Има ли риск ракетите и заплахите да разгорят пожара в Близкия изток
Турция ще се опита да вземе максимума от напрежението, което се създава между мюсюлманския свят и Израел
Ракетите, изстреляни от територията на Ливан към Голанските възвишения, качиха още градуса на напрежението в близкоизточния регион. За коментар по темата “24 часа” потърси дипломата и бивш зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.
В момента виждаме поредната ескалация на напрежението в Близкия изток. Израел вече се приближава към приключване на военната си операция срещу “Хамас” в Ивицата Газа - останаха само няколко квартала, които все още трябва да бъдат прочистени от бойци на групировката. Видимо е, че израелската армия все повече се насочва към Хизбула и техните действия в Ливан.
Затова вероятно е и желанието на израелския премиер Бенямин Нетаняху бойните действия да не престанат и
в момента, в който приключи операцията срещу “Хамас” в Газа, тя да продължи и в Ливан срещу “Хизбула”
Колкото повече продължават военните действия, толкова повече и Нетаняху ще остане на власт, защото неговият кабинет е изцяло настроен на военна вълна.
Спирането на огъня и нормализиране на ситуацията в Израел ще доведат до възобновяване на протестите и съответно атаките срещу Нетаняху.
Затова Израел търси да продължава конфликта, но не и неговото разпалване в по-големи мащаби.
Актът на агресия срещу цивилно население в Голанските възвишения в крайна сметка работи изцяло за Израел, защото жертвите са по-скоро мюсюлмани от племената на друзите, а не са израелски граждани или евреи. Това помага на Израел да не позволи настройването на мюсюлманското население против себе си. Така че нито Израел, нито “Хизбула” искат по-мащабни военни действия, защото една такава кръвопролитна война не е изгодна на нито една от двете страни.
От една страна, за разлика от “Хамас”
“Хизбула” и членовете ѝ в Ливан наброяват над 200 хил. бойци,
а в продължение на десетилетия са тежко въоръжавани от Иран. Така че навлизането на израелски войски ще доведе до много тежки загуби.
От друга страна пък, от “Хизбула” не биха искали да започнат пълномащабна военна операция на своя територия, защото по този начин ще настроят мирното ливанско население срещу себе си, и то в момент, в който те са се инфилтрирали във всяка една административна точка на ливанското управление.
Интересна, но и очаквана е позицията на Турция, която видимо изостри своето говорене и спрямо Израел.
Всъщност не го прави за първи път. Преди няколко години флотилия от турски кораби отплава с помощ за палестинците в Израел и бяха пресрещнати от израелските въоръжени сили.
Стигна се до конфликт със загубени човешки животи. Тогава наистина отношенията между Израел и Турция бяха достигнали своето дъно.
И сега виждаме, че Турция използва този конфликт отново да изостри риториката. Тя го прави с една основна цел - от години
Турция иска да поведе мюсюлманската съпротива срещу Израел
и да обедини гнева на мюсюлманския свят. Това е удобен момент да го направи.
Не очаквам обаче допълнително изостряне на отношенията, въпреки че имаше много словесни удари.
От една страна, Ердоган заплаши с влизане на турски войски на израелска територия. От друга страна пък, Израел му предрече бъдещето на Саддам Хюсеин, ако го направи.
Това изостряне на риториката по-скоро ще продължи на това ниво, без да ескалира повече. Но при всички положения Турция ще се опита да вземе максимума от това напрежение, което в момента се създава между мюсюлманския свят и Израел.
За момента по-скоро се дрънка оръжие и се водят словесни престрелки. Но
при всички положения ситуацията е взривоопасна
Ако Израел прекрачи червената линия и навлезе с пълномащабна военна операция в Ливан, това ще доведе до изключително сериозно ескалиране на напрежението и въвличане на много повече държави в този конфликт.
Видимо е, че Съединените щати застават зад Израел в този конфликт. Йордания също. От друга страна, Иран, Турция и Русия са държавите, които по-скоро подкрепят действията на “Хизбула”. Така че има риск този регионален конфликт, който започна от военните действия между Израел и “Хамас”, да прерасне в една регионална война, която да включи в себе си много световни играчи. Това е най-опасното, което може да се случи в следващите месеци.