Александър Кашъмов: Колко дела шамари срещу медии ще започнат, ако юридическо лице може да претендира за болки и страдания - у нас има над половин милион фирми и 560 институции
Това е крехък баланс, който и ЕС следи с голямо безпокойство. Неслучайно беше приета директивата за SLAPP делата, казва известният адвокат и правозащитник
И още акценти в интервюто
Фирмите и институциите не могат да изпитват негативни преживявания, защото не са живи хора
Много политици и институции у нас желаят с пари на данъкоплатеца да преследват своите критици
Поне от 5 до 8 са знаковите дела, по които фирми, близки до политици, претендират за неимуществени вреди с ясното съзнание, че съдебната практика не го допуска
Има теза, че сме против прогреса на правото. Не сме
- Адвокат Кашъмов, на 10 юли т.г. представихте пред Общото събрание на ВКС и ВАС вашето становище по тълкувателното дело, образувано преди повече от година, което трябва да даде отговор дали се допуска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и на юридическите лица. Как се стигна до делото?
- Предисторията е, че през последните години се появиха решения и определения на ВКС по случаи, по които се претендира за неимуществени вреди от юридически лица. Две от тях са свързани със “Свидетели на Йехова”.
Състави на ВКС са приели, че в определени ситуации би следвало да се признаят неимуществени вреди на юридическите лица.
Върховните съдии, произнесли се в този дух, са сметнали, че това произтича от Европейската конвенция за правата на човека и от практиката на съда в Страсбург и на съда в Люксембург. Но това е отклонение от много солидна традиция, която господства в продължение на 100 години у нас. И в практиката, и в теорията се приема, че неимуществените вреди са свързани с психиката. Те са негативни преживявания, болки и страдания и следователно юридическите лица по дефиниция не могат да ги изпитват, защото не са живи хора.
- Какво значи юридическо лице? Само търговски дружества ли общваща понятието, или и институции - Министерския съвет, министерствата, агенциите?
- Юридическото лице е кратката конструкция, която обхваща различни категории като търговските дружества, но и всички държавни институции, общините, а и юридическите лица с нестопанска цел - фондации и сдружения.
Има и по-особени юридически лица, каквито са вероизповеданията, защото те са регистрирани по Закона за вероизповеданията. Но горе-долу това са кръговете. От тях най-много са търговските дружества, които са около половин милион. Относително голям е броят и на публичните институции, от които само институциите на изпълнителната власт, които ние от “Програма достъп до информация” проучваме, са около 560.
- Тоест в един момент тези половин милион фирми и 560 институции на публичната власт могат да се почувстват обидени и наскърбени от нещо казано или написано в медиите и да претендират за обезщетения?
- Точно така. Предварително казвам, че не съм извършил специално проучване по въпроса колко от териториалните поделения на институциите също са юридически лица, защото има такива, които са, и други, които не са. Тоест говорим за още по-голям брой публични органи. Всеки един от тях може да се обиди, да се засегне, да се почувства оклеветен, с накърнена репутация от журналистическа публикация, например от това, че в медия е било съобщено нещо.
Не бива да забравяме, че в един от известните през последната година казуси - делото за 1 млн. лв. на “Лев инс” срещу “Медиапул”, оплакването е от нещо, което е казала министърката на финансите на заседанието на Министерския съвет. Тоест дори когато медия отразява публична информация, стига да е съобщено наименование, може различни търговски дружества или институции да се почувстват засегнати. Ще дам пример с иска, който АЕЦ “Козлодуй” заведе срещу медицинската сестра Наталия Станчева, която оповести информация, и то подплатена с документи, и въпреки това беше заведено дело за неимуществени вреди. (След медийния шум искът за 500 хил. лева срещу Наталия Станчева беше оттеглен - б.р.)
- Може ли, ако общото събрание на върховните съдилища приеме, че и юридическите лица изпитват обида и страдание, да сме свидетели на лавина от дела срещу медии и граждани с активна позиция?
- Посочил съм в становището си, че през последните години имаме поне от 5 до 8 знакови дела, в които търговски дружества, близки до политици, претендират за неимуществени вреди с пълното съзнание, че в момента съдебната практика не ги допуска за юридическите лица. Въпреки това упорито се опитват да правят пробиви. Защото очевидно имат интерес да спре всякакво говорене за тях или за тяхното участие в обществения живот.
Може да се предположи, че ако се вземе подобно решение по тълкувателното дело, ще има увеличение на исковете. И това в контекста на приетата и току-що влязла в сила Европейска директива за ограничаване на SLAPP делата. (Наричани още дела шамари, чиято цел е не справедливостта, а да се упражнява тормоз върху медиите и активните граждани - б.р.)
- Каква е практиката в другите европейски държави?
- Има някои страни, които допускат в определени случаи юридически лица да претендират за подобни вреди. Но не ми е известна нито една правна система, в която юридическо лице да може да претендира ангро.
Тоест във всеки конкретен случай трябва да се преценява. Според мен тук е и големият въпрос, защото нито съдът на ЕС, нито съдът в Страсбург във всички случаи признават неимуществени вреди на юридическите лица.
Съдът по правата на човека е признавал в точно описани хипотези, но те нямат общо с доброто име и правото на една фирма да не бъде коментирана. Точно обратното. Дружество може да претендира за обезщетение от държавата в случаите на забавено правосъдие.
