2 Х 75: Богдана за любовта: уви, става навик, за Стефан обичта помъдрява
Тя цени отношението му към живота, а той – сините ѝ очи
Аз не искам да се давам. Духът ми е същият, готова съм винаги и лудости да правя, казва Богдана Карадочева
Всеки от нас е едва ли не егоист, особено в изкуството. Но това е хубаво, защото иначе щяхме да се загубим, смята Стефан Димитров
24 x 24 е новата ни рубрика, с която "24 часа" влиза не само в 2024 година, но и в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения. В нея каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно - те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.
Всеки от двамата отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо.
Този път гости са голямата певица Богдана Карадочева и талантливият композитор Стефан Димитров. Животът им е песен не само на сцената, но и вкъщи, където заедно създават великолепна музика и смислени текстове.
На 28 май Стефан навърши 75 г., а само преди 2 дни - на 19 юли, Богдана го настигна.
- Какво най-много цените в половинката?
Богдана Карадочева: Таланта му, отношението към музиката и към живота.
Стефан Димитров: Големите ѝ сини очи.
- Какво ви дразни?
Богдана: Дразни ме, че понякога е много инертен и отлага винаги всичко за после или за утре.
Стефан: Основно ме дразни, че когато реши да се обажда по телефона, трябва веднага да стане. Аз казвам: “Не, ще се обадя утре”. “Не, днес ще се обадиш.” Ей това е едно от нещата.
И пак ме дразнят понякога големите ѝ сини очи, когато гледат студено.
- Кои са трите най-любими негови/нейни неща?
Богдана: Всеки ден огладена риза и огладен панталон. Парфюмите му ми харесват, както и това, че когато седне да свири, измисля нещо ново.
Стефан: Когато дойде Коледа, започва да готви коледни неща, а на Великден обича да боядисва яйца.
Обичам това при нея, че има огромна отговорност към текстовете. Когато реши, че някоя дума не е подходяща, тя трябва да намери точната. Другото е, че чисти непрекъснато.
- Коя е случката с него/нея, която никога няма да забравите?
Богдана: Те са толкова много - когато имаме концерт, когато се вълнуваме еднакво. Най-вече емоциите преди концерт. Това са нашите случки.
Стефан: Има много конкретни случки. Една от тях е много смешна. Беше на годишнина от смъртта на Стефан Воронов, с когото Богдана е била близка приятелка. Заедно са започнали да пеят. Концертът беше в зала 1 на НДК. Богдана излезе разплакана, на първия ред жена му и синът му също плачеха, както и публиката. Обясни колко са били близки със Стефан Воронов, как са пеели, как са вадили френски текстове. И накрая с вдигната глава каза: “Аз винаги съм обичала и ще обичам Стефан Димитров”.
Богдана: Исках да се отвори земята. Това е лапсус, защото с него работим и го обявявам непрекъснато. Щях да умра.
Стефан: Както Джо Байдън каза на Зеленски Путин. Богдана го каза от сцената на зала 1 и просто умрях от смях.
Богдана: Всички, както плачеха, се разсмяха.
- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Стефан: Храната особено - аз.
Богдана: Ами. Никога не готви, едни яйца най-много може да изпържи. Обаче напоследък все е недоволен, все не му харесва нещо. Аз имам претенции, че готвя доста прилично за близките си, за хората, които обичам. Не съм готвач, но си имам моя кухня, която е от майка ми.
- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Богдана: Заради професията ни толкова много сме били заедно, че даже е малко в повече. И пътуванията, и вълненията, и концертите - във всичко това все сме заедно. Имаме една песен - “Чифт обувки”. Ние сме точно така, което понякога не е най-хубавото нещо. Друго е той да се върне от работа или да се видят след 20 дни.
Стефан: И тя да му сипе една ракия и да е направила салата. За това си мечтая, обаче няма да ми се случи.
Богдана: Не. Аз съм против ракиите.
- Какво помните от първия път, в който я/го видяхте?
Богдана: Ние се видяхме в училище в 5-и клас и на мен ми направи впечатление, че беше много активен. Непрекъснато вдигаше ръка и казваше: “Нека аз, другарко”.
Стефан: А ти беше пухкаво момиченце с плитки.
- Кога разбрахте, че я/го обичате?
Богдана: Много късно и много странно. Бяхме приятели, знаехме си гаджетата, живота, всичко. И винаги се чудя как стана това нещо - една сложна химическа реакция.
