Христо Иванов: В ПП-ДБ не може просто да местим столовете на палубата на “Титаник” - трябва да започнем наново
Фокусирахме политическия разговор срещу кого сме, а той трябва да е за бъдещето, иначе ставаме част от кризата, казва лидерът в оставка на "Да, България"
Още акценти от интервюто:
- С ДСБ не вървим към една формация. А с "Промяната" трябва да сме равноправни и всеки да си запази физиономията
- Отдавна не съм виждал структурите на "Да, България" в такава добра кондиция - като мотивация и усещане, че предстои нещо смислено
- 40 г. след реакцията на престъпния Възродителен процес отново виждаме определена проява на демократичен рефлекс сред българските турци
- Ако процесите в ДПС създадат условия за продължаване на реформите, сме длъжни да опитаме. Разбирам ембрионалната поза "В опозиция сме", но трябва да се поема отговорност. Опасна заблуда е, че трябва да чакаме като Златка Златното момиче към нас да потече пак златната вода и нова вълна да ни изведе към самостоятелно мнозинство
- Г-н Иванов, как ви изглежда отстрани парламентът тези дни? Доволен ли сте, че не сте там в момента?
- Като човек, който се е отдръпнал от оперативната политика, в личен план съм облекчен. Но с целия опит, който имам, включително горчив, разбирам огромните предизвикателства пред България. Чувствам се отговорен като гражданин и затова продължавам да говоря и да правя каквото мога. Виждам, че има нужда от честен разговор по важни и често трудни теми и че той някак не тръгва.
- Защо останахте единствен с оставка в дясното след този изборен погром?
- Мога да отговоря само за себе си. Моята оставка не е индивидуален акт, тя е политическо решение на ръководството на “Да, България”, първа стъпка от нашата воля за корекция на курса, така че да обърнем тенденцията и да станем отново полезни за избирателите и страната си. Лошите резултати показаха негативната оценка на избирателите към нас и ни трябва отговор на въпроса как да започнем да връщаме подкрепа. Нещо повече, след изборите нашата коалиция е в положение да не може да предложи работеща формула за излизане от задълбочаващата се криза, която става все по-опасна. Политическа сила, която няма своя рецепта за спасяването на парламентарната демокрация и формиране на някакъв вид управление, не може да изпълни основната си функция. Тези две обстоятелства са сигурен знак, че не можем да продължаваме както преди, нито с някакви повърхностни размествания от вида “пренареждане на столовете на палубата на Титаник”.
- Какво трябва да се случи?
- Това е въпрос на този разговор, за който призовавам. Той трябва да се случи и в “Да, България”, и в “Демократична България”, и с нашите партньори от “Продължаваме промяната”, и в демократичната общност като цяло. Мога да дам своята гледна точка, без претенциите да съм прав и без да ангажирам никого. Вярвам, че трябва да се намери съгласие за излизане от протестния режим, зададен през 2020 г., според който ние сме площадно стълпотворение на различни, често непримирими по възгледи граждани, които могат да се обединят единствено от това срещу кого са и за краткосрочни радикални действия. Оттам е постоянното свеждане на политическия разговор единствено до това “срещу кого”, клетвите за “никога с този и онзи”, червените линии. Тогава това изглеждаше възможна формула, но днес е очевидно, че тя не можа да произведе системен резултат, защото се натъкна на множество разделителни линии и на все по-големия брой кризи и заплахи, с които трябва да се справя страната ни. В момента този режим води единствено до блокаж и безизходица и заплашва да ни направи съучастници в провала на парламентарния модел на републиката.
Трябва да преминем в режим на предлагане на цялостна визия за бъдещето около големи национални приоритети, които са толкова важни, че можеш да поискаш доверие от избирателите да ги налагаш като дневен ред на мнозинства, които включват и твои опоненти, ако не можеш да формираш самостоятелно управление. Установяването на върховенство на правото и борбата с корупцията са точно такива приоритети. Трябва да съумеем да поискаме мандат от избирателите да ги залагаме като условия за формирането на управленски мнозинства, а не да позволим да се превръщат в причини за блокаж и разпад на политическата система, които ползват единствено корупционерите.
