Историите на Ицко Финци за жив кон на сцената, нос от лигнин и счупен роял
Премиерата на книгата му “Пет пиеси,
разказани от актьор” се превърна в комедиен моноспектакъл със спомени от миналото
Като млад актьор Ицхак Финци бил много стеснителен и притеснителен, затова си правил изкуствен нос. Така развеселявал публиката и се отпускал, когато всички се смеели. Сега, на 91, той все така обича публиката да се забавлява с историите му. Това се усети, когато Ицко Финци представи книгата си “Пет пиеси, разказани от актьор”. И сподели невероятно смешни истории от детството си до днес.
Как изглежда музиката
Бащата на Ицко Финци - Самуел, бил театрал - актьор и рецитатор. Обичал класическите пиеси. Той му разказвал какво представлява музиката и какво изобразява. За “Унгарска рапсодия” например му обяснявал как композиторът Ференц Лист описва мъката на народа, на по-бедните хора - селяните, а единствената им радост са конете - големите стада как препускат по унгарската пуста.
Като дете Ицко Финци често присъствал на събирания на баща си с неговите приятели. Тогава татко му винаги рецитирал стихове. “Толкова често, че досега ги помня неговите стихотворения, които рецитираше с патетика по старомоден начин”, разказа Финци.
До ден-днешен помни “Проклятието на певеца” от Лудвиг Уланд:
Отколе замък дивен, издигнат над
мъгли, тъмнееше се мрачен над
мрачните скали,
а около градина, засенена с грани,
където дългоцветни се мятаха
фонтани.
Живееше в тоз замък цар славен и
богат, за своята жестокост по
целий край познат;
бе ужас мисълта му и погледа му
стърви, каквато дума каже — тя
бич е или кърви.
Веднаж во тоя замък отбиха се
певци, едина с бели власи, друг
с златни къдрици,
на кон, в ръката с арфа, бе старец
белобради, а бодър подир него
вървеше момка млади.
И стареца му казва: “Готви се, синко
мой,
с най-отборните песни, гласът
вълшебен свой сбери и воля дай
на душевния си пламък!
Дано омекчиш на царя сърцето —
хладен камък”.
И както самият казва, това са първите му литературни впечатления.
Жив кон на сцената на Народния театър
Бащата на Ицко Финци често го водел на театър заедно със сестра му Ида, която е оперна певица.
“Оттогава помня в Народния театър, че съм гледал една пиеса с Кръстьо Сарафов, казваше се “След залез, слънце”. Разказваше се как един сравнително богат баща с големи деца, 20-30-годишни, изведнъж се влюбва в млада жена и се жени за нея. Тогава Кръстьо Сарафов играеше този баща”, спомня си актьорът.
В Народния театър Ицко Финци е гледал и “Хан Татар”. Тогава на сцената изкарали жив кон! “Направи ми впечатление, че по едно време той си вдигна опашката и се случи нещо, но беше внушително това”, разказва той.
По спомените му на най-голямата ни сцена три дни в седмицата са представяли и опера: “Помня операта “Русалка” на Александър Даргомижки. Тя разказва за една девойка, която е изоставена от княз, който трябва да се ожени за девойка от неговия ранг. Идва при нея и ѝ съобщава, а тя се хвърля и се удавя. Баща ѝ полудява от скръб. След известно време и той се хвърля в езерото и там се среща със своята дъщеря, която вече е русалка. Май пак бащата беше изигран от Кръстьо Сарафов. Вкъщи много се смяхме, ходехме и викахме: “Аз съм гарван, аз съм гарван”.
Но най-силно впечатление му е направило тогава, че може да види морското дъно. “Това става по следния начин: опва се един тюл на сцената, върху тюла прожектор прави лъчи, които се движат, това създава илюзия за вълни, всички артисти ходеха бавно, защото във водата, нали знаете, не може да се ходи бързо”, разказва актьорът.
