Мръсните тайни на БГ историята: В Софийската община се съдят за подкупи още през 1895 г.
Общинският съвет на Иван Грозев обвинява стария кмет Димитър Петков, че злоупотребил с 86 000 лева
Традиция в България е смени ли се правителство или общински съвет, вината за несполуките да се прехвърля на предишното управление. Нищо ново под слънцето, но поне новодошлите на власт си осигуряват няколко месеца спокойствие и подхранват надежди, че не са като предишните. Докато и те бъдат сменени и върху тях се посипят... същите упреци.
Този неизкореним и до днес навик у управляващите води началото си още от първите години след Освобождението през 1878 г. Един от ярките примери е и строителството на Лъвов мост, дотогава наричан Шарения. Преди това са го назовавали и Шашавия, защото дървените шопи дали този прякор на Халил Сали Ефенди.
Името си дошло така. Една година се народили много жито и ечемик и вместо да купува зърно, турчинът започнал да плаща скъпо за слама. Шопите, открай време интересчии и сметкаджии, се надпреварвали да му я карат с волски коли, та да приберат добри пари. Някои се осмелили да го попитат защо му е толкова слама, а той усмихнат отвръщал:
“Времето продава сламата”
Тогава му излязъл прякорът Шашавия. Следващата година се уцелила безплодна и шопите пак тръгнали при Халил - този път да купуват слама. Той пък им я продавал доста по-скъпо, отколкото я купил. Тъй разбрали, че турчинът никак не е шашав. Той пък с припечелените пари направил мост. От едната му страна турил надпис:
“С време продадох, мост създадох”.
Там е била и една от бесилките на София. След Освобождението първият ни книжар Христо Г. Данов предложил на руския губернатор Пьотър Алабин на мястото да се направи паметник на обесените книжари и революционери.
За тази цел Вацлав Прошек сътворил мащабен проект. Най-напред преустройството през 1889-1890 г. започнало от моста, който и бездруго отеснял, защото София бързо се разраства и само за двете години до 1880 нейните жители от 8000 стават 20 000, а и все повече селяни от околните села пристигали на пазар. Кмет от 1888 до 1893 г. е Димитър Петков, а след него до 31 май 1894 г. - Христо Благоев. След тях идва Иван Грозев и установява злоупотреби при изграждането на моста и направата на четирите лъва.
Още в първите дни като софийски кмет той установява, че бюджетът на общината е продънен
Разходите са за 2 939 620 лева, а с извънредните сумата нараства на 3 568 818 лв. Приходите обаче са 1 967 500 лв. и трябват мерки, за да се увеличат приходите. Ако Димитър Петков е борец за национално освобождение, то Иван Грозев е предприемач, който мисли за идеи, от които да печели. Той е станал съдружник на Евлоги Георгиев и още през 1873 г. е направил в родното им Карлово фабрика за шаяци, после е акционер на барон Морис дьо Хирш при строителството на жп линията до Белово и е вземал на концесия мини “Мошино”, които по-късно ще се разраснат в мини “Перник”, създал е първото българско строително дружетво.
За да попълни бюджета на общината, той въвежда данък на кантарите по 5 ст. на всеки
20 килограма над 50, увеличава поземления данък, но се оказва, че и това не е достатъчно, и решава да се настоява пред Народното събрание да отпуска ежегодно по 500 000 лева на Столичната община.
После се захваща и с нарушения и облагодетелстване от търгове на предходницицте му, за да върне част от придобитите пари. Първите нарушения на стария общински съвет са открити по повод доставка на водопроводни тръби за канализация на столицата от фабриката “Рудолф Филип Вагнер” във Виена, но покрай тях излезли и финансови облагодетелствания от чиновници на общината и за моста.
На 18 ноември 1894 г. е първото заседание за злоупотребите на предишното общинско ръководство. Заместник-кметове са Петко Горбанов, първият българин, завършил Робърт колеж и учител на князете Батенберг и Фердинанд по български език, Н. Манов и Д. Ножаров.
Член на общинското ръководство е и търновецът д-р Минчо Цачев, който след дни ще е яростен поддръжник на предложението на депутата Георги Губиделников да се създаде парламентарна комисия, която да разследва падналия от власт министър-председател Стефан Стамболов, а преди това и сам заточен от него в Еленския Балкан. Колега му е бъдещият министър-председател Стоян Данев.
