Манол Ставров – истинската българска следа в “Торонто Раптърс”, НБА, НХЛ и футбола
Става пионер на хипермаркетите в Канада
Подписва договор с великия сър Стенли Матюс да рита зад Океана
Най-добрият български баскетболист Александър Везенков бе продаден от “Сакраменто Кингс” на “Торонто Раптърс”, единствения канадски отбор в НБА. Той може да не заиграе там, но един друг човек с български произход е оставил огромна следа в този отбор, а и в канадския спорт изобщо.
Един от първите собственици на баскетболния клуб е Стив Ставро. Той е и човекът, който прокарва идеята да се направи зала, в която да играят “Раптърс” и легендарният хокеен тим “Мейпъл Лийфс”, като в един момент и двата тима са във фирмата, която е негова собственост.
Стив Ставро е роден като Манол Ставров Шолдас в село Габреш, днес Гаврос, в района на Кастория, Гърция, на 27 септември 1927 г. По това време баща му вече е емигрирал в Канада. Семейството се събира отново в Торонто през 1933 г. Той и сестра му Глория учат в началното училище “Дюк” и след това в гимназията “Ривърдейл”. Редовно обаче ходят и в българското училище в църквата “Свети свети Кирил и Методий” в Торонто, където родителите им са сред ктиторите.
Още в 10-и клас приключва с гимназията (в Канада се учи до 13-и), за да помага да баща си в магазина, който има на пазара на Луис за месо.
През 1951 г. отваря първата си сергия за пресни продукти под името “Ноб Хил Фармс”. Взема названието от кашон с цитруси от Калифорния. За 3 години вече отваря първия си магазин на “Данфорд Авеню” № 425-427. До края на десетилетието вече оперира 9 магазина в Торонто.
Тогава идва и суперидеята за създаването на хипермаркети, които да предлагат всичко. И българинът е един от пионерите в тази насока. “Ноб Хилс Фармс” започва мощна реклама в пресата и започва да гради голям магазин след голям магазин. И така става един от най-богатите канадци.
С парите идват и амбициите му в спорта. Първата му слабост, разбира се, е европейският футбол. През 1961 г. заедно с Джордж Грос основава лигата на Източна Канада. С два отбора от Торонто - неговия “Торонто ФК” и “Торонто Италия”, и по един от Монреал и Хамилтън. Вдига се и отива в Европа. Връща се с подписите на бившия вратар на “Ливърпул” и капитан на националния отбор на Шотландия Томи Йънгър, на нападателя на “Стоук Сити” Джаки Мъди, на капитана на английския национален отбор и “Фулъм” Джони Хейнс и на капитана на Северна Ирландия и “Тотнъм” Дани Бланчфлауър. Но големият му удар е с привличането на не кой да е, а на сър Стенли Матюс. Най-голямата легенда във футбола и първият с рицарско звание още докато играе, и първият носител на “Златната топка”.
И така за първи и единствен път в историята на футбола капитаните на Англия, Шотландия и Северна Ирландия се събират в един отбор
Лигата съществува до 1966 г., като след това Ставро основава и Юнайтед сокър лийг, която трябва да обедини отбори от Канада и САЩ. И се базира на един доста хитър принцип - по време на лятната пауза цели отбори да пътуват до Северна Америка и да правят първенство. Така шотландският “Хибърниънс” става “Торонто ФК”. От същото първенство “Абърдийн” е “Вашингтон Уипс”, а “Дънди Юнайтед” става “Далас Торнадо”. Английските “Уулвърхемптън Уондърърс”, “Стоук Сити” и “Съндърланд” са съответно “Лос Анджелис Уулвс”, “Кливлънд Стокърс” и “Ванкувър Ройъл Кенедиънс”. Ирландският “Шамрок Роувърс” е “Бостън Роувърс”, италианският “Каляри” - “Чикаго Мустангс”, северноирланският “Гленторан” - “Детройт Кугарс”, бразилският “Бангу” - “Хюстън Старс”, уругвайският “Серо Портено” - “Ню Йорк Скайлайнърс”, и нидерландският “АДО Ден Хаг” - “Сан Франциско Голдън Гейт Гейлс”. Всичко приключва през декември 1967 г., когато се основава Северноамериканската сокър лига, която откупува клуба от Стив Ставро за 160 хиляди долара.
За приноса си към канадския футбол той бе приет в залата на славата на този спорт като “почетен строител” през 2005 г.