След години се случва така, че и той самият играе в пиеси, в които героят му е на морското дъно. “В Димитровградския театър имаше детска пиеса. Помня как настоявах да вземем от операта един огромен тюл, за да направим по подобен начин морското дъно, и така и стана”, разказва Ицко Финци.
Защо не може да е режисьор
По думите на Ицко Финци “театрални посявания” от баща му са изиграли ролята той да стане актьор. По време на събиранията у тях освен рецитали на стихотворения имало и опери. Компанията пеела арии от “Риголето”, което останало дълго в съзнанието му.
Когато започва да работи в театър “София”, актьорът Рашко Младенов му предложил да направят опера на малката сцена. “Аз отидох в операта, взех един клавир, извадих само текстовете и Рашко направи така артистите да научат всички арии, които са мелодични, а речитативите ги говорехме. Бяхме 10 души екип”, спомня си Ицко Финци. Тогава поканил своя приятел - кинорежисьора Джеки Стоев, да гледа репетицията. Той после му казал, че много му е харесало, но най-забавно му било, когато Финци режисира.
Когато Джеки ми каза така, аз си помислих: “О, би могло да стане много оригинално представление. Нямах режисьорски амбиции, не съм искал, но в случая бях доста еуфоричен и се увлякох”. Реших, че ние няма да представим операта “Риголето”, но няма да кажа на екипа. На художествения съвет, където главните режисьори, директорът и първите актьори обсъждат дали едно представление е добро, за да излезе пред публика, не казах какво съм решил, но не се облякох като Риголето. Започнахме репетицията и аз правех забележки как исках операта да бъде смешна, забавна, но такова объркване стана, всички се смутиха защо така правя, все едно че ги излагам пред публиката. И когато падна завесата след първата част, се чу едно съскане срещу мен. Колегите ме питаха: Как си позволяваш да правиш така, а аз им казах, че се разкайвам. Маргарита Младенова взе после ръководството и се получи”, разказва Ицко Финци.
Нос от лигнин успокоява актьора пред публиката
“В началото на моята актьорска кариера аз бях много стеснителен и се отпусках, когато публиката се засмиваше. Ако не се засмиват, аз бях стегнат и притеснен. Обаче засмее ли се, нещо у мен се отваря, аз се понасям и даже разигравам, даже мога и да прекаля.”
Това разказва Ицко Финци, чието име Ицхак, или Исаак на иврит, означава “Този, който ще се смее”. За него може да се каже, че е човек, който разсмива другите.
Като млад актьор, докато работи в Димитровградския театър, разбира, че когато си направи изкуствен нос, това го отпуска и спира да се притеснява, защото публиката се смее на образа му. В началото правел нос от кит, но той лесно падал, затова по-възрастните артисти го научили да ползва лигнин. “Взимаш си лепило за мустаци, мажеш си носа, след това парче лигнин слагаш, после пак лепило и така оформяш една голяма бяла топка. Накрая се мажеш с основен тон, като фон дьо тен. Някога артистите се и гримираха, сега това изчезна. Сядахме по един час и се гримирахме. Това се учеше в академията. Тогава това беше театър”, казва Финци.
Как бил наказан, че не играе по сценарий
Случвало се да играе в пиеси, в които и без нос пак успявал да разсмее всички. Например в “Господари на положението” от Величко Нешков в театър “София” той променя сценария. “Аз имах чувството, че не е смешна, а уж комедия. Играех сравнително млад поп без брада, със съпруга. На едно представление имаме диалог с една актриса, която имаше чувство за хумор. В сцената тя ми се кара, но на мен ми хрумна да ѝ кажа: “Свий ми един шамар”. И тя ме удари. Публиката се засмя. После на следващото представление в същата сцена играем и с Асен Кисимов. Колежката ме поглежда и аз ѝ намигам да ми удари един шамар, тя го прави, а Асен ми подава чаша вода, която взе от масата. Пих водата, продължаваме нататък. Обаче си казах: “Тази вода, хубаво аз я пия, публиката се смее, но не може ли да се развие”, спомня си Финци. Така на следващото представление пак шамар, пак публиката се смее, пак пиел водата, обаче я задържал в бузата си. Когато колегата му застанал срещу него, Финци започнал да плюе водата в лицето му на тънка струя. Това останало като сцена в пиесата.
