Петко Николов: Влизането на България изцяло в Шенген, в ОИСР и еврозоната ще гарантира развитие на икономиката
Ползите от премахването на сухопътните проверки може да стигнат 1,3 млрд. лв. годишно, казва служебният икономически министър Петко Николов
- Дебатът “за” или “против” еврото пак се изостри. Има ли полза България да стане член на еврозоната, г-н Николов?
- Категорично да. Въвеждането на еврото ще бъде доказателство за задълбочаването на европейската интеграция на България. Сред ползите е повишаването на кредитния рейтинг на страната. Единната валута ще намали трансакционните разходи за бизнеса, ще има положителен ефект и върху чуждестранните инвестиции.
Искам да подчертая, че в условия на криза силната европейска парична политика разполага с инструментите да овладее инфлацията в държавите от еврозоната и да я поддържа на ниско равнище. Същевременно ЕЦБ осъществява надзор над банковата система и по този начин гарантира нейната устойчивост.
Служебното правителство продължи интензивната работа по практическата подготовка на страната за членство в еврозоната. Одобрихме и проекта на Закон за въвеждане на еврото на заседание на Министерския съвет.
- В закона има ли мерки, които да предпазят хората от опити за спекулации?
- Да, има мерки за защита на потребителите. Те включват изисквания за правилно преизчисляване на цените от левове в евро, обозначаване на цените на стоките и услугите в двете валути.
За мен като министър е важно преходът от лев към евро да се осъществи плавно и информирано, за да може ползите от членството да се усетят от всички. Този процес трябва да бъде прозрачен и справедлив. Тук важна роля има Комисията за защита на потребителите, която ще следи за спазване на задълженията на търговците за правилното преизчисляване и двойното обозначаване на цените.
За да се осигури защита на потребителите, са включени специфични мерки като наблюдение на търговските практики, проверки и механизми за бързо реагиране при установяване на нарушения. КЗП ще предоставя на потребителите ясна, точна и своевременна информация за принципите, правилата и процедурите по представянето на цените на стоките и услугите на потребителите.
- Страната трябва да покрие и критерия за инфлацията. Ще успеем ли?
- Към момента покриването на критерия за инфлация остава предизвикателство за България и за постигането му са необходими усилия. Виждаме, че по последни данни Националният статистически институт за трети пореден месец отчита дефлация. Месечната инфлация за юни е -0,2%, а годишната инфлация е 2,5%. Така че очакваме до края на годината да изпълним и този критерий.
- Има индикации, че в края на тази година България ще се присъедини към Шенген и по суша. Какви ще са ползите за страната ни?
- Според доклад на БАН, изготвен по искане на Министерството на икономиката и индустрията, преките загуби от това, че България не е в Шенген и по суша, възлизат на 845,2 млн. лв. годишно. При присъединяването ни ползите могат да достигнат 1,3 млрд. лв., като се добавят 544,9 млн. лв. загуби от загубеното в престой време за тежкотоварния транспорт. Спестени около 350 хил. дни и съответстващите им 34,9 млн. лв. в месечни заплати и спестено време на гражданите от Шенгенското пространство, които посещават България, би довело до потенциални финансови ефекти от 121,6 млн. лв. и приходи в държавния бюджет от дължими данъци за 147,2 млн. лв. Така общият ефект може да е 1,7 млрд. лв. годишно.
Положителните резултати от присъединяването на България към Шенгенското пространство не са с еднократен ефект, а ще се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави. Това означава, че отлагането ще е причина за по-големи пропуснати ползи, поради което присъединяването е ключов приоритет. Ето защо оценяваме изключително положително, че Унгария е поставила като един от приоритетите на председателството си именно приемането на България и Румъния в Шенген по суша.
Неслучайно приемането ни изцяло в Шенген, в ОИСР и еврозоната са сред най-важните предпоставки икономиката ни да продължи да се развива и да постигнем висок икономически растеж.
- Споменахте ОИСР, докъде стигнаха преговорите ни за членство в т.нар. Клуб на богатите, както е известна организацията?
- Министерството на икономиката и индустрията е сред най-ангажираните институции в процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Отговорностите ни са свързани с корпоративното управление, търговията и потребителската политика.
През май страната ни получи висока оценка в техническите прегледи от тематичните комитети на ОИСР. Икономическото министерство има водеща роля по 4 и партниращи функции по 9 от общо 25 технически прегледа на България. През 2024 г. ще се провеждат общо 41 прегледа, 12 от които вече са завършени. Очаква се всички да завършат до края на 2025 година.
Присъединяването на страната ни към ОИСР е основен национален приоритет, който не се влияе от динамиката на вътрешнополитическия контекст. Това е допълнителен стимул за ускоряване на процеса, тъй като приемането на България в организацията получава последователна политическа подкрепа от всички правителства и парламенти.
- Честите избори напоследък оказват ли влияние върху чуждите инвестиции у нас?
- По-скоро да, но независимо че сме служебно правителство, работим активно за привличането на чуждестранни инвеститори и създаването на условия за бизнес във всички региони на страната. Политиката ни е насочена към стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства, иновации и нови технологии, към ресурсноефективна и нисковъглеродна индустрия.