Финансовите нарушения са установени с помощта на Йов Титоров, който по това време освен общински съветник е председател на Върховната сметна палата
Ден преди това, предусещайки скандалите, оставка е подал инженерът при техническото управление на Столичната община Франц Кнауер, заемал тоя пост 7 години. Той е станал и български поданик, остава в София и моли да го търсят за съдействие при сложни за решаване въпроси.
Поводът за заседанието е писмо, но погрешка попаднало у столичния адвокат Д. Марков, съдържанието на което той разказал на Стоян Данев. Адвокатът видял, че било от фирмата “Р. Ф. Вагнер” от Виена до бившия директор на техническото отделение при Столичния общински съвет арх. Т. Марков, и го прочел. Оказало се, че раздавачът объркал малките имена на двамата Марковци и го дал на този, на когото не трябва. Общинският съвет решава да се изиска това писмо, Т. Марков не го дава, но това не спира проверката.
Въпросът се разглежда отново в общината на 21 януари. Кметът Иван Грозев докладва, че неговият предшественик е сключил договор на 19 септември 1891 г. , с който срещу 460 000 лв. фабрика “Р. Ф. Вагнер” се задължава в срок от 9 месеца да достави всички необходими тръби за водоснабдяване на столицата.
Проверката обаче показва, че стойността на тръбите е 421 000 лева, а под нея във фактурата е записана и “сума за окръгляване” 39 000 лева. Стойността на някои комплектуващи части е за други 23 000 лева.
Още през март 1891 г. общината е подготвила условията за търг за водоснабдяването на столицата. На 29 юли кметът Димитър Петков съобщил на сесия, че при отправените покани към 9 фабрики да участват са се явили представители само на 4.
Двама от тях, на “Д. Стюарт” в Глазгоу и на “Витковиц” в Меран, не са представили оферти. Най-изгодна е била тази на “Р. Ф. Вагнер” , като от фабриката адресирали офертата си до кмета, а не до общинския съвет и Димитър Петков решава, че тя е най-изгодна. Разследването показва, че има оферта и от “Бьокинг и сие” за 356 000 лева. В нея също не са включени някои дребни детайли, отделно оценени на около 18 хил. лева. “Бьокинг” обаче се появява за пръв път, а “Вагнер” е изпълнявала поръчки на Столична община за желязната конструкция и орлите на Орлов мост за 36 хил. лв.
Йов Титоров обвинява с факта, че доставката на тръбите е дадена без търг на един предприемач от Виена за 460 000, която сума с някои допълнителни разходи нараства на 483 000 лв. и е основание за съмнение за подкуп, защото не бивало да се забравя времето, когато е ставало това. Той веднага се обосновава: “Този общински служител издигна много голяма постройка на едно видно място в София и че в тази работа не влизат пари, спечелени с пот, дохожда да ни убеди, че Марков е вършил такива работи”. Преди да стане общински архитект, Марков не е имал никаква собственост. Титоров предлага архитектът да се даде на прокурора, който можел да го преследва двояко - “на основание на закона за незаконно обогатените чиновници или по друг път - като иска писмото от Маркова да състави обвинение против архитекта и да го даде под съд”. Той предлага и да се обезпечи искът с къщата му, защото било твърде възможно прокурорът да я отчужди. Заведено е дело номер 72 срещу бившето общинско ръководство.
Подкупът на Марков дава сигнал за проверка и на изработката на лъвовете и фенерите на моста и общинският съвет ги обсъжда на извънредна сесия на 11 март.
Няколко месеца след началото на ремонта на Шарения мост, през август 1890 година, общинското управление е обявило търг за доставката на 4 бронзови лъва и 8 фенера за Шарения мост, като е определило цена от 10 000 лв. за лъвовете, 3200 лв. за фенерите и 1300 лв. за непредвидени разходи.