“В същото представление имаше и друга сцена с друг колега. Двамата имахме диалог и аз по едно време усещам, че ми е скучно, не е забавно и взех да си мърдам много силно стъпалата. После си свалих обувката, погледнах, ужким нещо ми убива. На следващото представление си махнах и чорапа, после се оказа, че ми мирише малко и не беше приятно. Обаче този актьор се оплакал в дирекцията, че аз не карам по сценарий, и бях наказан три месеца с понижение на категорията, което значеше по-ниска заплата с 50-100 лв. Аз и друг път съм бил наказван...”
Желчо Мандаджиев нарича играта
му “опростителство”
Случвало се е, освен да си прави изкуствен нос, да прави героя си още по-забавен, като му добавя говорни дефекти. В спектакъла “Женитба”, който се играе в Димитровград, той създал именно такъв образ. Тогава обаче от София пристигнал големият актьор Желчо Мандаджиев, който изгледал представлението и казал: “О, това се казва опростителство. Така не се играе!”. После обаче друг режисьор от Пловдив казал: “Чудесно! Браво!”. Ицко Финци така и не разбрал как е правилно да играе.
Идеята за концерт и счупен
роял го пращат в болница
Ицко Финци се сприятелил с джаз музикантите Веселин Веселинов-Еко и Румен Тосков. Тримата си говорили, че нямат пиано. Намерили, обаче било старо. Тогава на Ицко му хрумнала идеята да направят представление как чупят пиано на сцената. “Заби ми се в главата, макар че другите се възмутиха. Но това пиано за нищо не ставаше. Една нощ ми хрумна да направим концерт в зала “България” с Еко и Румен Тосков, който да е наречен “Концерт за душата” - сантиментални романтични пиеси, миниатюри, ще занесем роял. Във фоайето ще има уж някакъв ремонт. Ще готвим публика от млади хора, която да е възмутена от тази старомодна програма. Те ще започнат да свиркат, ние, смутени, ще трябва да се вцепеним - така описва идеята си Финци. Даже написал и сценарий.
Трябвало Еко да види на първия ред една чалга певица, която да е негова позната. Тогава да я покани на сцената и тя да импровизира. Точно в този момент Ицко Финци трябвало да бъде възмутен от своите приятели, да излезе от сцената и да се върне с един огромен чук, с канго и електрически трион. “Описал съм как удрям рояла по крака, след това започвам да режа горните капаци. Публиката е много смутена. Тогава някой дърпа шалтера, настава пълен мрак, а аз вадя фенерче. Осветявайки се, произнасям реч против чалгата. В този момент идват лекар психиатър и полицай и ми говорят. Певицата започва да пее “Серенада” от Шуберт. Оказва, че тя може много хубаво да пее. И тя има огромен успех. И аз съм опозорен. Така свършва всичко”, обяснява Ицко Финци.
Идеята се разраснала бързо, той и музикантите репетирали какво ще свирят. Купил на старо и роял за 500 лв. Трябвало дори да направят документален филм, като неговата съпруга Лиза Боева се наела да организира кой ще снима.
“Всичко това ме изпълни с голяма тревога. Нещо стана. Не можех да спя нощем. Усетих в сърцето си и на гърба си бодежи. Трябваше да отида в болница, където лекарите ми казаха, че рискувам живота си. Ще ви задържим в болницата. В момента, в който Лиза каза, че отменяме концерта, тази болка изчезна”, спомня си Финци.