В рамките на “Демократична България” започнахме да преминаваме към подобен режим на формулиране на условия вместо на червени линии от 2021 г. и това доведе до някои резултати. Дори и в неуспехите си доказахме, че основната ни цел винаги са били реформите, и смятам, че можем да искаме доверие за това да продължим тази политика. Нещо повече, ние имаме дълг към дясната демократична традиция в България и трябва да стъпим на нея в изграждането на обновена дясна политическа доктрина, която да предложи цялостна визия за развитието на страната. Надявам се да го направим заедно с нашите приятели от ДСБ. “Демократична България” е един от най-успешните коалиционни формати в демократичната ни история и на база на съответните резолюции на нашата последна национална конференция сме отправили покана към ДСБ да пристъпим към надграждането и задълбочаването на нашия съюз.
- Превръщане в единен субект?
- На този етап говорим за развитие на коалицията чрез разширяване на общите процеси на вземане на решения. Изграждане на колективен формат с програмна функция, който да позволява привличане на нови експертни и граждански лица, както и да бъде платформа повече хора да бъдат тествани в лидерска роля. И най-важното - да пристъпим към работа по визия за нова десница в радикално променящите се условия. Да вървим към обща кадрова политика с ясен ангажимент към качеството на работа и привличане на нови хора за обновяване на нашия човешки ресурс.
- Говорите за нови лица в ДБ - ето, Радан Кънев много се активизира, може ли той да е пак такова?
- Освен нуждата от нови лица, ние сме богати и на много утвърдени политически лидери, хора с опит и доказана политическа визия, които са истински капитал за цялата ни общност. Радан Кънев е такъв пример и се радвам, че той поема отговорност да започнем онзи сериозен политически разговор, от който имаме нужда.
- Кой ще ви наследи в “Да, България”? Мануела Малеева може ли?
- Имахме вече два Национални съвета, разговарям с местни структури, активността ми е изцяло в “Да, България”. Партията е готова за отваряне на нова страница и за израстването, което предстои. Отдавна не съм виждал структурите в такава добра кондиция - като мотивация и усещане, че предстои нещо смислено. Новото ръководство ще бъде избрано след сериозна кампания с конкуренция, с реален дебат за политики и посоки за страната. Надявам се всеки, който има ресурса да предложи задълбочена политическа визия и да обедини партията, да се включи. Сигурен съм, че накрая органично ще се формира най-доброто решение.
- Очаквате ли Атанас Атанасов да получи вот на доверие в ДСБ?
- Ние уважаваме мъдростта и дългата демократична традиция в ДСБ, те ще си вземат решенията. Учили сме се и учим от тях. За нас е важно най-накрая да вземем решение дали продължаваме да развиваме ДБ и да носим заедно отговорността за дясното.
- А коалицията с “Промяната” ще просъществува ли?
- Вярвам, че партньорството ни е добро и необходимо за страната. Има съгласие, че трябва предоговаряне на рамката, в която се осъществява то, и това е добра възможност да се потърси решение на проблеми, които се натрупаха. Необходимо е да се гарантира по-добре и по-балансирано общото вземане на решения и придържането към тях. Често се казва, че невинаги в политиката 2+2 прави 4, и резултатите от изборите, на които се явихме заедно, дават повод да се замислим над това. Добре е да се помисли как различният идеологически профил на партньорите в коалицията да се превърне във възможност за привличане на различни избиратели, вместо да се търси изкустрено амалгамиране, което създава напрежение навътре и ограничава валенциите към различни обществени сегменти. Време е да спрем да се плашим от преференциалните кампании и привличането на силни нови лица. Много е важно да заложим на прилагането на качествени критерии при вземането на кадрови решения и да гарантираме адекватна реакция при съмнения в нечия почтеност. Всичко това е в интерес на избирателите и ще работи за привличане на подкрепа. Но най-важното е да си отговорим на въпроса при какви условия сме готови да поемем отговорност за управлението на страната и да проведем честен разговор помежду си и с избирателите за това.