Стефан: Много ненадейно. Изведнъж се преоткрихме, дали не беше на един “Златен Орфей”, или много по-късно. Изведнъж се получава химия.
- Знаете ли кой е любимият ѝ/му филм, книга, цвят?
Стефан: Да, знаем, защото изповядваме еднаква естетика във всички тези неща.
Богдана: Той обаче обича повече филми за войната и екшъни, където се стрелят, защото се бори за мир. Аз обичам по-романтични филми. Разбира се, гледаме и много сериозни.
Стефан: Харесва филмите, в които да дойде принцът на бял кон. Ти още вярваш в тези неща, нали?
Богдана: Да, разбира се. И го чакам да дойде.
Стефан: Сега след изборите ще дойде. (Смеят се.)
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Стефан: Аз съм весел. Ставам сутрин, пея, изобщо съм един жизнен човек.
Богдана: Той е типичен Близнак, който си сменя настроенията. Аз като Рак съм по-последователна в моите чувства и поведение. Той е малко отнесен, но съм свикнала вече.
- По какво си приличате най-много?
Богдана: По това, което харесваме.
Стефан шеговито: По почерка.
Богдана: Като гледаме нещо, което никак не ни харесва, едновременно казваме: “Ах, отвратително е”.
Стефан: Партия “Величие” много ни харесва. Тя пък взе, че се разтури.
Богдана: Те са ми любими.
- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можеше?
Богдана: Не мога да кажа нещо конкретно, но винаги ми се иска да му помогна, да го спася.
Стефан: Сега много ми тежи, че Богдана наистина се пребори за тези пенсии (през март парламентът отпусна пожизнени пенсии от 500 лв. на известни певци и музиканти - б.а.).
Богдана: Не само аз, няколко души бяхме.
Стефан: Тя самата би трябвало да има персонална пенсия, а няма. Това ме боли.
Богдана: Аз съм много благодарна, че когато брат ми си отиде, той беше непрекъснато до мене, защото знаеше какво преживявам. Брат ми беше един от най-близките ми хора.
- Как се променя любовта ви във времето?
Стефан: Помъдрява.
Богдана: За съжаление, започва да става навик.
Стефан: Даже един текст имаш.
Богдана: Да, в него се казва: “Любовта превърнахме в навик”. Това беше една песен с Тодор Колев. Аз бях направила текста. Казва се “Семейно”.
Стефан: Много хубав текст. Знаеш ли какво ме дразни у Богдана? Тя е прекалено скромна за себе си. Има страхотни текстове, но дума не казва никога. Певица страхотна, но ако може да не се поклони на сцената, а отстрани някак си. Има хора, които се бият в гърдите. Да, вярно, това също не е най-хубавото нещо, обаче все пак малко повече да се покаже.
Богдана: Защо да говоря за текстове, аз не съм поетеса. За мен поет е нещо велико, надарено.
Стефан: Аз говоря, че винаги искаш да стоиш в сянка.
Богдана: Така ми харесва. Да гледаш отстрани на живота, е по-интересно.
- Как се променихте вие в тази любов?
Стефан: Остаряхме.
Богдана: “Пораснахме на София във скута на пътя между Лондон и Калкута” (цитат от песента “А бяхме млади” - б.а.). Миряна Башева. Страхотна е.
- Как бихте описали партньора си на друг човек?
Богдана: Зависи на кой човек. Още повече че всички ни познават. Ако е някоя много близка приятелка, мога да ѝ кажа и някои от неговите негативи. Но иначе, общо взето, го хваля.
Стефан: Остаряхме наистина. Пътувам в едно такси, а шофьорът, както се казва на руски, е поживой старик (възрастен старец - б.а.). И ми казва: “Ей, Стефчо, Стефчо, какво момченце беше, а сега на нищо не приличаш”.
Богдана: Аз не искам да се давам. Годините са си години, но те са цифри. Духът ми е същият, готова съм и лудости винаги да правя, да бъда такава, каквато бях преди години. И да си обичам винаги близките и приятелите, защото приятелите са нещо много важно.
Стефан: И двамата не сме някакви черни песимисти, гледаме философски на живота и знаем, че всичко е преходно и няма друг екзит (exit - от англ. изход) освен този.
Богдана: Екзитпол.
