Илиана Иванова: България преговаря с университети в Европа за обща европейска диплома
- С по-малко бюрокрация студентите ще учат в няколко държави, а после и лесно ще започват работа, заяви българският еврокомисар
- С Визия за качество за средното образование ще се подобряват постиженията на учениците, но и ще се развиват силните им страни, каза министърът на образованието
- Започва дуално обучение и в университетите от втори курс с работа в бизнеса
Европейска диплома, повече и по-качествени стажове на ученици и студенти, както и по-добро образование. Тези теми дискутираха на форум в София, организиран от "24 часа" по проекта "Тренд Европа Успява", представители на академичния елит на България и на успешните мениджъри - "Европа успява с качествено образование и отговорен бизнес".
Българската еврокомисарка Илиана Иванова, която отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, благодари на "24 часа" за постоянната ангажираност към социалноикономическите проблеми на обществото, както и, че медията поставя правилните въпроси и насочва политическия и академичния елит към важни теми, а не само към тези, които изглеждат най-спешни в дневния ред. Според нея пътят ни към благоденствието и към просперитета и сигурността минава през образованието. "Европа е плод на знанието и на духа и това е главният ни ресурс. А кой ни дава този ресурс - нашите учители, училища, учени, университети, нашите изследователи, иноватори и научни ценности", посочи еврокомисарката. По нейни думи в образованието се градят икономиките и общностите ни. Иванова обърна внимание, че именно то е в основата на конкурентоспособността на Европа. Като една от най-значимите пречки пред Европа българската еврокомисарка определи недостигът на работна ръка и уменията.
За справянето с тези казуси Европейската комисия се е заела със създаването на европейско образователно пространство за качествено образование, достъпно за всички, посочи още Иванова. По нейни думи пътят към решаването на тези проблеми е инвестирането в учителската професия и осигуряването на качествено образование.
Българската еврокомисарка обръща внимание на проблема с липсата на млади учители. Според последната статистика близо половината от учителите в България са на възраст 50 години, а повече от 30% са над 55 г. Това означавало, че през следващото десетилетие вероятно поне половината от настоящите учителите в България ще се пенсионират. Според Иванова през последните години държавата наистина положи усилия да се подобри тази статистика относно учителската професия - повишиха се заплати, разшириха се и възможностите за младите хора да получат педагогическо образование. По нейни думи обаче постигнатото не бива да ни задоволява. "Ако искаме нашите учители да имат необходимите умения и мотивация, трябва да им предложим качествени възможности за непрекъснато личностно и професионално развитие. Ето защо ЕК стартира академиите за учители към програмата Еразъм+, които обединяват институции за обучение на учители в целия Европейски съюз", заяви Иванова. По нейни думи от създадените 27 такива академии България участва в 7. Три български институции са участници в проекта "STEAM Academy" за подобряването на уменията на началните учители за работа с деца със специални образователни потребности.
Друг важен проблем е статистиката при учениците. Според последните данни от програмата за международно оценяване на учениците PISA - над половината от 15-годишните българи не достигат минимално ниво по математика. 52,9% аса слабите оценки по четене, а по природни науки са 48%. Иванова посочва, че това не се наблюдава само в България. "Това е плашеща, тревожна тенденция, която наблюдаваме в цяла Европа. Не може да има съмнение какъв ще бъде ефектът върху бъдещото развитие на младите хора и за българската икономика, ако не се действа твърдо и решително по тези проблеми", категорична е тя.
По нейни думи част от решението е във финансирането на образованието. "Ролята на държавите членки и техния ангажимент да поддържат тази взаимовръзка между пазара на труда и образованието е от водещо значение. За сегашния програмен период 2021-2027 г. над 786 млн. евро от Европейският социален фонд са заделени за мерки, които имат за цел да подобрят качеството, достъпността на българското образование, както и за тази връзка с пазара на труда. В допълнение Националния план за възстановяване и устойчивост отделя над 70 млн. евро за реновиране на училища, студентски кампуси, институти", посочи още еврокомисарката.
Тя изрази надежда, че това забавяне при усвояването на европейски средства ще бъде компенсирано. По нейни думи е важно да се постигне политически консенсус, за да се навакса това забавяне. "Това е решаващо, за да постигнем качествено и модерно образование. За да сме сигурни че образователната система дава умения които наистина се ценят на пазара", коментира Иванова. И добави, че "Еразъм+" също е една европейска програма, която насърчава мобилността, дава възможност на студенти да пътуват.