Тогава претенцията не е само за имуществени вреди, защото трудно се изчислява щетата от дело, продължило 10-15 години. Това е едната възможност, при която е допуснато изключение от правилото, че юридическите лица не могат да претендират за такива морални вреди.
Друго изключение е по отношение на следенето. С решение на Европейския съд по правата на човека по наше дело с колегата Михаил Екимджиев, което заедно спечелихме, съдът в Страсбург споменава, че юридическите лица също трябва да имат право на обезщетение.
Според мен няма какво друго да е, защото не могат да докажат конкретна вреда от това, че някой тайно и незаконно ги е следил. (Делото, което спечелиха двамата адвокати, беше за прекомерното и безконтролно подслушване със СРС у нас - б.р.)
Но извън тези хипотези, които са много специфични и ограничени, не виждам никоя международна институция или европейски съд да е отворил широко вратата за неимуществените вреди и особено, когато говорим за свободата на словото.
Един крехък баланс, който и ЕС следи с голямо безпокойство. Неслучайно беше приет и влезе в сила актът за свобода на медиите, като част от него е директивата за SLAPP делата.
Тоест ЕС търси начини и конкретни способи да защити свободата на словото. А в същия момент излиза, че има опасност ние да вървим в обратната посока, като отворим възможности на десетки и стотици хиляди ищци, при това добре обезпечени с финансови средства, защото това са фирми, някои от които много богати, а и институции.
Публично известно е, че министърът на вътрешните работи съди двама журналисти. Сега ги съди като гражданин, като физическо лице плаща правната помощ, държавната такса. Ако се допусне такова решение, може да стане така, че да ги съди с пари на данъкоплатеца, защото не е трудно да представи, че е накърнено доброто име на министерството. И тогава с пари на данъкоплатеца ще се плащат таксата и адвокатската защита, а журналистът ще трябва със свои собствени средства да се защитава. Това би нарушило изключително много крехкия баланс на свободата на словото, което е в самата основа на демокрацията.
- Това ли обяснихте пред върховните съдии?
- Имах възможност да говоря пред 160 върховни съдии, да изкажа становището си. На тях им разказах и за един казус отпреди повече от 20 години. Защитавах жена от Несебър, която я съдеше тогавашният кмет, но от името на общината. Според него била накърнила репутацията на общината, тъй като беше оповестила публично, че местната власт има план да строи делфинариум на крепостната стена.
Този случай нашумя и дори имаше дискусия в ЮНЕСКО дали Несебър да не бъде изваден от световните обекти. Делото протече на три инстанции, като на всичкото отгоре на последната защитата на тогавашния кмет представи една копирана страница от списание “Адвокатски преглед”, твърдейки, че съдебната практика се е променила и вече се присъждат неимуществени вреди в такива случаи, включително и на общини.
Тогава Интернет не беше толкова развит и съдебните решения не се публикуваха онлайн. Затова в библиотеката на адвокатурата установихме, че страницата е копирана така, че не се вижда бележката под линия, че това всъщност е личното мнение на автора.
Тоест тази история много ясно свидетелства за желанието, което има в много политици и институции у нас, а и които ще видят възможност с пари на данъкоплатеца да преследват своите критици.
Това обаче би имало пагубно отражение върху обществото, демокрацията, борбата с корупцията и върху защитата на основните права у нас.
- Няма как да прогнозирате какво ще реши Общото събрание на ВКС и ВАС по делото, което беше образувано преди повече от година, но все пак какво мислите, че ще приемат върховните съдии?
- Не можем да прогнозираме, още повече че предстои поне още едно вътрешно заседание между самите съдии след впечатлението, което оставихме с представените от нас становища.
Да не забравяме, че те са хора с голям професионален и житейски опит. Стори ми се, че посрещнаха с интерес и моето становище, и това, което другите пресъстващи споделиха в залата.
Убеден съм, че ще помислят сериозно, все пак имаше и такива тези, че сме против прогреса на правото. Изказване в този дух направи колега от ръководството на Висшия адвокатски съвет, въпреки че самият председател е солидарен с нашата позиция.
Не искаме да се спре развитието на правото, но да се формулират конкретни хипотези, при които юридическите лица да могат да претендират за неимуществени вреди. Трябва ясно и конкретно да бъде написано в закона, а не да се отворят всякакви възможности за всякакви дела, голяма част от които биха навредили на журналистите, на медиите, на гражданите.
Искам да припомня и други случки отпреди години. Имаше недоволство от това, че изявени адвокати публично говореха, че водят дела на длъжници, които са получили кредити, и ги печелят. Имаше призиви да бъдат осъдени тези хора, защото така се накърнявала репутацията на банковата система.
Само като си помислим колко е пъстра палитрата, колко разнообразни сектори има в икономиката, дори не можем да си представим колко може да се окажат почувствалите се обидени. А и колко институции има, които не искат да се говори за техните афери, не искат да се разплитат далаверите и съмненията за корупция, може да си представим до какво би довело.
Не сме против законодателят в лицето на Народното събрание, ако прецени, че такива хипотези са необходими, те да бъдат детайлно и ясно разписани в закон, но не и да се отвори възможност на юридическите лица изобщо.
Нека за миг си представим и друга хипотеза, ако някой от ръководството на юридическо лице, което е завело дело, почине, и в процеса встъпят и неговите наследници. Виждате колко абсурди могат да се отворят от такова прекалено генерално решение.