Търгът е на 1 октомври и на него се явява само Илия Соколов
Той предлага 51 750 лв. за лъвовете и 2000 лв. за фенерите. Това се вижда скъпо на общината и тя обявява оферта за намаление, която трябва да постъпи до следващия ден. Такава праща Стефан Балъкчиев, син на потомствени железари от Битоля, който се е преселил в София. След време ще се отдаде на сладкарство, тъй като жена му прави домашни сладки, които продава и печели добре, а Стефан дори ще завърши курсове във Виена. Това е напред във времето, а относно железарските работи по моста офертата му изчезва някъде. На 3 октомври пристига и тази от фабриката “Р. Ф. Вагнер”, която за лъвовете и фенерите предлага 12 500 лв. без митото. Кметът пише върху нея: “Офертата трябваше да се представи вчера до 3 часа”, и я отхвърля.
На заседание обаче обявява, че изработката е оскъпена,
и се решава общината да се договори с онази фабрика, която предложи най-ниски цени
Това предполага да се проучат няколко, но общината не го прави. На 5 октомври пристига нова оферта от “Р. Ф. Вагнер” за 16 500 лв. за лъвовете и 1750 за фенерите. Сега кметът се съгласява, като пише: “Да му се даде доставката, но да представи образци.” На 30 октомври идва и трета оферта, отново от фабриката “Вагнер”, вече за 37 500 лв. за всичко, с доставка на софийската гара, но без мито. Предложението е лъвовете от 2,20 да станат високи 2,40 м. Петков се обръща към финансовия си съветник А. Начев дали това отговаря на условията, и той резолира: “Нашата оферта бе за 14 500 лв., при търга се яви оферта за 53 750, така че тези 37 500 са по-малко.” Кое му е помогнало да забрави предишните?
На извънредна сесия през 1895 г. се отчита, че Начев е действал в ущърб на общината, “ако не е несъзнателно и в споразумение с кмета Д. Петков”.
Пресметнато е, че загубата е 19 250 лв., малко повече от половината от определените пари. Решението е да се предяви граждански иск за сумата срещу бившия кмет и финансовия директор на общината. Общинският съветник З. Митов настоява, след като Димитър Петков не е изискал оферти от няколко фабрики, да се заведе углавно дело срещу него. Йов Титоров обаче охлажда мераците му, като казва, че въпросът е дали да се даде на съд бившия кмет или не. Предлага да се съди “защото знаел, че няма да остане кмет на София вечно и е направил това нарочно.”
С пълно единодушие е решено да се дадат на съд Димитър Петков и А. Начев за злоупотребената сума от 19 250 лв. Иск към “Р. Ф. Вагнер” общината не предявява.
На същото заседание продължава нищенето на злоупотребите с водопроводните тръби. Става ясно, че Димитър Петков не е поставил срок, в който трябва да бъде изпълнена доставката. Поради липса на пари тя се е забавила с около година. Фабриката на Вагнер през това време е произвела по-голямата част от тръбите. Понеже доставката е ставала на части, то общината до края на мандата на Димитър Петков е платила близо 322 000 лв. Спрямо броя на тръбите обаче се оказало, че собственикът Вагнер е вземал 30 000 лв. повече. Отчита се, че той е действал недобросъвестно както при сключването на договора, така и при доставката, и новият общински съвет трябва да си търси надвзетите суми. Решава се, че в случай, че не ги върне или не достави тръби за тях, общината ще има право да обяви договора за нарушен като прибере и депозита от 24 150 лева. За останалата част, предвид на това, че фабриката не притежава в България никакви имоти, а решението на нашите съдилища е неизпълнимо в Австро-Унгария, то трябва да търси парите си от длъжностното лице, причинило вредите - т. е. кмета Димитър Петков и архитект Марков.
Някои съветници предлагат те да се съдят за сумата от 86 000 лв. - разликата между офертите на “Р. Ф. Вагнер” и “Бьокинг”. Чуват се и гласове, че не може да се развали сътрудничеството с г-н Вагнер, но трябвало да се помоли доброволно да изпълни задълженията си. Той не връща парите с мотива, че е бил добросъвестен.
От делото нищо не произлиза. Димитър Петков става министър-председател през 1906 г, а Иван Грозев се отдава изцяло на предприемачество, печели търгове за строителство на Варненското пристанище и жп-линията Цариброд-София-Вакарел, създава застрахователно дружество “Балкан” и Руско-българска банка, председател е и на Софийската търговско-индустриална камара.
