване на когнитивните функции”, посочва ръководителят на екипа.
Сагар Гайкуад, докторант в Тексаския университет, добавя: “Този напредък може значително да повлияе на стратегиите за лечение на болестта на Алцхаймер и свързаните с нея тауопатии, предлагайки нова надежда за милиони пациенти, страдащи от тези инвалидизиращи състояния”.
Изследователите смятат, че тяхната методика може да доведе до бъдещи лечения на алцхаймер и деменция. Те планират да продължат изследванията си чрез по-нататъшни опити и в крайна сметка да изследват потенциала на TTCM2-ms при хора.
“Целта е да превърнем тези обещаващи резултати в жизнеспособна възможност за лечение на пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер и други заболявания, свързани с тау”, обявиха те в комюнике за пресата в САЩ.
Съобщението за революционния спрей идва след предупреждение от експертите, че диагнозите на деменция по света са достигнали рекорден брой.
Кои са другите големи пробиви в лечението на деменция
Макар експертите да предупреждават, че диагнозите на деменция се увеличават, в последно време има редица постижения срещу болестите, които ограбват мозъка.
От “променящи правилата” лекарства, които получават одобрение, до кръвни тестове, които могат да забележат състоянието години преди симптомите, ето други големи пробиви при алцхаймер:
- “Променящо играта” лекарство за алцхаймер, наречено донанемаб, което забавя умствения упадък с до 60 процента, е одобрено в САЩ. В Обединеното кралство се очаква медикаментът да стане достъпен скоро за пациенти с ранни симптоми.
- Създаден е и кръвен тест, който открива болестта на Алцхаймер до 15 години преди появата на симптомите. Той е по-евтин, по-лесен за осъществяване и поне толкова точен, колкото настоящите диагностични опции и работи чрез измерване на нивата на протеин в кръвта, наречен p-tau217.
- Друг първи по рода си тест може да предскаже деменция до девет години преди диагнозата с 80% точност. Това включва анализиране на мрежа от връзки в мозъка, когато е в “режим на празен ход”, за да се търсят много ранни признаци на състоянието.
- С помощта на изкуствен интелект учените са разработили модели за машинно обучение, които са успели да забележат ранни предупредителни знаци за ограбващо паметта състояние до седем години преди появата на симптомите на Алцхаймер.
Жена, която е избегнала болестта на алцхаймер, въпреки че половината ѝ роднини са се разболели от нея, може да подскаже път към предотвратяване на страданието, след като в организма ѝ е открит конкретен ген, който може да помогне да се спре прогресирането на когнитивния упадък.