- Как си го представяте този формат с ПП, като че ли усещам намерения за повече разграничаване?
- Може би преминаването към формат, който е по-близо до конфедеративен, при който всяка от партиите може да развива своя бранд и потенциал. Това е част от отговора как 2+2 да направи 5.
- Но и да удвоите тежестта си, реално никой няма да има пълно мнозинство в парламента оттук нататък...
- Да, и осъзнаването на тази реалност е изключително важно, за да станем адекватни и да можем да предложим реално работещи формули за управлението. Безпрецедентна поредица от избори доказа, че никой не събира самостоятелно мнозинство. Мнозинства може да се формират по 3 начина - чрез механизмите на корупцията, подмяната на вота, компроматите и зависимостите; чрез надигането на нова популистка вълна или чрез сложни коалиции на база на честен разговор с избирателите и ясни приоритети. Парадоксът е, че нашият отказ да прилагаме адекватно третия модел води до засилване на олигархичната тенденция. Някой може да каже, че трябва да чакаме като Златка Златното момиче в опозиция към нас да потече пак златната вода и нова вълна да ни изведе към самостоятелно мнозинство. Това е изключително опасна заблуда. Анализът на обществените нагласи ясно показва, че ако има нова вълна, тя няма да е в полза на либерално-демократичните сили, а напротив - ще отлее към търсенето на нов спасител със силна ръка и с профила на Радев. Промяната на тези обществени нагласи би изисквала години работа и най-важното недопускане на провал на парламентарната демокрация.
- Очаквате ли Радев да стартира проекта си при избори наесен?
- Трудно ми е да вляза в подобен тип спекулации, защото не разполагам с информация. За да се включи в избори обаче, президентът трябва да се откаже от основната причина, поради която се ползва с обществено доверие - хората му гласуват такова, както и на всички президенти, защото гледат на него като на обединител и антитеза на цялото тежко разделение в парламента. Ако Радев напусне институцията, за да отиде на другия терен - партийния, рискува да загуби голяма част от основанието за тава доверие. Вероятно този риск го спира.
- Как си обяснявате сътресенията в ДПС?
- Пеевски се опита да установи личен режим и просто се оля. След като предизвика счупването на ротационната формула в 49-ото НС, за да избегне прилагането на реформите, за които ние настоявахме, той опита да изяде окончателно цялата власт - формална, неформална, в ДПС, в ГЕРБ, в парламента, в съдебната власт, в службите, регулатори, медии, бизнес. Знам, че планът му включва отмяна на измененията в конституцията, защото със Сарафов и Чолаков установиха, че реално им пречат да контролират съдебната власт, както са свикнали. Искат бързо връщане към старото статукво, назначаване на постоянен главен прокурор с предишните правомощия и на нов председател на ВАС, плюс напълно подчинен ВСС, и да пристъпят към използване на прокуратурата и административното правосъдие за натиск, още по-голямо преяждане с власт и корупция. Ако Пеевски съумее да осъществи този план, това ще има изключително деструктивен ефект за републиката. Очевидно е, че по различни причини различни кръгове се уплашиха от това. Самият Борисов и ГЕРБ най-сетне се стреснаха и видимо влязоха в координация с Доган и Радев. За старата гвардия в ДПС действията на Пеевски започнаха да влизат в противоречие с тяхната представа как се позиционира движението и как осъществява своето влияние. Вероятно бяха нарушени определени баланси по отношение на Анкара.
Важно е, обаче да отбележим, че видяхме и малки местни организации, които, видимо без да са получили ясна интифа от ръководството, надигнаха глас. Независимо от очевидните координирани действия между ГЕРБ и Сараите и всякакви по-дълбоки механизми и геополитически фактори, които неизбежно ще бъдат разчетени в тези събития, ние, българските демократи, сме длъжни да отбележим, че 40 г. след реакцията на престъпния възродителен процес отново виждаме определена проява на демократичен рефлекс сред българските турци. Оттук нататък шансът ни за разграждане на модела “Пеевски” почива на умението на демократичната общност да подаде ръка на общността на българските турци и демократите сред тях и да насърчи тяхното желание да се отърват от този срам. Само обединени около надеждата, че заедно можем да изпълним най-сетне обещанието, че в България може да има демокрация, закон и достойнство за всеки, независимо от вяра, език и произход, можем да започнем да излизаме от тази криза.
