Росен Петров, тв водещ: Изпих горчивата чаша "политика" - това не е полето, където се ражда морал, а и аз не съм гьонсурат

27.07.2024 10:35 Мила Гешакова
Тв водещият Росен Петров СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ - ГЕНК

- Честит рожден ден на патерица, г-н Петров! Колко стресиращо е за вас, че вече сте на 54, след като днешните 50 ги броят за новите 40?

- Това, че днешните 50 години са новите 40, а 40-те били новите 20, си е една, вярно благородна, но голяма лъжа. Бях 27-годишен, когато баща ми, да е жив и здрав, който беше офицер от МВР, стана на 50. Дадоха му награди, а аз си казвах: "Леле, баща ми вече е старец!"

- Вие да не би да се определяте като старец?

- Ааа, никак даже! С почуда откривам, че поне в мислите си човек не се променя много от момента, в който възмъжее. Както съм се чувствал на 20 и на 30, така се чувствам и на 54.

- До вас са две жени - едната е генетик, другата е 3-годишната ви дъщеря Славея. Какво ви пожелаха за рождения ден?

- Славея на своите 3 години, които наскоро навърши, говори смесица от български, английски и малко руски думички от "Маша и Мечока". Каза ми "Честит рожден ден!", ама после ми изпя на английски Наррy birthday to you. Не знам с коя буква обозначават нейното поколение, родено след 2020 година, но с всеки ден се убеждавам, че няма да бъде като нас. Борави със смартфона по-добре от мен.

- Психолози предупреждават, че екраните са вредни за малките.

- Знам. Аз самият съм противник на цифровия концлагер, в който сме принудени да живеем. Затова двамата с жена ми я ограничаваме максимално. Но не мога да спра "Маша и Мечока", "Пепа прасето", "Дора изследователката" и всякакви други филмчета в ютюб, които тя наблюдава с удоволствие, докато се храни.

- Бяхте се зарекли, че ще наречете дъщеря си Савина, на прабаба Сава. Но май взехте само първата буква?

- Жена ми предложи името Славея, а пък то е близко до Савина, не мислите ли?

- Вие сте телевизионен водещ, а съпругата ви генетик. Как се съчетавате професионално?

- Ами ние се запознахме в телевизионното студио през 2018 година- бях я поканил да ми гостува по тема за произхода на българите, защото тя е правила генетичните изследвания в тази насока. Така че "Операция История" помогна да се запозная с Деси - страхотна жена и голям учен. Тя е работила със Сванте Паабо, Нобелов лауреат по медицина и физиология, и Дейвид Карамели от Университета във Флоренция. Иначе в кръга на шегата и не съвсем българската история по някакъв начин помогна на 50 години да стана баща на дъщеря.

- Обикновено момичетата са слабост на бащите си, Славея командва ли ви?

- Истина е. В момента генералисимусът у дома се казва Славея Росен Петрова. А аз никога не съм допускал, че появата на дете може така кардинално да промени живота на човек. Детето е много по-важно и от кариера, от слава, от пари.

- Бързо-бързо минахте през политиката, блазни ли ви и днес?

- Политиката е една горчива чаша, която съм си изпил. Предполагам, че за съвременната българска политика се изискват качества, каквито аз лично не притежавам.

- Какви?

- Трябва да си по-хитър, комбинативен, гъвкав, гьонсурат, непукист, арогантен. Като гледам българската политика, а и световната - не са поле, което ще роди много морал.

- Ако третият мандат бъде връчен на "Има такъв народ", оптимист ли сте като вицепрезидента Илияна Йотова, че ще бъде изпълнен? И ако не, какъв знак виждате в това тъкмо ИТН да го получи?

- Наблюдавам политиката като обикновен гражданин, нямам вътрешна информация. Към усилията на колегите от ИТН се отнасям положително - та с тези хора са ми минали най-добрите години в "Шоуто на Слави"! Самият Слави също много ми е дал, а с Тошко съм съученик от 7-и клас в НГДЕК. Оценявам, че искат да направят нещо добро за държавата, но съм скептично настроен, че този парламент може да роди жизнеспособно управление.

- На прага сме на 7-и парламентарен вот за 3 години. Какво да очакваме?

- Има приказка, че от избори до дупка най-често се пада в дупката. Нека никой не се учудва, че хората у нас ще гласуват все по-малко и по-малко. По такова нанадолнище сме се засилили, че накрая или ще се появи нещо ново, което ще изтрие голяма част от политическия пейзаж, или ще се смени политическата система.

- Има ли сходен на сегашния период в българската история?

- Истината е, че нямаме особени демократични традиции в нашата история, дори и преди 9 септември 1944 г. След Освобождението почти веднага се въвежда извънреден режим на пълномощията на княз Батенберг, Търновската конституция е суспендирана. Има период, в който премиер е генерал Казимир Ернрот, по произход финландец, но генерал в руската армия. Управлявал е княжеството с много твърда ръка. След това идва Стамболов, чието управление при всичките му успехи, особено в стопански план, се е отличавало със силен авторитаризъм и преследване на политически противници.

