Орлин Горанов: Погалих старата си страст класиката и влязох в консерваторията с оперно пеене, но чак след като взех “Златният Орфей”
С турне из цялата страна и голям концерт на 19 ноември в зала 1 на НДК ще отбележа 50 години на сцената
На 26 юни в Пловдив стартира турнето на Орлин Горанов, с което той отбелязва своите 50 години на сцената. Суперуспешната му кариера и красив глас са го превърнали в любимец на публиката и сега феновете му ще имат възможност да го видят и чуят на живо по време на концертите из цялата страна. След Пловдив Орлин Горанов пя в Шумен на 28 юни. Следващите му гостувания са във Велико Търново на 5 август, в Плевен ще бъде на 6 август, в Стара Загора на 9 август, във Варна на 6 октомври. На 19 ноември той ще направи и голям концерт в София.
- Празнувате 50 години на сцената, по този повод започнахте турне, какво да очакват феновете ви в цялата страна?
- Доживяхме го този момент, въпреки че много-много не съм статистик. Да си намерим повод да се съберем. На сцената ще има доста приятели, защото магията се случва само когато си с хора, които обичаш и уважаваш. Ще има колеги от няколко поколения - музикантите от “Ку-ку бенд” Кристиян Илиев - пиано, и Цветан Недялков - китара. Ще се включат също тромпетистът на “Акага” Иво Казасов, Радо Казасов – барабани, Евден Димитров - бас, Денис Попстоев - клавишни и саксофон, и трио “Тринити”. Един чудесен струнен квартет също ще бъде с мен на сцената. Разбира се, в концерта ще участват като гости и мои приятели - Орлин Павлов, Александра Раева, Кристина Димитрова и Мариана Попова. Всички те ще бъдат през почти цялото турне в зависимост от това кой какви ангажименти има. На финалния концерт в зала 1 на НДК ще бъде вероятно и Любо Киров, както и голям симфоничен оркестър с диригент Георги Милтядов.
Подбрали сме един коктейл от познати мои песни. Със зрителите ще отпразнуваме заедно тази магия, защото,
ако я нямаше публиката, нямаше да има магия
Тя е петият елемент в нашата работа. Всеки концерт е едно изпитание, защото е сам за себе си във времето и никога няма да се повтори повече. Затова за нас е изключително важно точно това - срещата с публиката.
- Предстои да издадете албум, кога ще бъде готов?
- Скоро. Казва се “Бъдеще време”, в него ще има както някои по-стари и познати парчета, така и някои от новите. Трябва да е готов преди концерта в НДК.
- 50-годишна кариера, откога броите началото?
- От участието ми в един от първите български мюзикъли “Мостът” на Александър Райчев. Бях ученик още. Тогава беше поканен нашият смесен хор от 19-о училище да се включим в този мюзикъл и всеки от нас имаше някаква малка роля.
- Помните ли какво беше вълнението тогава?
- Общо взето, имах зад гърба си доста участия. С детския хор “Бодра смяна” имахме 4 постановки в Софийската опера. Така че съм на сцената много преди това.
С хора доста обикаляхме по света, ходили сме на много фестивали и беше изключително приятно. Това е една великолепна детска хорова школа, която, за жалост, в последните години
няма достатъчно финансиране и възможност за голяма реализация
По онова време “Бодра смяна” беше към Двореца на пионерите и държавата се грижеше за всички млади таланти. Сега всичко трябва да е със спонсори или волни пожертвования, родителите да помагат и т.н. Слава богу, че все още хорът съществува и децата участват в него с много ентусиазъм.
- Когато завършихте гимназия, пред вас стоеше ли дилемата дали да кандидатствате в Консерваторията, или някъде другаде?
- Нямаше дилема, защото много исках да продължа професията на баща ми, той беше дълги години преподавател в Биологическия факултет и завеждащ катедра “Генетика”. Много исках да се занимавам с хуманитарни науки. Не знам дали е случайност, но докато си отбивах военната служба в Ансамбъла на Строителни войски, се запознах с чудесни колеги, прекрасни музиканти - Стефан Димитров, Иван Лечев, Стефан Диомов, по-късно и с първата “Тоника”. И ей така, на шега тръгна всичко, та до ден днешен.
В Консерваторията влязох чак след като взех “Златният Орфей” през 1985 г. Казах си, че съм взел най-голямата награда в България и сега какво? Реших да погаля старата си страст класиката и влязох с оперно пеене.
- Поп музиката и операта са много различни жанрове, имате ли по-силна емоция към един от тях?
- И двата са еднакво голяма страст, но докосването до класиката е друго измерение. Имах възможност за последните над 20 години да направя повече от 17-18 опери. Творчеството на Верди, Пучини, Маскани, Чайковски, Моцарт... това са несравними моменти. Както ми помага в поп музиката класическото образование, така и в операта ми помага това, че мога да прочета по съвсем друг начин тези вечни творби. Както виждате, в последно време почти всички граници са отпаднали в световния шоубизнес. Все повече колеги правят проекти със симфонични оркестри, за да звучи музиката по-мащабно. Да не говорим за Андреа Бочели, който в началото пееше и поп, и опера. И досега експериментира с двата начина на пеене.
- Като оперен певец сте имали ангажименти и в Германия. Как получихте тази покана?
