Всеки има своето място - борбата на Силвия, която видя Тейлър Суифт от инвалидната си количка
Десетки хиляди от цял свят подкрепиха българката в желанието ѝ да сбъдне мечтата си
36-годишната Силвия Стоянова се бори месеци наред, за да сбъдне мечтата си да присъства на концерта на любимката си Тейлър Суифт в Милано. Българката, която от малка страда от мускулна атрофия, трогна с пламенната си битка за правата си десетки хиляди фенове по света. Те подкрепиха през август 2023 г. петиция с призив да ѝ разрешат да отиде на спектакъла с билета си от 300 евро за ВИП зоната. Организаторите първоначално не ѝ разрешаваха, защото бяха изчерпани почти веднага 110-те места за хора с инвалидни колички. Така тя, както и други в нейното положение, се оказаха “вън” от списъците. За Силвия, която е страстна swiftie, както се наричат най-верните фенки на американската попзвезда, присъствието на концерта е буквално жизненоважно, защото я вдъхновява в трудните моменти.
“Тейлър разказва истории и емоции, които принадлежат на всички нас”, отговаря българката на онези, които я питат защо прави всичко това.
“Концертът вече е започнал от 40 минути и най-после и ние успяхме да влезем. Давай, Силвия!”, възкликва до момичето негова приятелка, която заедно с майка ѝ Руми я придружи на шоуто. Екип на телевизия РАИ следи малката женска група по време на концерта. “Най-после за пръв път в живота ми – Тейлър Суифт! Разбира се, че емоцията ми беше много голяма”, каза по телефона за “24 часа” Силвия в деня след концерта. Многото часове, прекарани върху количката в жегите по неравния и пълен с дупки път от дома ѝ до стадиона, а после и в търсене на входа към зоната с мястото ѝ на стадион “Сан Сиро” обаче
изтощиха физически и психически крехката жена
Затова разказват за одисеята ѝ продължава по телефона майка ѝ Руми. За медицинската сестра от София с артистично призвание – играла е в няколко театъра в България, работила е и в киноцентъра - това, което прави за дъщеря си, не е геройство. Това е любовта на майката, която преодолява планини. А в случая с Руми Маринова - те са в пъти по-високи и стръмни от онези, които изкачва всяка майка за детето си.
Хубавото - че Силвия сбъдна мечтата си да гледа на живо Тейлър Суифт, беше помрачено обаче от липсата на организация около концерта. Персоналът на стадиона не знае къде е мястото на момичето и тя пропуска първите 40 минути. И въпреки това тя се разплаква от вълнение, когато гледа на сцената своя идол.
Сега Силвия с помощта на друго момиче работи върху книга за ефекта на песните и концертите на Тейлър Суифт върху живота на много фенове. В нея хора от цял свят разказват преживяванията си как поп звездата ги е вдъхновила да се преборят в трудни ситуации. Приятелка на Силвия пък ще направи илюстрациите в книгата.
Благодарение на кампанията около концерта през последните месеци българката намира много нови приятели от Италия и чужбина. “Тогава започна и борбата на Силвия”, разказва майка ѝ. В началото момичето няма достатъчен брой последователи в ТикТок. След като събира 1000, започва да участва и вокално в социалната мрежа. После пък приятелите ѝ измислят петиция “Едно място за Силвия”.
“Това беше най-хубавото нещо! Всеки човек има своето място и не може то да му бъде отказано, защото не е красив, не вижда, не ходи или пък е стар”, казва Руми. Когато Силвия събира десетки хиляди поддръжници, към нея започват да се обръщат и политици, но семейството ѝ отказва да се възползва от тяхната подкрепа. “Нашата цел са изкуството и хората, които нямат глас. Някои дори нямат майка като мен, те какво да правят?”, пита Руми. Според нея в случая не става въпрос за достъп до определени събития, а за равни права, които не винаги имат хората в положението на дъщеря ѝ.
Родената в София преди 36 г. Силвия се мести с родителите си в Италия преди 30 г.
Семейството продава апартамента си, за да дойде тук
Един от малцината, които тогава помагат на Стоянови с 2000 марки, е Томас Лафчис. Българска студентка дарява месечната си стипендия от 80 лв., а учителка от провинцията - пенсията си. С финансовата помощ на братовчед си Руми Маринова пристига с мъжа си и детето си първо в Торино в търсене на по-добро лечение, а по-късно се местят в Ломбардия.
“Аз израснах покрай дъщеря ми. Тя ми даваше сила да продължа борбата, която се превърна в нещо по-обширно. В началото не бях това, което станах сега. Стоях в ъгъла на коридора на болницата, за да плача. Дадох си сметка обаче, че така не става, че трябва да се реагира. После видях и други майки, които плачеха - воювала съм за тях. Вече никой не може да ме спре”.
Майката на Силвия е решена да издаде един ден разказите си за преживените истории от нея. Писането е като терапия за нея самата и за Силвия. “Идва един момент, в който решаваш дали поемаш риска, или не. Рискът е този, който променя нещата”, убедена е жената. През 2000 г. Руми предлага на кмета на общината, в която живеят - Ваприо д’Адда, да организира “Награда за добрина” и да я даде на Мария. Тя е по-малка с година от дъщеря ѝ. “Това момиче беше непрекъснато до Силвия в училище, идваше и в къщи, държеше я за ръка. Тези хора трябва да бъдат стимулирани и
давани за пример, защото подаряват свободното си време
Вместо да играе навън или да кара колело, Мария седеше до дъщеря ми. Тези неща ги правиш, защото обичаш човека”, разказва майката на Силвия. Детето ѝ научава италиански, гледайки по телевизията популярното навремето предаване “Нон е ла Раи” и Амбра Анджолини. Когато идва време да тръгне на училище, искат да я приемат директно в трети клас. Родителите се противят и я записват във втори клас. “Тя е изключителен мозък, усеща нещата, дори без да ѝ говориш”, казва за Силвия майка ѝ. Бащата на момичето, който почива преди 4 г., пък навремето се превръща в изобретател за дъщеря си - измисля съоръжение, с което да я вдигат по-лесно и да я поставят в количката.
Според майката на Силвия няма невъзможни неща и тя се опитва да предаде на дъщеря си упоритостта си успоредно със страстта по музиката, киното, театъра. Двете заедно са били на много концерти и са се запознали със звезди като Лаура Паузини и Енрике Иглесиас, с актьорите от “Дързост и красота”.
“Много хора се отказват да се борят и дори дъщеря ми би го направила в моментите, когато не се чувства добре. Но когато си мислиш, че си загубил енергията си, ти идва нова вълна и това е истинско чудо.”