Пари от държавата дори без да работиш? Може, но ще трябват едни 10 млрд. лева
Експерименти в САЩ и Германия показват, че не променят съществено физическото и финансовото благосъстояние дългосрочно
Все по-бързото навлизане на изкуствения интелект в икономиката направи актуална една тема, която се “търкаля” в обществото от няколко години. Става въпрос за т.нар. безусловен базов доход - тоест държавата ти дава пари дори без да работиш.
Привържениците на тази идея смятат, че така може да се осигури достатъчен доход за хората, които остават извън пазара на труда.
Според изчисленията на синдикатите в България около 600 000 души в активна възраст не работят. Ако те бъдат включени в програма за базов доход от примерно 1000 лева на месец - малко над минималната заплата, ще са нужни 600 млн. лева месечно, или 7,2 млрд. годишно. Ако пък парите се вдигнат на 1500 лв., за да покриват основните разходи за живот, сумата става над 10,8 млрд. лева.
Отделянето на толкова пари е непостижимо,
казва Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”. (Какви са изчисления - виж по-долу.)
Резултатите от последния експеримент с даването на пари без работа бяха отчетени преди дни в САЩ. От OpenResearch са давали по 1000 долара от ноември 2020 г. до октомври 2023 г. на 1000 души на възраст от 21 до 40 години, Подбрани са такива с доход от около 30 хил. долара годишно.
След края на експеримента анализираните данни са показали, че хората са
харчили по-голяма част от парите за основни нужди
като храна, жилищни разходи и транспорт. Започнали да търсят повече здравни грижи и да зареждат по-добре хладилниците си. Заделяли и средно 22 долара повече на месец за помощ на роднини в нужда или подаръци на приятели.
Някои се изнесли да живеят сами, особено тези, които са започнали с най-ниски доходи, и са се забавлявали повече.
Приблизително 81 цента от всеки предоставен долар са отишли за по-високи разходи за жилища, 22 цента за свободното време, а 3 цента за увеличени заеми, тъй като получателите са изтеглили повече кредити за автомобили и ипотеки.
Основното заключение е, че общата сума от 36 хил. долара за три години не е променила съществено физическото и финансовото благосъстояние в дългосрочен план на получателите на парите. Дори е имало обратен ефект - за всеки получен долар
общият доход на домакинство е паднал с поне 21 цента.
Хората влагат повече пари в спестявания и първоначално се чувстват по-добре относно финансовото си състояние. Те обаче също така леко намаляват работата и позволяват на безвъзмездните средства да запълнят празнината.
“Парите предлагат гъвкавост и могат да увеличат предпоставките за вземането на решения, свързани със заетостта, които съответстват на индивидуалните обстоятелства, цели и ценности на получателя”, пишат авторите на изследването.
Участниците можели
да отделят повече време за търсене на работа,
да приемат по-ниско платена позиция, която намират за по-смислена, или пък просто си вземат почивка.
Авторите на проучванията казват, че с разходите си участниците показват какво ценят най-много. Официалните лица трябва да вземат предвид факта, че получателите са демонстрирали със собствените си избори, че времето далеч от работа е нещо, което ценят високо, е едно от заключенията. А накрая добавят, че проучването показало, че е вярна поговорката, че парите могат да купят време.
Подобни са изводите от експеримент и в Германия, приключил преди близо месец. Там 1200 евро са давани на 122 души пак в продължение на три години. Един от участниците - Доминик Шифър, разказва пред “Дойче веле”, че за него това било като печалба от лотарията.
Продължил да работи като парамедик въпреки безусловния базов доход, но по-малко, уточнява той.
Преди това работел на две места на непълен работен ден, защото е трябвало да изплаща заем. “Благодарение на базовия доход най-накрая вече не ми се налагаше да мисля имам ли изобщо пари да предприема нещо. Станах по-решителен, по-весел, излизам повече навън”, казва Шифър. Вече можел да си плати и застраховката срещу нетрудоспособност, да започне шофьорски курсове за камион и дори да отиде на почивка.
Всъщност опитите да се въведе безусловен базов доход са от близо 10 г. През 2016 г. Швейцария иска да пробва с 2500 франка. Провежда референдум, който е отхвърлен със 77% от гласувалите.
През 2017-2018 г. във Финландия отпускат на всеки безработен по 560 евро на месец. През 2020 г. гражданско движение от Австрия с петиция предлага въвеждането на такъв доход в целия ЕС, който да бъде 60% от средната заплата. През същата година Испания тества системата с 1015 евро помощ. Година по-късно автономната област Каталуня въвежда двугодишна пилотна програма за 5000 души с доход 950-1350 евро.