Особено внимание отделяме на равномерното развитие на всички региони в страната и на привличането на инвестиции в дейности с висока добавена стойност. Европа разполага с всички предпоставки да стане един от лидерите във високотехнологичните сектори, а България в секторите мехатроника, електроника и микроелектроника може да има важна роля.
- Има ли интерес към индустриалните зони?
- В държавните индустриални зони само за последните два месеца са привлечени 4 нови инвеститори с проекти на обща стойност от близо 40 млн. лв. Водят се преговори с няколко инвеститора, по-големите от тях са компании от Германия, Абу Даби, Турция, както и от България. Инвестициите на само две от тези компании са с обща стойност над 155 млн. лв. и ще разкрият над 500 нови работни места. В индустриален парк София-Божурище има и два окончателни договора за инвестиции от български малки и средни компании на обща стойност близо 10 млн. лв.
Това са реални проекти, с които се създават нови работни места. Искрено вярвам, че страната ни е добро място за инвестиции, но работим за това да подобрим условията за бизнес и да насърчим конкурентоспособността и на българските компании.
- Какво ще съдържа подготвяната национална индустриална стратегия?
- Министерството разработва национална индустриална стратегия с подкрепата на Европейската комисия. Тя обхваща два ключови сектора - преработващата и добивната промишленост. Ще се набележат необходимите за зеления преход действия - намаляване на въглеродния отпечатък, повишаване на дигитализацията на производствата, подобряване на ресурсната и енергийната ефективност, въвеждане на иновативни и кръгови модели на производство и т.н. Целта на бъдещата стратегия е създаване на условия за развитие на промишлеността по нов, модерен и иновативен начин, с по-ефективно използване на ресурсите и енергията.
Но каквито и цели да си поставяме, няма как да ги постигнем, без да развиваме и човешкия потенциал. Висококвалифицираните и подготвените кадри са дългосрочното решение за справяне с основните предизвикателства пред бизнеса. В средносрочен план обмисляме провеждането на активни програми за дуално образование, насочени с приоритет в райони, в които има необходимост от създаване на нови работни места, и в такива, които променят икономическия си профил.
- Има спад в износа на България заради забавянето на европейските икономики. Как върви търсенето на нови пазари?
- Да, има спад, именно за това една от основните ни задачи през тези месеци беше да активизираме външноикономическото сътрудничество и да намерим нови пазари за българския бизнес.
Предвиждаме междуправителствени комисии, на които да обсъдим приоритети с трети страни извън ЕС. Тук е мястото да припомня, че за първи път от близо 10 години бе организирана сесия на българо-виетнамска комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество. На нея подписахме протокол, с който се поставя добра основа за развитие на икономическите връзки.
С Унгария разговаряхме за възможността за организиране в най-кратки срокове на заседание на двустранната междуправителствена комисия. В ход е и организиране на японска бизнес делегация, която ще пристигне в България през октомври.
Екипът на министерството е пряко ангажиран и с въпроса за трудовата миграция и намиране на висококвалифицирани кадри от трети страни. Изготвен е план за действие в областта на трудовата миграция през 2024 г., с включени предложения на бизнеса за конкретни мерки за законодателни инициативи и административни процедури. Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) към посолствата и консулствата на България в чужбина също ще бъдат включени в привличане на висококвалифицирани кадри.
- Отбранителната индустрия изглежда в много добро състояние. Така ли е наистина?
- Да, така е. Политиката на Министерството на икономиката и индустрията е насочена към активна подкрепа и стимулиране на трансграничното сътрудничество на отбранителния ни сектор. Отчитаме ръст от 30% на износа през 2023 г. спрямо предишните две години. Това се дължи на доброто качество и конкурентната цена на българските продукти и на държавната подкрепа.
Българските отбранителни предприятия са иновативни, високотехнологични и конкурентоспособни. Българските компании участват активно в търгове на НАТО и неговите структури. Само за миналата година те са изпълнили договори на стойност над 40 млн. евро за двете най-големи агенции на НАТО - за комуникации и информация (NCIA) и за поддръжка и снабдяване (NSPA). Тези резултати показват, че българските компании могат да отговорят напълно на високите критерии и очаквания на ЕС.
За да се гарантира конкурентоспособността и устойчивостта на отбранителния сектор, е нужен нов подход към иновациите и по-специално към т.нар. революционни технологии. Трябва да има по-тясно взаимодействие между граждански, военни, изследователски и иновативни общности.
България трябва да използва предимства, с които вече разполага отбранителната ни индустрия, която е специализирана в производството на леко стрелково оръжие, боеприпаси, комуникационни системи, бронирани защитни технически средства, оптическо оборудване и др.
CV
- Доктор по икономика и управление на интелектуалната собственост от УНСС
- Бил е член на Софийската адвокатска колегия и председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация
- Има четиригодишен преподавателски опит в Катедра “Интелектуална собственост и трансфер на технологии”
- Бил е председател на Комисията за защита на конкуренцията, на Патентното ведомство и изпълнителен директор на национална компания “Индустриални зони”