"Развълнувана съм да говоря и за общо европейска диплома. Радвам се, че вече имахме срещи с някои университети от различни държави, включително и от България. Студентите ще могат да учат в няколко държави и ще получат едно разширено признаване на квалификацията си". По нейни думи това една пречка по-малко в тяхната реализация. Смисълът на тази европейска диплома е, че наистина заедно можем да постигнем много повече. Работодателите ще имат избор от висококвалифицираниапрофесионалисти, които говорят много езици. Убедена съм, че правителствата и университети ще видят полза от такива дипломни. Важно е да си представим образователната система на бъдещето - тя съчетава националните ни традиции са eвропейското измерение. Необходимо е да видим тази идея през призмата на студентите. Нека си припомним за началото на нашите кариери.
"Вашето мнение е ценно за нас, а важното е, че наистина имате една широка платформа. 3 млн. души месечно четат сайта на "24 часа". Това за мен е една добра новина, а пък включването ни в този списък с 81 медии забранени в Русия, ни направиха само една добра рекла за качествената журналистика, която правим в България", каза и издателят на вестник "24 часа" Венелина Гочева. Тя заяви, че много цени стажантските програми, защото за нея кадрите били най-ценният капитал. "Така е в нашия бизнес, така знам е и във всеки друг. Дефицитът на кадри изисква да се грижим за тях, а университетите да подготвят добри професионалисти", добави тя.
"Качеството образование е един от основните измерители за развитието на държавата. Данните, които еврокомисарят изнесе по отношение на българските ученици са тревожни от години. Проблемът с качеството на образованието стои в основата на работата на МОН. Изработихме визия за качеството на средното образование, която е свързана не само с подобряване на постиженията на учениците, които са един от основните индикатори, но и развитието на техните силни страни и благополучие. Такава визия е свързана със съвременните измерения на "Образование 5.0", където съвременните технологии, изкуствения интелект се съчетават с развитието на социално-емоционалната интелигентност на децата", каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков. Друг важен проблем е как образованието да отговори на постпандемичния свят с въвеждане на компетентностното формиране на умения за живота и да се реализират на пазара на труда, каза още министърът. Изследванията показват, че сегашното поколение "Алфа" ще упражняват по около четири професии. Министърът припомни, че се работи по нов тип учебни програми, които са свързани с практическа работа и проекти. Дуалното обучение също се развива успешно и през тази година работодателите са освободени от плащането на осигуровки за тези ученици.
Студентски практики ще започнат през есента. Това е важен проект, защото пряко свързва студентите с техните работодатели. В този проект ще има дуалното обучение във висшето образование, за да се изградят като специалисти още докато учат, каза още министърът.
Възможностите за изграждане на мрежи на национално и международно ниво пък дават възможност да извлекат най-ценното от двете места. "Консорциумите на европейските университети дават повече възможности на студентите да бъдат успешни. Сега в такива участват 8 университета. Надявам се, повече от тях да се включат, за да стане Европа една от най-важните точки в света по отношение на образованието и науката. Предизвикателство са и научните изследвания. В последните години има сериозен напредък и вече имаме 10 изследователски университета", каза още министърът.
Центровете за върхови постижения и компетентности имат реално приложение на това, което е постигнато в областта на науката и да се свърже с бизнеса. България е една от първите страни за използване на изкуствения интелект в образованието.
"Няма да се уморя да казвам, че истинската битка на XXI век, ще бъде битката за квалифициран човешки потенциал. Да станеш видим в световните класации е трудна задача в български условия. Всички университети полагат много големи усилия", каза проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет.
Според него ключови в развитието на образованието са няколко неща. Едно от тях неимоверно е да се направи по-пряка връзката между университетите и средните училища. По думите му двете системи са започнали да се реформират без да се търси логическата и последователната връзка между тях. Промяната на статуквото ще бъде една от задачите на университетите в страната през следващите години, заяви категорично той.
"Това е ключово от няколко гледни точки - да минимизираме дефицитите, с които те идват, за да започнат своето академично обучение, така че да превъзмогнат началния стрес, на който са подложени младите влизайки в академична среда. На второ трябва да се компенсира дефицитът от специалисти в определени области", каза Вълчев и даде пример за сферата на природните науки, която трябва да се насити с качествени учители. Ректорът увери, че вече са започнали разговори с природнонаучния факултет към университета и очакват в скоро бъдеще да има конкретни резултати.