Стенограма от заседанието на общинския съвет на 18 ноември 1894 г.
Присъстват Иван Грозев, П. Горбанов и Н. Манов, П. Минчович (баща на придворната дама и съпруга на ген. Рачо Петров, Султана Рачо Петрова – б. а.), Д. Коцев. Отсъстват 10 души - Д. Ножаров, Ст. Данев, М. Цачев, Т. Ленков, Йов Титоров, З. Митов, С. Пищачев, Иван Бобевски, Ст. Калъпов и Аврам Мушалам, но поправка в правилника дава право и при 2/3 отсъстващи решенията да са законни.
Иван Грозев: “Преди да захванем другите работи, ще ви кажа за писмото, за което бяхме поменали, че се намира в адвоката г-н Д. Марков по погрешка на пощата. То е било адресирано, както знаете, до бившия директор на техническия отдел Т. Марков. Съдържанието на това писмо, доколкото го научил от г-на Маркова, е следующето: Направете нужните от Ваша страна разпореждания, по-скоро да се изплати ситуацията ми, за да можете и Вий да си земете възнаграждението от 18 000 лв.” Това писмо го е писал Вагнер от Виена, който е доставил железните водопроводни тръби. Снощи в присъствието на г-н Данева запитах за това писмо г-на Маркова. Той отначало искаше да скрие съдържанието на това писмо, но отпосле ми съобщи това, което Ви казах. След като получил писмото, г-н Марков съобщил на Вагнера, че в него се намира таково и таково писмо, подписано от него. Вагнер след това, по какви съображения – не знам, му списва, че ще му изпрати едно пълномощно, за да му защитава процесите, които ще има със Соф. общ. управление, като същевременно го моли да не дава гласност на писмото, което държи.
Н. Манов: В такъв случай, щом се протоколира, аз правя предложение да се изиска официално това писмо от г-на Маркова, което ще помогне да се осветлят едни доста тъмни работи, от една страна, от друга - да се уличи един градски чиновник в извършване на едно престъпление.
П. Минчович: Ако г-н Марков не даде писмото или пък каже, че не притежава подобно писмо, няма ли да повредим на работата, отколкото да извлечем ползи от нея?
Д. Коцев: Аз съжалявам, че на това съобщение дадохте официален характер, защото тези неща са доста деликатни и додето не се осигурим и документите не влязат в ръцете на управлението, струва ми се, че гласността е излишна.
Н. Манов: За това писмо аз имам сведения от устата на Марков още когато се готвеха изборите за съвета. От тогава досега г-н Марков не е направил нищо по повод на това писмо, при все че го е говорил и на други хора. Г-н Марков, види се, чрез това писмо иска да експлоатира както Вагнер, така и Марков, за да им не продава работите на пазар. Така щото мойто предложение е или да даде писмото, или в противен случай ще го компрометираме като лъжец там, гдето трябва.
П. Горбанов: И Вагнер, мисля, иска от кметството още няколко хиляди лева.
Н. Манов: С това писмо ние ще видим кои са тайните представители на Вагнера.
Приема се решение Д. Марков да предостави писмото на общинския съвет. То се оказва повод за други допълнителни разследвания.
Защо фирмата "Р. Ф. Вагнер" се оттегля след скандала от България
Дотогава в продължение на близо 10 години тя е направила няколко значими неща за страната ни. След Орлов мост нейно дело са канделабрите и синджирите за паметника на Левски. По същото време изработва и Стамболовия мост във Велико Търново. Най-значимото ѝ дело е Желязната църква в Цариград. След като е произведена, тя е сглобена пробно в двора на фабриката във виенския квартал “Майдлинг” и веднага заинтригува жителите на Виена, а нейното описание било публикувано в няколко вестника. Разгледали я най-внимателно и членове на инженерно-архитектурното дружество, които изразили възхищението си от изработката пред главния директор на фирмата Гюнтер. Дълго време я разглеждал и ерцхерцогът Карл Лудвиг с двете си дъщери през 1895 г.
След разправията за пари от столичния общински съвет през 1895 г. фирмата се оттегля и отказва поръчки от България.