Братът на патриарх Даниил: Изненадах се, че бе избран, но съм сигурен – той ще служи достойно и усърдно
Като ученик в основното училище Негово Светейшество тренирал джудо, но се отказал заради сериозна травма. Обичал обаче планината и често ходел на преходи
Защо през 1997 г. 24-годишният студент Атанас Николов се обръща толкова силно към Бога и решава да се замонаши, близките му и до днес не знаят. Очевидно обаче вярата му е била искрена, защото тогавашният студент по английска филология, а после - богословие, днес е български патриарх.
Че семейството на дядо Даниил няма обяснение защо е загърбил светския живот, но го подкрепя, разказа пред "24 часа" братът на патриарха Петър Николов: "Като деца, а после и като младежи не съм чувал да е имал някакво силно влечение към богословието. В рода ни нямаме духовни лица.
За мен и за родителите ни това негово решение беше изненада, но ние го подкрепихме и застанахме зад него.
Родителите ни си задаваха въпроса защо той избра монашеството, но така и не получиха отговор
С него съм разговарял на тази тема, но той винаги е бил лаконичен, не е споделял конкретна причина и аз уважавам това негово решение. Ето, че то е било правилно и брат ми наистина намери достойно място в служба на Бога и паството."
Досега по-големият брат се е обръщал към него с "дядо владика", а сега вече - "дядо патриарх".
"Имах предчувствието, че дядо Григорий Врачански ще бъде избран за патриарх, но изборът на брат ми ме изненада приятно. Приемам го с голяма радост, както аз, така и семейството ми, и приятелите. Това е огромна чест, но предполага и огромни задължения и отговорности. Патриаршеската корона е тежка", откровен е Петър Николов.
Останал изненадан от избора на брат си, защото на над 8-часовото заседание на Светия синод на 20 юни за определяне на тримата кандидати Врачанският митрополит Григорий събра 11 гласа на първия тур.
"Дядо Даниил получи необходимите 9 гласа чак от 32-ия тур на гласуването. Това може би създаде усещането у мен, че изборът е ясен, но се оказа друго. Делегатите гласуваха доверие на брат ми и на втория тур той победи. Убеден съм, че ще служи достойно и усърдно", допълва Петър.
На церемонията по интронизацията е успял да се види за кратко с новия патриарх и му е пожелал здраве и достойно и леко служение на православния български народ.
"Той пък ми отговори, че
лекото е било досега, а оттук нататък е тежкото
Каза ми, че вече усеща товара на патриаршеската корона. След това не сме се чували. Не му звъня, защото знам, че има много ангажименти, и искам да го оставя на спокойствие да работи и служи", разказва Петър, който е с 5 г. по-голям от патриарха.
За последните няколко дни той е имал стотици обаждания по телефона от близки и познати, които честитят избора на брат му. Позвъняванията били колкото за последните 4-5 г.
Братята са родени и израснали в Смолян. Майка им Тодорка е била учителка по информатика в икономическия техникум в града. Баща им Трендафил Николов е работил в ОУ на МВР и е бил щатен служител на ДС, пенсионирал се е с чин полковник.
Бил е съветник в Общинския народен съвет до 28 август 1990 г. Сега родителите са починали.
Патриарх Даниил (със светското име Атанас) е кръстен на дядо си по майчина линия. Завършва средно образование в родния си град в гимназия със засилено изучаване на чужди езици, в паралелка с английски.
Отбива военната си служба като граничар. През 1996 г. става студент по английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", а на следващата година се пренасочва в Богословския факултет на университета.
През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир "Св. вмчк Георги" под духовното ръководство на Неврокопския митрополит Натанаил. През август 1999 г. е постриган от него в монашество, а по-късно и ръкоположен за йеродякон.
През 2002 г. завършва задочно Богословския факултет. Две години по-късно е изпратен на послушание в Роженския манастир, а след това е ръкоположен за йеромонах.
На 1 юни 2006 г. е възведен в архимандритско достойнство. Хиротонисан е с титлата Драговитийски епископ на 20 януари 2008 г. и е назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Това става по време на литургия в катедралния храм "Св. Александър Невски", водена от патриарх Максим, в деня, когато се почита паметта на Патриарх Евтимий Търновски.