Тони Баждаров, икономист: Премахва бедността, решава проблема с излишните на пазара на труда
България се нуждае от базов доход сега, защото от 2015 година насам е първа по смъртност в света, ако не броим Украйна, която все пак води война на своя територия срещу многократно превъзхождащ я противник.
Базовият доход премахва бедността от първия ден, като допълва парите от наемен труд и предприемачество и заедно с другите държавни функции представлява пожизнена основа за достойно човешко съществуване. Той за разлика от помощите не лишава бенефициентите от мотивация за полагане на труд и предприемачество, защото е пожизнен и едновременно понижава стреса и подобрява общото здравословно състояние на получателите.
Базовият доход и останалите държавни функции създават условията за социална сигурност в новите условия, когато дори към 2020 г. около 40% от работните места в Китай са били излишни, а към 2030-а излишни ще станат около 85% от работните места в световен мащаб, защото навлизането на нови технологии, роботи и изкуствен интелект трайно замества хората за разлика от предходните индустриални революции.
Който изостане в прилагането на новите технологии, е обречен да загуби конкурентната война с всички произтичащи от това последици. Освен мярка, която не товари предприятията със социалните функции на държавата, базовият доход е нов, свободен от чиновническа намеса пазар за потребителски стоки и услуги, който днес не съществува, а това има пряко отношение към икономическия растеж и глобалната конкурентоспособност на предприятията в България.
Базовият доход ведно с другите мерки дава шанса на България да се придвижи стремително напред от последното място по развитие в рамките на ЕС. Моделът може да включва освен универсален базов доход за всички постоянно живеещи в България, в това число за децата, и безлихвен кредит за иновации и развитие в помощ на предприятията, които създават добавена стойност, създаване на повече български патенти, данъчна политика, която не изземва излишно доходи.
Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”: Не можем да си го позволим, а дали трябва
Експериментите досега са кратки, включват малки групи от хора и не е ясно какви ще са дългосрочните ефекти, като най-важният е въздействието върху психичното здраве на хората.
Няма как някой да се шляе и лентяйства месеци и години наред, без това да доведе до трайни увреждания в психиката или просто ще трябва да си намери някакво занимание, което го удовлетворява, като доброволец в различни начинания (опазване на природата, помощ за деца и възрастни), развитие на артистични способности, занаятчийство, домашно земеделие, отглеждане и грижа за животни и други подобни.
Естествено, съществува немалък риск от залитане по пороци - наркотици, хазарт, виртуална реалност, т.е. късане на връзката с реалността. Не съществуват публични данни за измерените ефекти и ползи за човека и обществото, като не на последно място възникват въпросите откъде ще дойдат парите и дали държавите могат да си позволят финансово подобна програма.
Да предположим, че в България се създаде програма, която да обхваща безработните в страната. Към днешна дата заетите са около 3 млн. души, в активна възраст са 3,7 млн., студентите с българско гражданство са около 200 000 души, а работещите пенсионери - около 100 000.
Простата сметка сочи, че около 600 хил. души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор. Ако приемем, че дори половината от тях работят на черния пазар, то пак хората без работа ще са 300 000 души.
Да приемем, че всички 600 000 души бъдат включени в програма и се предлага базов доход от 1000 лева на месец (малко над минималната работна заплата), то месечно ще са необходими 600 милиона лева, а на година ще са нужни 7,2 милиарда лева. Консолидираната фискална програма за 2004 година предвижда бюджет от 75 млрд. лв., това са 9,6% допълнителни разходи. Сумата ще представлява 3,5% от БВП за 2024 г. Изглежда, че към днешна дата тази сума е непостижима за възможностите на страната ни при днешното състояние на икономиката, съответно на бюджета. Ако приемем, че базисният доход следва да покрива основните разходи за живот, чиято оценка е към 1500 лв. на месец за 2024 година, то сумата ще нарасне с 50% и ще достигне годишно до около 10,8 милиарда лева, което е абсолютно непостижимо в близко бъдеще, освен ако рязко не нарасне данъчната тежест с поне 10-15%. Ако се приеме, че тежестта трябва да се поеме само от фирмите, то трябва да се увеличи значително. И това е само при условие че програмата обхваща хората без работа. А какво ще е нужно, за да се приложи за всички граждани?
В заключение - универсалният базов доход може да се прилага първоначално единствено за най-засегнатите социални групи, и то при условие че сумата гарантира разходите за живот и не е по-голяма от минималната работна заплата, защото би я обезсмислило и най-важното - е обезпечена финансово, без да са необходими драстични съкращения в разходите на държавно ниво. Паралелно са необходими проучвания, свързани с ефекта върху психичното здраве на хората, вероятно ще трябва да се създадат условия за алтернативен социален живот, а може би и нещо друго, което днес дори не можем да си представим.