Стефан: Няма човек, който да е останал вечно. Според мен остава все пак това, което сме създали, което сме написали.
Богдана: Това ще остане след нас, сигурна съм.
Стефан: И аз мисля, че някои от нещата, които съм написал, ще останат. Примерно “Дано” ще се пее и след 50 години, както и (запява) “Нова годино, добре си дошла”. Тези знакови песни ще ги има и затова, че са изпети по такъв начин, и затова, че са създадени с такива текстове, музика, с екип от аранжори, певци. Може би се гъделичкам, но все пак си мисля, че в културния фронт на България ще оставим нещо.
- Какво не бихте простили на другия?
Богдана: Лъжа. Много мразя да ме лъжат. Напоследък защо така всички лъжат и говорят негативно?
Стефан: Защото е готино, защото е полезно за всички.
Богдана: Отвратително е.
Стефан: Гледай какво става на екрана, оттам се учат хората. Самите политици, които са най-важните в държавата, са абсолютно нестойностни хора. Нечитави хора. Изведнъж започват да увъртат някакви неща, обличайки ги в едни думи: “ние за народа”. За кой народ точно? Вие мислите за себе си.
Богдана: Изведнъж проличава домашното възпитание.
Стефан: 30 години са депутати. Вижда ми се много нескромно, сякаш той се е родил за депутат.
Богдана: Майка му го е родила депутат.
Стефан: През последните години така се изложи политическата класа. И поведението на цялата държава никога не е било такова мазно, разкрачено. Имаме такава богата история, която сега се изроди в някакво угодническо поведение - “ах, ние колко обичаме народа”.
Богдана: И непрекъснато дрънкане. Какво значи “народът”? Това е фикция, всички сме народът. Какво правят те? Другото безумие е “ние сме за мир”, сякаш другите са за война.
- Защо я/го обичате?
Богдана: Защото е той. Защото това е била волята на бог да сме заедно, аз вярвам в тези неща. И искаме - не искаме, трябва.
- Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?
Богдана: За нас не важи, защото сме все заедно.
- Какво обичате да правите заедно и какво всеки предпочита да върши сам?
Богдана: Обичаме да пеем заедно, да сме на сцената.
Стефан: Процесът, който обичаме - един градивен процес е, когато двамата седнем и измисляме песен. Или когато дойде и Васил Найденов и с него започнем да създаваме някоя песен. Това са едни от най-добрите и любими моменти със страхотни усещания да създаваме нещо, да креатираме нещо, както се казва сега, което обикновено е песен. Тази песен винаги е с текст, който също обсъждаме дума по дума.
Богдана: Обаждаме се на Маргарита Петкова, която пристига по спешност като с линейка. Идва и почваме да се разправяме за някоя дума, но Маргарита е страхотна. Тя веднага го измисля.
Стефан: И Васил, разбира се.
- В този процес има ли нещо, което всеки сам предпочита да направи?
Богдана: Всеки мисли.
Стефан: Как всеки мисли? Аз съм измислил песента. Всеки дава някаква опорка в текста. Много мразя думата “опорка”. Преди това има създадено нещо, върху което се опираме и правим всичко останало. И е готино.
- Както сте все така заедно, чувствате ли се свободни във връзката си - да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?
Богдана: О, разбира се. Аз много обичам да съм с приятелки, да пътувам с тях, да си говорим.
Стефан: Ние сме индивидуалисти. Характерите ни са толкова различни, всеки е едва ли не егоист сам по себе си, особено в изкуството. Много трудно стигаме до някакво съгласие. Но това е хубавото, защото иначе щяхме да се загубим.
- Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?
Богдана: Като всеки човек. Познавам го достатъчно и знам как реагира.
Стефан: И аз така.
- За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Богдана: За глупости, но се караме. За нещо вкъщи.
Стефан: Аз много мразя да ми се повтаря едно и също нещо, направо полудявам.
Богдана: Аз повтарям, да.
Стефан: Аз чувам идеално, ти повтаряш по сто пъти.
Богдана: Защото не чуваш. Не ме чуваш мене.
Стефан: Чувам те тебе и всички останали звуци.
Богдана: Ами реагирай.
- Има ли навик, който искате другият да промени?
Стефан: Те са много.
Богдана: Да, но вече май е късно да се променяме и той, и аз. Всеки знае у другия какво го дразни, но всеки си е индивидуалист.