За 11 г. цените се качили с 61,4%, но сега можем да купим повече от всичко (Графика)
Сиренето е рекордьор по поскъпване
Цените в България от 2012 до 2023 г. са се увеличили с 61,4%, но през 2023-а хората са можели да купят повече стоки за парите, с които разполагат, отколкото през 2012-а. Това показват данните от ново издание на НСИ, посветено на покупателната способност.
Причината е, че за същото време реалните доходи са нараснали със 77,3%. Затова няма стока, от която през 2023 г. българинът да не може да купи повече сега.
Има обаче храни, при които
поскъпването почти се изравнява с ръста на доходите
През 2023 спрямо 2012 г. най-много са вдигнали цените на сиренето, зрелия лук, дините, пъпешите, прасковите, кайсиите, зелето и картофите. Абсолютен рекордьор е сиренето, което за тези десет години е поскъпнало със 143,2%. Заради този скок покупателната способност на домакинствата при сиренето се е вдигнала едва с 3%.
Лукът пък в момента струва под 2 лева килото, но в сравнение със средната си цена за 2012 г. е поскъпнал със 135%. Кайсиите, прасковите, дините, пъпешите, зелето, картофите са останалите храни, чийто ръст на цените за десетилетието надвишава 100%. Хлябът за същото време е поскъпнал “само” с 89%.
Слънчогледовото олио, чиито цени полудяха през 2022 г., изобщо не се нарежда сред стоките с най-голямо поскъпване за това десетилетие. Цената му се е вдигнала само с 29%, а това е по-малко от ръста на две трети от всички хранителни продукти.
Най-голямо е повишението на средните цени на нехранителните стоки за същия период при дърва, въглища и обувки. Рекордът се държи от дървата за огрев - 113,8% за периода, следвани от детските обувки със 101%, въглищата с 88 на сто и други.
Заради повишението на средните доходи домакинство, което е могло през 2012 г. да купи 181 чифта детски обувки, ако не харчи месечния си доход за нищо друго, през 2023 г. вече е можело да си позволи 248 чифта.
Месечният доход от всички източници на тричленно семейство се изчислява от НСИ към края на 2023 г. на малко над 10 хиляди лв., докато през 2012 г. е бил малко под 5 хиляди лева.
С тези пари семейство е можело да си позволи 394 килограма кашкавал месечно преди 12 години при тогавашните цени - около 10 лв. килото, а сега - 559 кг. (Виж инфографиката.)
Подобряването на финансовото състояние се потвърждава и от Евростат. Последните данни сочат, че през 2023 г. страната ни
е успяла да изпревари Унгария
по стандарт на покупателните способности, изразен в реално индивидуално потребление на глава от населението.
Индексът включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са платени от домакинствата директно, от правителството, или от нестопански организации. Той може да бъде разглеждан като индикатор за благосъстояние.
За 2022 г. за България е бил 69% от средния за ЕС, докато за миналата година достига 73%. Така изпреварваме унгарците, които имат 70%.
Далеч назад сме спрямо Румъния,
с която доскоро се съизмервахме като равни. В северната ни съседка индексът е 89%.
Инвексът варира от 70 до 138% от средното. 10 държави от ЕС имат над средното ниво. Най-високо е то в Люксембург (138%), следват Австрия и Холандия (и двете с по 117%). Близко до нашето ниво са Словакия и Латвия, които имат 75%.
За 11 г. цените се качили
с 61,4%, но сега можем да
купим повече от всичко
Сиренето е рекордьор
по поскъпване