Мисля, че оттук нататък основен приоритет следва да бъде как да бъде използвана тази ситуация, за да бъде елиминиран моделът “Пеевски” от държавното управление. Това означава да се направи усилие да бъде потърсено обединение в парламента около тази необходимост и да бъдат приложени реформите, които предложихме с нашия меморандум в края на 49-ото НС. Това е единствената основа, на която може да се мисли за някаква конфигурация, дори и кратковременна.
Би било добре да се намери начин да бъде тествана и степента на осъзнаване в ГЕРБ на необходимостта да се върнем към разговора за реформи. Този разговор трябва да бъде воден и с онези в ДПС, които показват някаква воля за скъсване с модела на Пеевски, макар и с ясното съзнание какво представлява "старата гвардия" там. Ако бъде установена такава готовност, може да се разсъждава за някаква краткосрочна формула, която да създаде възможността за прилагането на тези реформи. Разбирам цялата спорност на това, което казвам, но смятам, че то трябва да бъде поне сериозно обсъдено.
Аз разбирам рефлекса след такъв погром просто да кажеш “Отивам в опозиция” и заемайки тази ембрионална поза, да не се налага да си задаваш политически въпроси. Да свалиш от себе си всякаква отговорност. Разбирам го чисто човешки. Но истината е, че имаме отговорности към републиката - ако съществува шанс, дори малък, той не може да бъде игнориран.
- Но след това заричане на ПП-ДБ за опизиция какъв разговор за политики тепърва може да се води с ГЕРБ?
- Има един нюанс. Заявките на ДБ бяха, че ние се явяваме на тези избори с цел да продължим реализацията на реформите. Това е фундаменталният ни ангажимент към избирателя. Многократно съм го декларирал. А оценката, че не можем да участваме във формирането на правителство беше базирана на това, че не изглеждаше да има шанс за конфигурация, в която да можем да изпълним този ангажимент. Ако разломът в ДПС създаде условия за реформите, които предлагаме, ние сме длъжни да се ангажираме с усилия за това.
- Борисов обаче каза твърдо “Не” на преговори по втория и третия манда - как ще обясни на избирателите си, че ГЕРБ е първа сила, а отново дава управлението на друг. Да не очаквате да промени мнението си?
- Единствено важният разговор е имаме ли воля да спасим страната от модела “Пеевски” и да правим реформи, или ще продължим да тласкаме към все по-дълбока криза и към пропастта на популизма и авантюрите. Всичко останало са извинения за безотговорност и зависимости. Ако ГЕРБ откажат да демонтираме модела “Пеевски” чрез систематични реформи - нека се явят на избори с този срам. Защото това ще е окончателното доказателство, че Пеевски и корупцията са завладели ГЕРБ, нещо, от което Борисов толкова се пази.
- Е, кое е по-реалистично - правителство или нови избори?
- На този етап обсъждам кое изглежда по-отговорно.
- Често в кампанията Борисов се оплакваше “Христо ме остави”...
- Той много добре знае, че аз винаги съм бил на политически терен заради реформите и винаги, когато него го е дострашавало от реформите, е оставал насаме с Пеевски. Сега виждаме това докъде води. Много е важно да осъзнаем важността на този момент. Важността да дадем възможност българската демокрация и републиканския парламентарен модел да регенерират.
- Какво ще стане, ако сега, непосредствено преди новите избори, които май се задават, КС отмени промените в конституцията, с които се въвеждат новите правила за работа на парламента и за служебното правителство?
- Това очевидно има потенциала да създаде още по-големи неизвестности в една ситуация, която вече е безпрецедентна политическа криза.
