Цветелина Димитрова: Заради промените в климата градушките стават все по-чести и по-силни, ще има до октомври
Полетите на самолетите не пречат да обработваме облаците, проблем са делтапланери, които точно преди валежи решават да летят, казва Цветелина Димитрова - главен директор на Главна дирекция "Технически и
оперативни дейности" към Изпълнителна агенция "Борба с градушките"
- Г-жо Димитрова, в периода 11-13 юни се изсипа опустошителна градушка, която съсипа страшно много реколта. Какво се случи тогава, за да обявят всички земеделци, че противоградната ни защита не е ефективна. Така ли е?
- Не, не е така. В градовата защита има три момента, които са изключително важни - точното място, където трябва да се внесе сребърният йодид (препарат, с който се обрабатвота облаците - бел. ред.), количеството и моментът, в който трябва да се започне работа. Това трябва да се случи преди образуването на градовите зърна.
На 12 и 13 юни бяхме свидетели на изключително силни процеси, работата започна в момента, в който е било възможно. За съжаление в тези случаи работата започва, когато има формирана градушка. На 12 юни облакът се зароди в Северна България, самолетите са активизирани. Същият този облак преминава през Стара планина, където вече няма как да се обработва и влиза в Сливенска област с готови градови зърна, с големи размери.
На 13 юни облакът се зароди над Драгоман, където няма противоградова защита. Мина през Ботевград, зави на изток и продължи по Стара планина, след което започна леко да слиза на юг. Тогава вече го подхванаха ракетните площадки с команден пункт в село Тъжа и Стара Загора, Петрово.
Три полигона са работили тогава, но вече при формирани градови зърна и те няма как да не паднат. Повлияването стига дотолкова, доколкото да се намали техният размер.
- По колко начина се обработват облаците, за да се спре градушка?
- По принцип има три начина, с които да се обработват облаците - със самолети, ракети и наземни генератори със сребърен йодид. Но нито един от тези 3 метода не гарантира 100% ефективност. Всеки си има своите предимства и недостатъци.
- А достатъчно ли ракети бяха изстреляни тогава и качествени ли са, защото и в това имаше съмнения?
- Ракетите имат сертификат от международни лаборатории. На работна среща в чужбина, където бяха изследвани, ни казаха, че сребърният йодид, който ползваме, обикновено примесен и с други химични вещества, е изключително ефективен.
- Преди малко споменахте за наземни генератори със сребърен йодид. Какво представляват те?
- Чрез силно налягане те “изстрелват” сребърен йодид в атмосферата. Могат да работят от един до три часа в зависимост от мощността на процеса.
За момента България не разполага с такива, но след становище на земеделското министрество създадохме работна група. Решили сме да проучим и пилотно да въведем този метод, в зависимост от климатичните условия и данните за градушка. Засега сме се насочили към Рило-Родопската област.
Важно е да отбележа, че те са най-евтини и най-неангажиращи други институции, като например въздушното пространство, както са ракетите и самолетите, но и са най-ниско ефективни. Кой от методите ще се избере, взимайки предвид условията и законите в една държава, това решава правителството.
- В кой момент точно трябва да бъдат обработени облаците, така че да има ефект от изстрелването на ракетите?
- Това трябва да е преди формирането на градовите зърна, когато има само градови зародиши, или иначе казано суграшица - малки ледени образувания. Именно тогава ние трябва да внесем реагента. И падайки надолу, където има положителни температури, те се топят до по-малки размери или стават на дъжд.
Другото, което правим, е по-ранното изваляване на така наречените подхранващи облаци. Просто трябва да спрем притока на вода, от която ще се образуват градовите зародиши. Трябва обаче да се има предвид, че когато засеем облака с реагент, няма ефект веднага. Той идва средно след 10 минути, все пак трябва технологично време за тези физични процеси.
- Ефективен ли е самолетният ни способ за борба с градушките? От три в момента само две машини работят и не влизат в градоносни облаци. Можем ли да разчитаме на тях, и ако не, имате ли друго предложение?
- Хората смятат, че ние влизаме в градоносните облаци, но нито с ракетите, нито със самолетите засяваме силните им части. Основната ни цел е да обработваме по-малките, които захранват градоносните.
Там самолетите летят в основата и във върха. Никой няма да влезе в мощните облаци. Първо, защото е много опасно, а основното е безопасността на полетите. И второ, ефект там няма. Физичните процеси на образуване на градовите зародиши се реализират в периферията и отпред, и в малките подхранващи облаци, където засяваме. В момента единият ни самолет излезе от строя, но все пак това е техника, случва се да се поврежда. Обещано ни е, че в най-скоро време ще бъдат внесени необходимите резервни части и самолетът ще бъде отново в експлоатация.