- Явих се на конкурс и ме приеха в ревю-театър. Вашите читатели сигурно си спомнят програмите “Шарено петле”, които идваха от Германия, става въпрос точно за този театър. Първоначално бях за 10 месеца, после договорът ми стана за 3 години. Даже преди да си тръгна, интендантът на театъра ме попита дали наистина съм българин, защото
не съм направил нищо, за да си продължа договора
Казах му, че ако имат желание, винаги могат да ми се обадят, и така следващите 4-5 години ходех почти всяка Коледа за по един месец за специалните програми, които те правеха. Имах възможност да работя на една сцена с Жилбер Беко, Жана Нанини, Карел Гот, даже на една такава екстра гала бяхме и заедно с Чака Кан. Незабравими мигове!
- Как се чувствахте, когато бяхте редом до такива звезди?
- Прекрасно. Когато работиш с истински професионалисти, работата е песен. Те всъщност са изключително големи хора, с огромни сърца, не се величаят, контактуват си с абсолютно всички колеги. Атмосферата е прекрасна.
- Години наред правите дуети с Кристина Димитрова. Чия беше идеята?
- На Иван Тенев. Трябваше да направим един дует за пролетния конкурс на Българското национално радио и това беше първият ни опит.
Песента се казваше “Сън”, мисля, че взехме някаква награда. Втората песен, която записахме на същия композитор - Димитър Пенев, е “Детски спомен” и така започна всичко.
Не спираме да пеем заедно, с малки паузи, вече 40 години.
- Когато работите върху някоя песен, има ли творчески спорове, как се напасвате?
- Криси е Лъвица, така че смятайте какво ми се случва. (Смее се.) Има леки спорове, но те са конструктивни, за да се получи хубав проект.
- Изявявате се на различни сцени - музикалната, на големия екран, в тв ефира. Какво ви носи и какво ви взема всяка една от тях?
- Сцената си има своите закони, независимо какво ще правиш на нея. Дали ще е поп музика, театрална постановка, опера и т.н. Трябва човек да бъде добре подготвен и когато всичко е направено с много сърце, нещата се получават.
- За ролите в киното нужно ли беше да ви убеждават дълго, за да ги приемете?
- Не, доста хора може би си задават въпроса защо аз. Защото такова ми е образованието. В моята диплома от Консерваторията има предмети като актьорско майсторство, сценична реч. Както и на актьорите от НАТФИЗ в дипломата им има предмет пеене. Така че е съвсем нормално и логично аз да се чувствам комфортно на тази сцена.
- Имали ли сте странни случки по време на концерти?
- Винаги има интересни истории, но са в рамките на забавата. Случвали са се и фалове понякога. Преди много години например по средата на концерт в Роман
падна напрежението на тока и апаратурата угасна
В такива моменти зрителите проявяват разбиране. А иначе, не ми се е случвало да падам в публиката или на сцената, да стане нещо фатално, което да не искам да си спомням.
- Когато се качвате на сцената, има ли все още тръпка?
- Естествено, без нея не е интересно. Обикновено казваме така: Ако излезеш и я няма тръпката, по-добре не излизай.
- Работили сте с много автори на песни, какво трябва да ви впечатли, за да кажете, че искате да изпеете точно това парче?
- Всичко: музиката, текстът, аранжиментът. Много залагам на текстовете в моите песни, защото това са послания, които трябва да стигнат до сърцето на слушателя. Така че предпочитам да има какво да им кажа.
- Имало ли е песен, която за вас е била компромисна?
- В онези години, да си говорим честно, имаше доста поръчкови песни, които трябваше да се направят. Но не съм правил чак такива големи компромиси със себе си да изпея нещо, което не мога да го почувствам. Доста от песните съм се опитвал да преработвам така, че да се усеща, че излизат от моята уста. С доста композитори и автори на текстове сме спорили по някои теми. Това е съвместна работа, която трябва да е в интерес на всички, създали този продукт.
- Когато дойде демокрацията...
- Кой дошъл, че не ви разбрах?
- Добре, след 10 ноември 1989 г. имаше спад на работата на вашите колеги. Имали ли сте период, в който сте се чудили накъде да тръгнете?
- Не. През 1989 г. още бях студент и бях назначен в Пловдивската опера, с която започнахме да пътуваме из Европа. Имах работа. През 1993 г. се явих на конкурса в Германия и от 1994 г. следващите три години бях там. Оказах се на точното място. Има работа за целия китайски народ, въпросът е дали ни се работи и как ни се работи. Сега например, ако ми зададат въпрос какво правят младите хора и как се оправят, няма да мога да отговоря.
Те са в още по-незавидна ситуация,
защото няма правила. В онези години имаше две студиа, в които записвахме, едното беше в Националното радио, другото - “Балкантон”. Не всеки можеше да влезе вътре и да записва и всички песни минаваха през комисии, отговарящи за текстовете, музиката и аранжиментите. Това е с положителен знак, защото, когато има някакъв контрол на това, което се произвежда и предлага на публиката, е много по-добре. Сега всеки и вкъщи може да си направи някакъв запис, да го пусне, да го реализира и т.н.
- Какво бихте посъветвали младите си колеги?
- Да сбъдват мечтите си, да работят с удоволствие и да не спират. Да вървят само напред, защото като всички изкуства това е един огромен океан, в който колкото по-дълбоко се потапяш, толкова по-бързо разбираш, че си в самото начало. Искат се страшно много отдаденост и любов.
- Къде живее дъщеря ви в момента?
- Тя е гражданин на света. В момента е в Тексас, но къде ще живее по-нататък, си е нейна работа. След 10 години във Виена сега още толкова е в Остин, може пък и да се прибере някой ден.
- Има ли интерес към музиката?
- Много е добра, но на нея ѝ се занимава с другата страна на тази професия. Иска да отвори звукозаписно студио или да направи фирма за снимки на клипове... Гледа малко по-глобално на този бизнес.