След това идва още по-голямата му любов - конете. Всичко започва през 1967 г., когато се сдобива с Бой Бандит и Дамфорд Дан. Заради тях основава собствена конюшня в Нюмаркет, провинция Онтарио. В пика си той притежава 60 състезателни коня. За да има успехи, купува и 120 хектара земя в американския щат Кентъки, Меката на конните състезания. Така през 1992 г. неговите коне му носят невероятните 1,8 милиона долара от наградни фондове. Конюшнята съществува цели 6 години след смъртта му през 2006 г., като накрая наследниците му продават всичко. Тя е една от малкото канадски конюшни, печелила призове за чистокръвни коне и за разплод на асоциацията им в Северна Америка.
Покрай конете той нагазва и в хокея, националния спорт на Канада. През 1962 г. през конюшнята си спонсорира отбор в юношеската лига на Торонто, в която играе не кой да е, а един от най-великите в историята.
Когато се основава Световната хокейна асоциация като някаква алтернатива на Националната хокейна лига, Ставро си купува дял от “Торонто Торос” през 1973 г. В новата лига се наливат огромни пари, но в крайна сметка тя не съществува дълго. А “Торос” се мести в американския град Бирмингам, където приключва съществуването си.
Покрай Световната хокейна лига обаче Ставро навлиза доста в управлението на спортни клубове. Той става близък приятел на собственика на най-популярния тим в Торонто - хокейния “Мейпъл Лийфс”, Харолд Балард. Балард минава за един от най-ексцентричните собственици в НХЛ, като навремето правеше луди всички останали отбори. “Кленовите листа” се контролират от компанията “Мейпъл Лийф Гардънс” ООД почти от средата на миналия век.
Харолд Балард назначава Ставро като един от директорите на компанията заедно с Дон Гифин и Дон Кръмп. Тримата стават изпълнители на завещанието му, след като той умира на 11 април 1991 г. В този момент Ставро става председател на борда на директорите на “Мейпъл Лийф Гардънс” ООД и президент на хокейния клуб.
Той връща 20 милиона заем на бирарията “Молсън”, която притежава кръвния враг на “Мейпъл Лийфс” - “Монреал Кенедиънс”. След това вади още 75 милиона, които дава на семейството на Балард, и така придобива мажоритарния пакет на компанията, която контролира хокейния отбор. Сделката бе оспорена от сина на Балард - Бил, пред комисията по акциите в провинция Онтарио, но в крайна сметка всичко приключва в полза на Ставро.
През 1996 г. Ставро продава 25% от компанията на Лари Таненбаум “Килмър Спортс”. Към този момент започна да се мисли за преместване на хокейния тим в нова зала, защото старата, в която играе от 1931 г., е прекалено малка и така се ограничават приходите. В същия момент и баскетболния клуб “Раптърс” търси място за нова зала.
Така се стига до сделката на века в спорта на Торонто
На 12 февруари 1998 г. “Мейпъл Лийф Гардънс” плаща 467 милиона долара, като срещу това придобива баскетболния отбор от Алан Слейт и мястото за новата зала от Банката на Нова Шотландия, най-голямата кредитна институция в Канада.
Новата зала, в която играят и двата отбора, бе открита на 20 февруари 1999 г. Първият мач бе срещу “Монреал Кенедиънс” и “Кленовите листа” спечелиха с 3:2 след продължения с гол на Стив Томас.
Стив Ставро е и един от най-големите филантропи в историята на Канада. Подпомага най-вече болници. Той построява еднолично спешно отделение в “Майкъл Герон”, лечебното заведение в квартал “Източен Йорк”, където е израснал.
През семейната фондация той подпомага болниците “Маунт Синай” и “Уелеслей”. В първата прави изцяло отделение за борба с рака.
Подпомага и създаването на неонатология в болницата “Голда Мейр” в Кфар Саба, Израел.
Освен това дарява пари на симфоничния оркестър на града, на националния балет, на художествената галерия на Онтарио. Спонсорира зимния земеделски фестивал. В зоологическата градина има секция за игра с животните, наречена на негово име. Стив Ставро основава и Карибския фестивал в Торонто, който е най-големият в Северна Америка. Семейството му построява и новата сграда на YMCA в Торонто. Тя бе открита след смъртта му на 23 април 2006 г.
Стив Ставро е носител на най-високата награда в страната - Орденът на Канада. Освен това бе удостоен с медала за златния юбилей на кралица Елизабет II.
А най-отдолу на некролога му, публикуван от семейството му, пише “дядо”. На чист български език, въпреки че заради политиката на Коминтерна след 1944 г. много от българските дружества в Канада стават “македонски”. Както и училището “Свети свети Кирил и Методий”, което е завършил. (24часа)