"Смея да твърдя че в почти всички висши училища се дава много добро образование. Ключово е да успеем да превърнем проектното финансиране, през политиката на ЕС в устойчиви политика на национално ниво, защото един проект идва, минава и замивана, но важното е след това да го превърнем в устойчива практика", каза той.
Той е убеден, че трябва да бъдат мотивирани младите по различен начин. Трябва цялостно обществено усилие, както от гражданите, така и от медиите. "24 часа" е една от водещите медии, които са превърнали образованието в приоритет. Трябва да извадим на преден план добрите примери, да разказваме за успешните млади хора. Трябва да се фокусираме върху тях, категоричен бе той.
Повечето студенти започват работа 2-3 курс, при това не по специалността си, защото получавали много пари. С института INSAIT и с помощта на бизнеса показахме как можем да окажем този натиск от улицата върху студентите - с по-високи стипендии. 2000 лв месечна стипендия е нещо различно. Такъв тип неща трябва да помислим и да ги превърнем в устойчиви политики в бъдеще и успехите няма да закъснеят.
Висшето образование освен конкретни професионални специализирани знания, то действително трябва да създава хора с широк кръгозор, хора които да могат да делигират в бъдеще, в обществото, независимо от професионалния им път. Така че фокусирайки се върху специализирано образование в сферата на висшето, не трябва да загърбваме възможността да създаваме личности, които са отворени към социалните програми на обществата. Които действително живеят, милеят за развитието на собствения си народ, защото иначе - ще създадем социални аутисти.
Нека не забравяме този широк профил на мислене, който ние трябва да предлагаме и насърчаваме при изграждането на специалисти във висшето. Действително трябва да направим и допълнителна пренасторйка в университети, защото действително динамиката в пазара на труда, в следващите години ще е огромна. Трябва да разширим възможността на обучение за преклалификация, допълнителна клалификация и това е едно трудно предизвикателство, но се надявам с всички партньори да се справим. Трябва да извървим този път в кратки срокове, ако искаме децата ни да се чувстват уютно, част от света и да се посветят на развитието не само на собствения си успех, а и на просперитета на обществото.
По думите му привличането на чуждестранните студенти не става само със промотиране на висшето образование и обикаляне по света в сключване на партньорства. "Става въпрос за цялостна координирана политика между външното, вътрешното и образователното министерство. Административните пречки са огромни, основния дял от ЕС, където тези пречки ги няма са студенти по медицина. Ако се премахнат тези пречки имаме потенциал да привлечем много чужди студенти", убеден е ректорът на Софийския университет.
Рейтингът на университетите има за цел да направи българското образование прозрачно, а студентите да се ориентират по-добре и да изберат правилната специалност, каза ръководителят на екипа, който изготвя Рейтинговата система на висшите училища в България, Георги Стойчев.
През последните години всички индикатори, които измерват се подобряват. Делът на висшистите, които остават у нас нараства с 10 пункта до 85%, което е нормално средно ниво за ЕС.
Тези, които работят това, което учат, също се увеличават с 15% и стигат 60%. При магистрите този процент е 70%. Безработицата сред младите висшисти е на рекордно ниски нива - под 2%. Доходите чувствително нарастват и според последните данни на "Евростат" България вече не е най-бедната страна в ЕС, Унгария е. Това е измерено спрямо индивидуалното потребление.
"Проблемът е, че ние имаме все по-добри индикатори за една все по-малка група от хора. Ниската раждаемост оказва огромен натиск на образованието и бизнеса. Все по-често чуваме: "няма хора", а няма хора дори за склада. С това се губи властта на бизнеса и образованието да селектират, а тази възможност за селектиране е в кандидатстващия. Това се отразява на качеството", каза Георги Стойчев.
Той обясни, че има две основни предизвикателства. На преден план стои въпросът как студентите да се обучават в правилните направления, от които има нужда пазара на труда. Не е ясно и откъде да намерим още хора.
Във всички области пък имало драстичен спад на студентите. Единствените две направления където има повече студенти са "Педагогика" и "Здравеопазване".