- Всъщност възможно ли е да работите едновременно с ракетен и самолетен способ?
- Имали сме случаи в Северна България преди 2 години, но тогава едната част от областта на обработка беше при ракетите, а другата при самолетите. Тоест те работеха на две независими места. Едновременно на едно и също място няма как да се случи.
- Разкажете малко повече за самата работа на регионалните агенции за борба с градушките. Как тече комуникацията, от кой се иска разрешение за стрелба, има ли прекъсване в работата, или служителите са на терен целодневно?
- Една регионална дирекция се състои от един команден пункт, откъдето се управляват прилежащите площадки към нея, които са максимум 30. Дежурствата са така организирани, че на командните пунктове и ракетните площадки да има хора 24 часа, 7 дни в седмицата от началото на сезона до приключването на работа.
Сутрин задължително се прави аерологосиноптичен анализ, за да се разбере как се развива купесто-дъждовната облачност и в частност градовата. Чрез данните от вертикалната структура на атмосферата за температура се определя под какъв ъгъл този ден ще бъдат изстрелвани ракетите. След това, ако на радарите, които сканират на всеки четири минути, се установи, че има условия за развитие на град и облаци, се взема разрешение за стрелба от Центъра за координиране използването на въздушното пространство. Нямаме и никакви проблеми с Ръководство на въздушното движение, с военновъздушните сили, от които също зависим.
След градушката в Содово преди две години имаме приоритет за пловдивските полигони пред кацането и излитането на самолетите на летище Пловдив. Важно е да се отбележи, че за да има ефект, ракетите трябва да се изстрелват при температура - 5 градуса, което означава на височина 5-6 километра. Така че тази граница от 7200 метра, която ни е дадена, ни е абсолютно достатъчна.
- Според наредбата имате забрана да изстрелвате ракети над населени места, близо до военни зони, когато има полети на самолети и други. Има ли в случаи, в които може да не се съобразите с това?
- Тези забранени сектори за стрелба, които са към населените места и военните зони, съществуват, откакто я има системата за противоградова защита. Това е така, защото, когато ракетата си свърши работата, се пръска на много парченца, които невинаги са много малки. Поради това има забранени зони, над които не се стреля.
За самолетите няма никакъв проблем, стига да са над 7200 метра височина. Ние можем да работим, докато те летят, въпросът е да е над тази височина. По принцип до 3 хиляди метра въздушното пространство не се контролира. Но там има делтапланеристи, малки самолети и други, които решават, че точно тогава трябва да използват тези възходящи потоци, които се образуват около мощния облак. Те са неконтролируеми и си правят каквото си искат. И в тези случаи се налага да спрем изстрелването на ракетите. Това наистина е проблем.
- Притеснявате ли се от това, че земеделският министър Георги Тахов разпореди пълна проверка на агенцията след многото оплаквания от фермерите, че тя не работи достатъчно ефективно? Могат ли да се открият нередности?
- Изобщо не се притеснявам. Съвсем скоро имахме проверки от Сметната палата, както и от Инспектората на министерството. Има препоръки, разбира се, но сериозни грешки и пропуски не са открити.
- Ще има ли още много градушки?
- Тази година ми напомня за 2014-а, когато имаше много градушки. По правило през юли и август честотата на процесите намалява, но невинаги. Имали сме години, в които през май са били с по-малка честота от август.
До края на септември, даже и началото на октомври, има условия за образуването на градоопасни облаци. Надявам се това да се случва с по-малка честота.
- Забелязвате ли промяна в процесите заради изменението на климата?
- Определено развитието на процесите през последните 10-15 години показва, че наистина има увеличаване на честотата и мощността на градовите процеси. Всяка година на територията на България се регистрират между 3 и 5 суперклетки.
Все по-често вече чета за паднала градушка с огромни размери в държави, които преди не са знаели какво е това - Финландия или Германия например.
Така че определено се вижда, че има изменения в климата, което неминуемо влияе и върху градушката.
CV
- Завършва средното си образование в Национална природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов” в София с профил “Физика”
- Учи висшето си образование в Софийския университет “Свети Климент Охридски” отново физика със специализация метеорология.
- От 1983 г. досега работи в Изпълнителната агенция “Борба с градушките”
- Започва като специалист “Оперативна дейност”
- От 2019 г. става главен директор на Главна дирекция “Технически и оперативни дейности”