Решението на КС е изключително важно, защото то ще определи възможната посока на българската политическа система като цяло и на републиканския парламентарен модел. Ако КС реши да блокира възможността за реформа на базата на приетите промени по отношение на съдебната власт, това ще има огромни последици за възможностите България да излезе от тази дълбока политическа криза органично, без още по-големи конвулсии и рискове.
- Как ще коментирате идеята на Борисов за промяна в избирателния модел и искането му да се въведе гръцкия, при който победителят получава допълнително депутати?
- В ситуация, в която парламентарната република се делегитимира драматично и това е причина за тези нива на нестабилност, недоверие и съответно неучастие на хората, ти да се опитваш да заобиколиш този проблем с някакви такива механични кръпки, е рецепта за още по-голяма делегитимация и отвращение на българските граждани от процеса. Ние трябва да лекуваме българската система и това може да стане само с дълбоки реформи, а не с подобни уйдурми.
- Не смятате ли, че е време за разговор за промяна на политическия модел? Преди време самият вие говорехте за промяна в модела на финансиране на партиите, какво стана с идеите ви?
- Необходимо е завършване и оздравяване на политическия модел, който имаме сега - парламентарна демокрация с независима съдебна власт, с реално независими компетентни регулатори, с прокуратура, която не е бухалка, а работи за законността. Политически партии, които са публични институции, а не частни бащинии, включително гарантирано и с адекватен модел на финансирането им. Повишаване на доверието в изборния процес. Всичко това трябва да се случи. Това е една цяла програма от множество терапевтични мерки към отделните сегменти на болестта на целия демократичен модел. Това трябва да правим, а не да взривим всичко в поредния популистки пристъп като вместо един задкулисен център на концентрация на власт създадем официален по модела на Путин. Не може да лекуваш холерата с чума. Трябва ни оздравяване на парламентарния модел и това може да стане само с този пакет реформи, който ние сме предложили.
- И не смятате, че една от грешките ви в тези избори беше именно коалицията с ПП?
- Не. Решението за коалиция, или не, е технология.
Грешката беше, че не можахме да доведем докрай откровеният разговор с избирателите. Или трябва да имаме сериозно осъзнат и реален план как стигаме до самостоятелно мнозинство, което социологически е малко вероятно в обозримо бъдеще, или честно да говорим за условията, при които можем да взаимодействаме с други политически формации в НС. Този разговор е труден, но трябва да се води честно, дългосрочно. Ние се явихме на втори поредни избори без да го проведем.
Проблемът не беше и, че направихме съвместното управление с ГЕРБ. Проблемът беше, че нито казахме преди изборите за 49-о НС, че това става неизбежно и при какви цели и условия ще го правим, нито след изборите признахме, че правим това и, в резултат, го направихме неадекватно. Така успяхме да излъжем и двете групи избиратели - и тези, които разбираха необходимостта от такова управление, и тези, които не можеха да приемат този компромис. За мен генезисът на този наш резултат е в това.
Иначе за мен онази управленска формула - като политическа формула, не някакви лични разговори по кюшетата, като политическа стратегия за това накъде да водим страната, беше безалтернативна. И ако някой не ми посочи различен план за това как можем да направим самостоятелно мнозинство, това продължава да бъде единствената възможност нашият дневен ред, интересите на нашите избиратели, отбраната на нашия начин на живот да бъде реализирана.
Визитка:
- Роден на 13 септември 1974 г. в София
- Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализира право и национална сигурност по програма "Фулбрайт" във Вашингтонския юридически колеж
- От 2006 до 2014 г. е програмен директор на Българския институт за правни инициативи
- Вицепремиер и правосъден министър в служебния кабинет на Георги Близнашки през 2014 г.
- Министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов, но декември 2015 г. подава оставка
- Лидер на "Да, България" от януари 2017 до 10 юни т.г., когато подава оставка заради лошите изборни резултати
- Депутат от 45-ото НС до този мандат, като след клетвата напусна парламента