България е нетен донор на студенти, а около 8% от студентите са чужденци, но трябва да гоним поне 12%. Сега привличаме почти ексклузивно студенти от Европа, а трябва да обърнем внимание и да привлечем такива от останалите региони, каза още Георги Стойчев.
Над половината от работодателите са много доволни от нивото на владеене на чужди езици на студентите. Близо 2/3 се оплакват, че новозавършилите нямат никакъв опит. "Стажът е най-добрият преход към заетост. Работодателите често казват, че наемат хора, които вече познават и са ми препоръчани от познати", каза още той.
Йорданка Костова, Директор Управление на таланти и Работодателски бранд в "Пощенска банка" обясни колко са важни талантите. И разказа за ДИновации в привличането и обучението на стажанти". "Нашата програма е насочена към привличане и обучение на младите таланти. Бъдещето поколение и сегашното прекарват страшно много време на екран, учат бързо, а предпочитания елемент на обучение е аудио и видео. Има виждания, че банката е доста консервативно място за работа и се опитваме да разчупим това клише и в днешно време той е море от професии и един млад човек може да се развива в доста сфери", разказа тя. Фокусът ни е да покажем, че сме гъвкави и искаме да отговорим на всички нужди.----------------
"Пощенска банка" има кариерен сайт с геймификация. Разчупваме подходите, имаме иновативен инстаграм канал за бързо и лесно кандидатстване за работа. Създадохме чатбот, който да насочва младите хора и стажантите. Всеки един от тези канали идва от обратната връзка със стажантите. Искам да благодаря на академичната общност, защото имаме добро партньорство. Стартирахме и с внедряването на Изкуствения интелект, каза още тя. "Пощенска банка" е първата и единствената банка, която използва VR Onbodrding, както и единствената банка в България, използваща VR и AR технологии. Всяка година приветстваме 170 стажанта, като голям процент от тях задържаме.
"Стремим се да реализираме и поддържаме активности за младите, за да стартират своята кариера без да имат опит. Участваме в различни кариерни форуми с университетите по всевъзможни начини й лекции, семинари, симулации и т.н. На база на тези среща имаме 74 назначения през 2023 г. Залагаме на това да използваме практиките, които да докосват до реалната работа среда", сподели и Ивета Георгиева от отдел ДЧовешки ресурси" на ДКауфланд" с фокус върху висшите учебни заведения.
Главният проблем е, че учените са демотивирани за това, че осъзнават, че могат да се справят и да преминат към следващия етап от образованието си, без да влагат усилията си 100-процентово. Освен това поколението е объркано - често се случвало например ученик да има интерес от природни науки, но заобикалящата го среда да го демотивира да продължи да се развива в определена сфера. Министър Галин Цоков заяви че учениците трябва да имат пред себе си лидери, които да ги напътстват. "В България има система за кариерно ориентиране. Надяваме се, че през следващите промени на училищното образование ще се постави на преден план и мястото на кариерното ориентиране и консултантите, които да могат да насочат студентите", посочи министърът. По негови думи тепърва предстои на образователното министерство да рекламира ефективно образованието си в чужбина и да подобри визията ни в електронното пространство.
"Българинът казва не ми давай акъл, дай ми пари - бизнесът ни дава ежегодно хиляди, за да се развиваме", каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Има фирми като Кауфланд и Кока Кола, които подкрепят академичните институции и стимулират студентите. Имаме проблем и с привличането на чуждестранни студенти. Това е свързано и с посещенията на ректори в чужбина. В различните култури е важно какво впечатление ще направят те. На места не се приема добре например ректор да няма в своята делегация посланик, който да демонстрира политическа подкрепа.
Трайко Стойков, помощник ректорът на Висшето военноморско училище пък, използва момента, за да разкаже за позитивите на дуалното образование. Той посочи, че от една страна е редно да се следват световните стандарти за качествено образование, а от друга - да се насърчават студентите към придобиването на допълнителни сертификати. Сертификатите на морските специалности например се обновяват на всеки 3 години. Така до 3-тата година курсантите му вече намирали реализация в световни фирми, чийто капитал се оценява на милиарди левове.
Летисия Софрониева все още е студентка. Учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия и е една от щастливките, които учат това, което и работят. Това се дължи на "Трейс", които чрез стажантските си програми са й дали възможност да се реализира. Описва компанията, в която вече работи, като школа, която я е срещнала с трудности, но и я е научила на много.