1720 сгради пазят историята на София, 250 са в лошо състояние
- Да се върне защитеният статут на около 20 къщи, поиска кметът Васил Терзиев. На над
100 той е отнет от 2000 г. насам
В София има 1720 сгради паметници на културата - единични и групови паметници на културата, както и паметник от списъка на ЮНЕСКО - Боянската църква. Те са културната и архитектурна ѝ памет и показват развитието на града в модерна европейска столица. Едни от най-впечатляващите сгради са тези в “Стара София” (територията между булевардите “Сливница”, “Христо Ботев”, “Патриарх Евтимий”, “Васил Левски” и “Цар Освободител”, и улица “Георги Раковски”- б.а.).
Кметът на София Васил Терзиев изпрати писмо до министъра на културата и директора на Националния институт за недвижимо културно наследство бъде възстановен статута на недвижими културни ценности на 17 сгради в централната градска част на София. Те са били паметници на културата, но през различни периоди от време този статут на защита им е бил отнет.
Някои от тях са знакови, познати на всички софиянци – като кооперация “Царевец” на Орлов мост, а други - малки архитектурни бижута, разположени в кварталните улици.
Само в периода от 2000 г. досега е отнет статута
на повече от 100 сгради. Подобни “кампании” е имало и преди тази дата – основно през 1988 и 1993 г. За съжаление голяма част от тези сгради са премахнати, преустроени и надстроени, обновени или санирани, поради което са загубили своите качества.
Кметът е подал писма до министъра на културата и директора НИНКН и за преразглеждане на становищата за три сгради в центъра в града. Това са сгради, които са застрашени да загубят своята културно-историческа стойност и напълно да изчезнат поради инвестиционни намерения, предвиждащи тяхното надстрояване, пристрояване или напълно събаряне. Първата сграда е на ул. “Любен Каравелов” 34, построена е през 1941 г. и е един от характерните образци на архитектурата в стил “рационализъм”, запазени в София. Тя е била собственост на видния български юрист, общественик, историк и публицист проф. д-р Константин Кацаров. Заявените инвестиционни намерения променят параметрите на сградата, стила и културно-историческата ѝ стойност.
Преди няколко месеца месеца пък кметът обеща
да се погрижи за 250 сгради паметници на културата, които са в лошо състояние
Началото беше поставено с емблематичния хотел “Париж”, намиращ се на бул. “Княгиня Мария Луиза” (Виж долу).
Третата сграда е на ул. “Стара планина” 9 и е част от определената в Закона за културното наследство охранителна зона на архитектурно-строителна недвижима културна ценност “Учебна сграда, бивша Първа мъжка гимназия”.
“Вярвам, че тези сгради могат да бъдат възстановени в автентичния си вид и да се използват.
София няма как да има бъдеще, ако не се грижи за историческите си ценности
като част от недвижимото културно наследство”, казва кметът.
Столичната община е поискала предоставяне или възстановяване на статута на недвижими културни ценности на още десетина сгради през последните години. За част от тях са започнали производства в НИНКН, но е приключило само едно – за къщата на Шапкарева на бул. “Ген. Скобелев” № 18, като впоследствие заповедта на министъра на културата е отменена от съда.
Преди няколко месеца пък кметът обеща да се погрижи за 250 сгради - паметници на културата, които са в лошо състояние. Началото беше поставено с емблематичния хотел “Париж”, намиращ се на бул. “Княгиня Мария Луиза”.
През последните години Столичната община потърси различен поглед към къщите-паметници на културата. Освен със санкции за недобросъвестните стопани, които оставят перлите на стара София да се рушат, тя помага на тези, които искат да реновират. Една от стъпките е програмата на общината “Културно наследство”. Основната ѝ цел е изготвянето на проекти за изпълнението на укрепителни, реставрационни, консервационни и ремонтни дейности. Одобрените проекти получават общинско финансиране за обследване, съставяне на технически паспорт и изготвяне на инвестиционни проекти, за таксите по съгласуването и одобрението им, разрешителните за строеж и разходите по авторски надзор на проектантите по време на строителството.
