Заради спрени тецове мините го закъсаха - над 200 млн. загуба (Обзор)
Окончателно - държавата плаща тока на бизнеса, ако цената е над 180 лева
Спрените доставки на въглища към тецовете обричат и без това затъналата в дългове “Мини Марица-изток” на допълнителна загуба от над 200 млн. лева тази година.
Това стана ясно в петък по време на изслушването на енергийния министър Владимир Малинов в парламента. Той беше извикан по искане на “Възраждане”, за да информира депутатите за актуалното финансово състояние на дружеството.
Мините завършили 2023 година със загуба от 137 млн. лева, а от началото на 2024 г. до май месец натрупали още 100 млн. лева. На този фон прогнозите са, че до края на годината сумата ще се удвои до 200 млн. лева.
Причините за влошаващото се финансово състояние идвали от спрените доставки на въглища към ТЕЦ “Контур Глобал”. След февруари се доставяла суровина само на три централи от Маришкия басейн - държавната “Марица-изток 2”, “Ей И Ес Марица-изток 1” и “Брикел”. До 15 юли били
продадени въглища за 114 млн. лева при 217 млн. през миналата година за същия период.
Малинов открои тенденция на значително намаляване на добива и 45% спад на приходите. Заради това плановете за тази година са свити от 17,4 млн. на 11,6 млн. тона.
Мините вече не можели да плащат и задълженията - по тях имали натрупани 57,6 млн. лева, като по вече сключени договори те надхвърлят 44 млн., от които 3,1 млн. за концесионна такса към енергийното министерство. Отменени са и обществени поръчки са за 79 млн. лева, а по сметките на дружеството към средата на юли имало само 7 млн. лева, посочи още Малинов.
Спрени били и инвестициите за техника. Освен това в мините не се назначават нови служители, а тези с право на пенсия биват освобождавани. Променен е и двусменният режим на работа, като в моментите на пикови цени на електроенергията от мините спират работа.
Малинов обаче увери, че няма неизплатени заплати към всички 6556 служители, няма и задължения към бюджета, освен концесионната такса. Ще се осигурят и 150 млн. лева от БЕХ и търговски банки. От тях 100 млн. е кредитна линия от енергийния холдинг, 50 млн. са заем, по който БЕХ е съдлъжник.
Все още се очаквала нотификация от ЕК във връзка с решението на парламента от април за отпускане на 250 млн. лева годишно към дружеството. Срокът бил между 6 и 8 месеца, питането било изпратено още през април. Средстава възлизат на общо 1 млрд. лева до 2028 година и са пари, конкретно предназначени за рекултивиране на терени на територията на мините и не могат да се използват за друго, предупреди министърът. Първо обаче ЕК трябва да каже дали това представлява позволена държавна помощ, а Малинов призна, че на България ще и бъде трудно да обеди Брюксел в това.
Министърът призна и че нямало инвестиционни предложения за проекти за ВЕИ. Имало обаче проект за
соларен парк, който да осигурява ток за мините,
за да могат да намалят разходите си. За целта трябвало грантово финансиране.
Комплексът е един от големите потребители на електроенергия и тази мощност ще му помогне да намали разходите си, коментира Малинов.
След изслушването на министъра депутатите окончателно приеха компенсациите за бизнеса при високи цени на тока на борсата. Така държавата ще плаща помощ, ако котировките минат 180 лева за мегаватчас на свободния пазар. От “Продължаваме промяната” предложиха да се изработи подобен механизъм и за битови потребители в енергийна бедност, но предложението им не беше прието.