После идва садистичното убийство на същия този качествен държавник Стамболов, който е съсечен с ятагани в градинката до днешния "Кристал". А след него идва подготовката на войните за национално обединение. Почти 6 години сме във война, а по време на война демокрацията не вирее. На фронта загиват 200 хил. българи. След края на бойните действия от окопите се връщат над 800 хил. души, загубили националния си идеал, но научени да боравят с оръжие и да отнемат живот. Така започва перманентната гражданска война в България.

Нейната история я знаем. Управлението на Александър Стамболийски е авторитарно. Превратът на 9 юни, меко казано, също е недемократичен. Знаем и за начина, по който септемврийският метеж или въстание е потушен. Също - за зловещия атентат в църквата "Света Неделя" и за последвалите политически убийства.

Едва през 30-те години на ХХ век се появява кратък "демократичен" промеждутък. Но идва военният преврат през 1934 г. Пет години след него пък почва Втората световна война, а след това идва 9 септември 1944 г. и тоталитаризмът.

Така че като цяло, с малки изключения, живеем в демокрация едва след 1989 г. И днес се чудим защо нямало коалиционна и политическа култура, опозиционно поведение и умение за преговори, дебат, спор. Ами защото нямаме никакви традиции в това отношение, нито пък опит! В държавата ни често са господствали доста балкански нрави, въпреки че сме имали и бележити държавници. Прочетете ли "Бай Ганьо прави избори" на Алеко, ще се убедите, че за 100 години у нас почти нищо не се е променяло.

- От промяната през 1989-а минаха 35 години - това малко ли е или много от историческа гледна точка?

- Това е огромен период в историята. За нас отлетяха като миг, но за 35 години България можеше да стане съвсем различна страна. Ще дам пример. За 34 години от Освобождението до Балканската война българите извървяват пътя от хората с няколко черешови топчета до могъща армия с оръдия "Круп". Стигат до Чаталджа и предградията на Цариград, побеждават огромна империя.

За по-малко от 35 г. след 9 септември 1944 г. България от една предимно земеделска страна стига до това да има атомна централа, построена само за 4 г. Такива големи крачки в развитието ни днес не наблюдаваме. А в началото на промените очаквахме днес България да е райска градина...

- Обяснявате разнобоя със заключението на народопсихолога Найден Шейтанов, който през 30-те години на миналия век пише, че властта у нас е "дух на отрицание" и че българинът е "повече по бутането, а не по градежите", нали така?

- В подобен стил са и афоризмите на блестящия сатирик и поет Димитър Подвързачов. Той има едно стихотворение - "Родина", написано през 1912 г., а все едно, че е писано вчера. Наскоро излезе "Български дневник" на Константин Иречек - описва ни като подливащи вода на успелите, че гледаме винаги да свалим онзи, който се издига. Както навремето Кирил Маричков каза: "Ако българите си впрегнат завистта, не ни трябва АЕЦ "Белене", нито "Козлодуй". Щяхме да сме енергиен лидер №1 в света. Не бива обаче да се вманиачаваме, защото тези качества са присъщи и на други народи.

- Прав сте, че навремето елитът е строил училища, а сега - казина. Тази ли е причината млади българи, познаващи само клишираната героика от българската история, да пълнят националистически формации?

- Норма и начин да покажеш, че си богат, навремето е било да даряваш. Не да си купиш яхта, самолет или къща по света, а да построиш нещо за обществото. Евлоги и Христо Георгиеви са дарили пари, с които 50 години след кончината им е построен Софийският университет, а с пари на Димитър Ценов - Търговското училище в Свищов. Ако говорим за образование, навремето знаехме всички стихове на Ботев наизуст, познавахме всяка стъпка на Апостола, четяхме тефтерчето му.

- ...а днес образите им надничат от татуирани рамене, лакти и прасци...

- Да, но пък ме дразни и стремежът да се изтрие всичко славно в историята ни и нихилизмът към българското. Извинявайте, но България е третата християнска империя в Европа. Това може ли да се изтрие? Русия става империя 500 години след България.

- Все се пазим от някого - преди 10 ноември 1989 г. от Запада, после от Москва, от Анкара, дори от Европа, в която също имаше разнобой по отношение на България. Защо?

