Григор Порожанов: 436 865 българи са регистрирани в Германия, имаме 23 неделни училища
През 2023 г. търговията между нашите страни достига почти 11 млрд. евро, казва посланикът на България в Берлин
Григор Порожанов е роден на 29 април 1976 г. От 27 септември 2023 е извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална република Германия. Бил е посланик в Китай в периода 2016 – 2021 г. Има магистърска степен в специалност “Право” от Солунския държавен университет “Аристотел”. Преди това е завършил немската езикова гимназия “Й. В. фон Гьоте” в Бургас. Женен, с две дъщери.
- Г-н Порожанов, знаете ли колко българи приблизително има в Германия?
- Според официалните статистически данни адресно регистрирани в Германия са 436 865 българи.
- За какво най-често ви търсят те? Кои са най-големите им проблеми?
- Български граждани се обръщат към нас с разнородни въпроси – например с идеи за благородни инициативи или в търсене на информация по различни теми. Консулските служби в Германия са изключително натоварени, тъй като независимо от значително увеличения брой български граждани броят на служителите, които извършват консулски услуги, не се променя пропорционално. Говорим за подновяване на лични документи, заверяване на пълномощни, регистриране на актове за гражданско състояние. При своите летни пътувания към България българските граждани могат доста по-бързо да уредят тези въпроси, тъй като общинските администрации в България разполагат със значително по-голям човешки ресурс, а и сроковете са по-кратки. Независимо от това все още много българи предпочитат да направят това в консулските служби.
- Забелязвам, че има силно изградена българска общност поне в Берлин. Така ли е и в другите градове?
- Българската общност в Германия е добре организирана и интегрирана в местното общество. Имаме 23 български неделни училища, покриващи над 30 града, в които най-малките ни сънародници получават образование по български език, история и цивилизация и география. Благодарни сме на Министерството на образованието и науката за възможността, която предоставя за образование зад граница. Успоредно с това в Германия има многобройни инициативи на родители, студенти и други българи, които поддържат българската култура и обичаи, помагат на сънародници да се интегрират, организират курсове по немски език и служат като мост между народите на двете страни. Наскоро вицепрезидентът Илияна Йотова бе гост на ежегодния български народен събор “Нишка от корен” в Мюнстер, който традиционно събира хиляди посетители и е утвърден в културния календар на града. Особено щастлив съм от наситената програма на такива инициативи, които имат огромен принос към популяризирането на нашата култура и поддържането на добър образ на страната ни в Германия.
- Какви са най-големите предизвикателства пред посолството ни в Германия?
- Работата на посланика в Германия е динамична, сложна и изпълнена с предизвикателства. Това се дължи както на важната роля на Германия в Европейския съюз, така и на голямото ѝ значение за нашата външна политика, с произтичащата от това динамика в двустранните отношения във всички сфери от взаимен интерес. Наличието на изключително многобройна българска диаспора в Германия, която е една от най-големите зад граница, също увеличава сложността на задачите на посолството. Нашите сънародници, живеещи или пребиваващи временно в Германия, често се обръщат за съдействие с въпроси от разнороден характер към трите ни консулски служби в Берлин, Мюнхен и Франкфурт. В този контекст, въпреки натоварването, българските дипломатически представителства винаги оказват подкрепа в рамките на своите възможности. Сред най-ярките примери за това са две медицински евакуации на български деца до Мюнхен и Хамбург за лечение в германски болници през последните месеци.
- Кои са най-слабите места в българо-германските отношения, за чието подобрение работите?
- България и Германия поддържат отлични двустранни отношения и им отдават изключително голямо значение. Поддържаме политически диалог на високо ниво, което се доказва от интензивните посещения на представители на двете страни. Съвсем наскоро - на 11 юни, министър-председателят Димитър Главчев посети Берлин, за да участва в международната Конференция за възстановяването на Украйна по покана на федералния канцлер Олаф Шолц и украинския президент Володимир Зеленски. През февруари тази година тогавашният премиер на България акад. Николай Денков участва в престижната Мюнхенска конференция по сигурността, а през октомври миналата година българският министър-председател беше на официално двустранно посещение в Берлин, където бе приет от канцлера Олаф Шолц. Този списък може да бъде продължен, но важното е, че България и Германия споделят редица позиции по европейския и световния дневен ред. Радваме се, че в лицето на Германия имаме партньор, който подкрепя приемането на България като пълноправен член на Шенгенското пространство и високо оценява ролята на страната ни в Черноморския регион. Тези въпроси заемат приоритетно място в работата ми като посланик и аз активно работя за тяхното развитие.