Тогава Даниил казва: "Напълно осъзнавам, че служението, на което ме призова Господ, е тежко и отговорно, съпроводено с много трудности и опасности.
Ще свързвам моята епископска хиротония с празника на свети Патриарх Евтимий Търновски, последен защитник на Второто българско царство, поверил всебългарското си паство на Светата Троица, когато го изпрати османският поробител на заточение".
Моли се св. Евтимий да го съпътства и помага да преодолява всички трудности в новото му служение. И наистина св. Евтимий Търновски дава сили и помага на Даниил, защото ден преди избора му за патриарх мощите на Патриарх Евтимий пристигнаха в катедралата "Св. Александър Невски", донесени от Величкия епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастир.
След избора патриархът се поклони на своя предшественик и измоли застъпничество и помощ
До 2010 г. Даниил остава викарий на Неврокопския митрополит Натанаил, а след това по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий. 8 г. по-късно Светият синод го избира за Видински митрополит.
През 2014 г. епископ Даниил участва в избора за Неврокопски митрополит след смъртта на дядо Натанаил. Тогава кандидати са тримата духовни чеда на Натанаил - Даниил, Серафим и Григорий. На епархийския избор Мелнишкият епископ Серафим получи 30 гласа, Браницкият епископ Григорий - 28 гласа, а Драговитийският епископ Даниил - 2 гласа.
При последвалото гласуване на 19 януари 2014 г. Светият синод избра за Неврокопски митрополит епископ Серафим, като двамата с Григорий получиха по 6 гласа, но решаващ се оказа гласът на патриарх Неофит, който даде своя втори глас за Серафим.
Сега Даниил отново се изправи срещу Григорий, този път в битката за бялото було, но Врачанският митрополит събра 66 гласа, а Даниил - 69.
Като ученик в основното училище Атанас е тренирал джудо. Тогава семейството живеело в близост до спортната зала и той решил да спортува. Тренировките му продължили обаче едва 3-4 месеца, защото получил сериозна травма и трябвало да се откаже.
Като човек, живял в Родопите обаче, обичал планината. Затова и сега, когато стана ясно, че ходи на планински походи в Стара планина, брат му не се учудва.
"Той обича природата, а и не може да стои затворен в митрополията. Има нужда от движение и е нормално да излиза в планината, за да се разтуши", коментира братът появилите се снимки на патриарха от поход в Стара планина.
Петър Николов не си спомня като деца да са имали сериозни конфликти с брат си, вероятно защото, докато Атанас е учил в Смолян, баткото е бил в езиковата гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик. След това пък Петър е учил в Икономическия университет във Варна.
"Случвало се е да се скараме с брат ми, имали сме конфликти, но до бой не си спомням да сме стигали. Родителите ни възпитаваха строго, имаха изисквания към нас. Понякога ни наказваха, но това е част от възпитателния процес.
Бяхме като всички деца - съчетавахме игрите с учението. Най-хубавите ми спомени са, когато гостувахме на баба и дядо през ваканциите", спомня си братът.
След като Атанас приема монашеството в манастира в Хаджидимово, майка им Тодорка ходи всяко лято, за да помага по време на детските лагери. Манастирът е един от първите, където през лятото се организират детски православни лагери. Даниил е радетел на въвеждането на вероучение в училище.
Братът му не смята, че Даниил е русофил, за какъвто бе обявен.
"Озадачава ме, че го наричат така. Вероятно изпитва симпатия към руския народ, но да го наричат едва ли не твърд русофил, не е вярно. Нека не забравяме, че той 7 г. бе викарен епископ на митрополита на САЩ, Канада и Австралия дядо Йосиф.
Ако брат ми беше русофил, нямаше да отиде да служи на Запад - той е българин, който милее за нашата родина
и служи на вярващите православни българи", категоричен е Петър Николов.
Преди 10 г. той се мести със съпругата си в Гоце Делчев, където е седалището на Неврокопската епархия. Няколко години по-рано тогавашният митрополит Натанаил купува от името на Неврокопската св. митрополия хотел "Неврокоп" в центъра на града от пловдивска фирма.
Митрополията регистрира фирма "Непар" ЕООД, която е собственик на хотела. През 2014 г. управител на фирмата става братът на дядо Даниил, който е и управител на хотела досега.