- Защото геополитиката измести политиката у нас. Тук няма често политически противоречия, те са по геополитическа линия. Винаги сме се прилепвали към някакъв голям брат, а част от българите са му били опозиция. Така е било със съюза с Германия през Втората световна война, после със Съветския съюз, сега има подобно разделение по отношение на Европейския съюз или НАТО, делим се на всякакви "фили" и "фоби". Все сме жертва на някакъв световен заговор, но според мен, най-големият заговор на българите е срещу самите себе си. Не сме малка държава, а средноевропейска и по територия, и по население, въпреки катастрофалната демография. Швейцария, Белгия, Нидерландия са по-малки от България. Аз в историческото си предаване се опитвам да дам на сънародниците си някакъв повод за самочувствие и опора. Да знаят, че по тези земи се е зародила европейската цивилизация и не са втора ръка хора. Даже пиша книга за историята по българските земи, която ще излезе наесен.

- Понеже казахте, че геополитиката е изместила политиката у нас да ви попитам - вижда ли й се краят на войната в Украйна, след като страната обяви, че е готова да преговаря с Москва?

- Войната в Украйна промени коренно обстановката в Европа и в българското общество, защото начерта поредните разделителни линии. Колкото по-бързо спре тази война и се постигне мир, толкова по-добре за нас, защото от Варна до бойните действия в Украйна са 300-400 километра. Понякога обаче бесовете и боговете на войната взимат нещата в свои ръце и излизат от контрол и така е било неведнъж в човешката история. Никой не е очаквал, че в Първата световна война ще загинат 10 милиона души. Всеки е мислил, че ще свърши за месец два.

Да не дава Господ да се случи нещо подобно на България днес.

- Все ви питат в интервюта из медиите в различни години как България да излезе от кризата. За да не правя изключение, и аз ви питам - как?

- Ние, българите, сме част ЕС и НАТО, но трябва да гледаме повече и собствения си интерес, да проявяваме нещо като национален егоизъм. Както мислим за семейството си, така да мислим за държавата си.

Като искаш да си голям патриот, по-добре изчисти пред блока си, пред къщата си, гледай си работата и бъди добър в нея, създавай повече принадена стойност, бъди полезен за хората около себе си - това е истинският патриотизъм. Тук ни куцат нещата. Политиците ни не слизат от Луната, те са едни от нас. Има и нещо друго важно.

Целият свят живее в нова медийна и информационна среда. Гледаме на живо на телефона си войни, наводнения, протести, изригване на вулкани, катастрофи, пандемии... Тази информационна пренаситеност сякаш ескалира усещането за криза. Преди вестниците отразяваха един скандал в политиката по две-три седмици, днес всеки скандал минава за 2-3 часа. После идва нов и нов... Хората хем не им обръщат внимание, хем живеят в перманентен страх, защото нещо тревожно някъде се случва. Затова си мисля, че ще преодолеем усещането за вечна криза, когато престанем да гледаме само толкова лоши новини.

- Има ли виц, който обобщава ситуацията?

- Малко е мрачен, но ще ви го кажа. Един човек влиза в голям супермаркет и с почуда вижда цените: млякото - 30 стотинки, хлябът - 30 стотинки, месото - 3 лева. Поглежда смартфона си и чете новина: "Другарят Живков направи служебно правителство".

CV

 Роден е на 24 юли 1970 г. в София

 Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури, а след това Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността"

Започва тв кариерата си като сценарист в легендарното "Ку-ку", после е в "Хъшове", 8 години в "Шоуто на Слави", водещ на историческото "Операция Слава" и "Нека говорят" по Би Ти Ви.

Депутат е в 43-ото НС от БДЦ

Днес води собствено предаване за историята - "Операция История", по "България он ер"

Пише книга за историята по българските земи, която ще излезе през есента

Други от Интервюта

Адриан Николов, ИПИ: В Северозапада плюс още 6 области училищата са с лоши резултати. Но гладът за работници расте

Трябва да говорим за числова грамотност - тя е важна колкото езиковата По-добро образование дава 30 млрд. лв. повече богатство у нас до 2045 г. За пръв път в историята заетите над 55 г

Йонко Мермерски: Описват Доналд Тръмп като неадекватен, а той си е съвсем на място

С ракетите от Украйна срещу Русия Байдън или прави капан на Тръмп, или му дава коз за преговори Когато бизнесът работи на принципа на меритокрацията, а не на квотите

Камен Колчев: Съветвам да не инвестирате в имоти, при влизане в еврозоната цените ще паднат с 10-20%

Ако имахме добре работеща държава,  икономическите ни показатели щяха да са като на Естония и на Полша, казва председателят на Съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" В САЩ 50%

Стоян Чапразов, преводачът на "Оръжията и човекът": Очаквах протести. Свободата в изкуството не може да бъде победена с юмруци и крясъци

Лесно се затварят театри. Артистите, които отстояха правото си продукцията им да бъде гледана, заслужават награда, казва в първо интервю след скандала Стоян Чапразов

Д-р Росен Гацин: Как да има у нас стари, известни родове? През 60-те години властта е насърчавала смяната на фамилното име

Напоследък е тренд особено българите в чужбина да търсят родословните си дървета, казва културният антрополог Още акценти от интервюто: Когато докажем, че живелият 130 г

>