Програмата не допуска директно финансиране за извършването на строителните дейности. Частните собственици, които получат съдействие от общината, но не успеят да ремонтират обекта си в рамките на 3 г., трябва да върнат получените пари.
“През годините се установи, че налагането само на санкции не води до никакъв положителен резултат.
Глобите към физически лица са 50 хил. лв., а към юридически – до 200 хил. лв.,
но има доста силно нежелание тези сгради да бъдат поддържани в адекватен вид”, обясни главният архитект на София Здравко Здравков. Програмата осигурява безплатно цялото проучване на строително-ремонтни дейности и целия набор от документи - конструктивно обследване, паспорт и всички проекти, които са необходими за започване на строителните дейности за тези сгради. Срещу едно-единствено задължение - ремонтът да се извърши в 3-годишен срок от получаването на разрешението за строеж”, обясни още той. През годините към програмата има все по-голям интерес. През първата кандидатстваха само три сгради, които бяха собственост на държавата - две сгради на БАН и Студентският дом. “През следващата година се включиха още 7 сгради, надявам се през тази година да има повече желаещи, които да се възползват от тази протегната ръка”, обясни още арх. Здравков.
Спасяват знакови фасади на "Мария Луиза" и "Екзарх Йосиф"
София ще спасява емблематичните сгради по бул. “Княгиня Мария Луиза” от пл. “Св. Неделя” до пл. “Лъвов мост” и по ул. “Екзарх Йосиф” - от пл. “Бански” до ул. “Г. С. Раковски”. За целта направление “Архитектура и градоустройство” разработва проект за оформяне и цветово решение на фасадите на част от сградите, които да станат неразделна част от наредбата на градската среда.
“Идеята е да има една цялостна визия и затова възложихме сканиране на всички сгради по булеварда, а на екип от проектанти да направят обща визия, която да даде възможност за изясняване на цветовите решения, местата, на които да се поставят рекламните елементи, местата за фасадно осветление. С тази разработка написахме 2/3 от домашното на собствениците, ако искат да правят бъдещ ремонт”, обясни пред “24 часа” главният архитект на София Здравко Здравков.
Проектът включва препоръки към оформлението на търговския приземен етаж на всяка сграда. Предложени са решения за разполагане на решетки, тенти, реклами, фирмени надписи, козирки и др. Има и предписания за премахване, преместване или оформяне на климатици, кабели, електроразпределителни касети, осветление и др.
След като стандартът бъде съгласуван с Института за недвижимо културно наследство и приет от Столичния общински съвет, ще се търсят начини за финансиране на ремонтите.
“Тази част на София крие своите богатства, но е пренебрегвана, защото бул. “Тодор Александров” се е превърнал в много сериозен делител на града, като пътна артерия”, обясни още арх. Здравков.
След реконструкцията на площад “Св. Неделя” се очаква да се привлекат повече пешеходци и обликът на “Мария Луиза” и околните улици да се промени.
В края на февруари започна възстановяването на една от емблемите на бул. “Мария Луиза” - хотел “Париж”. Сградата, проектирана от един от най-значимите български архитекти на ХХ век – арх. Наум Торбов, е построена в периода 1909 – 1912 г. Тя дълги години беше в лошо състояние и необитаема. При реставрацията на фасадите ще се възстанови автентичният вид. “Сагата започна да се развързва, когато се промени собствеността - това е чужденец, който я оцени. С предходния бяхме стигнали до налагане на санкции от 50 хил. лв., съдебен контрол, отново жалби, отново разправии. В същото време сградата тънеше в разруха и хората казват, че общината неглижира проблема. Не, не е така”, каза главният архитект.
“След 90-те години тези сгради промениха собствеността си, веднага след реституцията собствениците ги продадоха, а новите виждаха само възможности за ново строителство. Трудно е да накараме тези хора да припознаят сградите, когато нямат никакъв момент на сантиментален спомен, а само визия за бъдещо застрояване, колкото да е модерно и ново, то не носи духа на “Стара София” и проблемът е свързан с това как да накараме собствениците да припознаят тези сгради”, обясни още Здравков.