- Къде виждате най-голям потенциал за развитие на икономическите ни връзки?
- Както показват актуалните данни на НСИ, Германия и България поддържат интензивен стокообмен, като Германия е най-големият ни икономически партньор в ЕС. Германските данни също потвърждават това, като през 2023 г. търговията между нашите страни достига почти 11 млрд. евро. Германия разглежда България като един от най-важните си партньори в Югоизточна Европа. Радваме се, че икономическите ни отношения се развиват стабилно, независимо от политическите промени, както и че България поддържа позитивно икономическо салдо в търговията си с Германия. Естествено винаги има потенциал за развитие и българската страна би приветствала увеличаването на инвестиционния поток към страната ни. Важно е да отбележим, че търговско-икономическите ни отношения се развиват в европейски контекст. Във връзка с това залагаме надежди на изграждащия се съюз на капиталовите пазари, от който очакваме повишаване на устойчивостта, стимули за заетостта и икономически ръст.
- Мнозина твърдят, че икономиката на Германия в момента страда заради последните събития в Европа. Така ли е и как се отразява на българите в страната?
- Германската икономика, както и много други икономики, беше силно засегната от събитията през последните години – пандемията от коронавирус, руското нападение над Украйна, инфлацията и енергийната криза. Въпреки това, последните данни дават повод за оптимизъм. Изглежда, че германската икономика постепенно излиза от фазата на конюнктурна слабост. Очаква се през тази година германският БВП леко да се покачи, а през следващите години ръстът да продължи с по-висок темп, което ще насърчи износа и индустриалното производство. Наскоро Германската федерална банка публикува данни, че през 2025 и 2026 г. германската икономика ще нарасне съответно с 1,1 и 1,4%. От години знаем, че тя страда от недостиг на кадри и това е предпоставка нашите сънародници да се реализират професионално на местния пазар на труда.
- Тръгва ли Германия и по нов вътрешнополитически път след изборите за евродепутати, както твърдят част от медиите тук?
- Изборите за Европейски парламент показаха, че европейските граждани са привлечени от платформи на политически групи, които в предишния състав на парламента имаха по-ограничено присъствие. Това е повод за анализ за всички партии. Важно е да се отбележи, че за пътя на Европа и през следващите години има стабилен фундамент от доказали се с непреходност през периоди на различни предизвикателства европейските ценности. На 27 юни лидерите на страните-членки на ЕС приеха Стратегическата програма за съюза за периода 2024 – 2029 г., която задава насоките на вътрешно- и външнополитическия дневен ред. Убеден съм, че дефинираните в нея приоритети на фона на новите геополитически реалности – запазване на свободата, демокрацията, сигурността, благоденствието и конкурентоспособността, ще намерят адекватно отражение през идващите години.
- В края сме на европейското първенство по футбол. Как се справя Германия с организацията му според вас? Има многобройни оплаквания от феновете заради закъсненията на транспорта. Следите ли шампионата и имате ли фаворит за титлата?
- Всяко домакинство на европейско първенство по футбол представлява сериозно предизвикателство в множество аспекти – от логистика и осигуряване на сигурност до организационни въпроси и други. В същото време то е голяма икономическа възможност за държавата домакин, привличайки хиляди туристи, медии и фенове на футбола от цяла Европа. Такова мащабно спортно събитие стимулира развитието на инфраструктурата и създава нови работни места. Германия е поставила амбициозни цели за организацията на първенството, което е придружено от празнична атмосфера и масово привличане на футболни ентусиасти от цял свят. Срещите дотук са пълни с неочаквани обрати, което ги прави завладяващи и отново подчертава високото ниво на европейския футбол в глобален контекст.
- Били сте посланик и в Китай. Можете ли да направите кратка съпоставка в естеството на основните приоритети в работата ви в двете държави?
- Постовете ми в Китай и Германия са интересно съвпадение, даващо ми възможност да погледна всяка от двете страни през призмата на другата. Разбира се, двете държави имат напълно различни политически системи. В същото време интересно сходство е териториалното им разделение – федералните провинции имат много важен глас във формирането на дневния ред на Германия, което важи и за китайските провинции, които в не по-малка степен са се утвърдили като фактор в социално-икономическия живот на страната.