Турбуленциите във властта вече три години помпат икономиката
- Служебните правителства осигуряват на бизнеса необходимата глътка въздух - нямат време за тормоз и дават свобода, обяснява в интервю финансистът Любомир Дацов
- За 8 години стандартът ни на живот се повиши с 8%, а за последните 2, откакто служебни кабинети си предават щафетата, с 9 на сто и стигнахме 64% от средния за ЕС
- За този период с "мръсна газ" изпреварихме съседите си от Балканите и почти се изравнихме по благосъстояние с гърците
Противно на всички очаквания, удивителното „цунами", обхванало политиката от 2021 г. с пет служебни правителства и две редовни, като най-дългото управление бе 9 месеца, изглежда, се отразява добре на икономиката. Или поне не я удря толкова зле, колкото „търговците на страх" се опитват да ни втълпяват. От тази гледна точка шестият служебен министерски съвет определено не е повод за всенародно тюхкане.
Аргументите в тази посока са няколко. Първо, знаков индикатор, показващ, че стандартът на живот се повишава, започна рязко да расте, след като стартираха турбуленциите в политиката. За илюстрация ще го сравним с периода от 2012 г. до 2020 г., когато имахме редовни правителства. Тогава брутният вътрешен продукт на човек от населението спрямо покупателната способност е нараснал от 47 на 55 на сто. Или за 8 години с 8%. След това обаче скокът е много по-впечатляващ. От 2021 г. до 2023 г., само за две години, когато служебни правителства си предават скоростно щафетата, ръстът е 9%. Благодарение на това стандартът ни в момента е 64% от средния за ЕС и по този показател почти се изравнихме с Гърция, която доскоро бе абсолютно недостижима за нас.
Но това не бе единственият подвиг в икономиката.
Макар че по показателя БВП на човек от населението според стандарта на покупателната способност бяхме на приблизително едно ниво с някои страни от Балканите, то днес те са далеч зад нас.
Ако при нас този индикатор е 64% от средния за ЕС, в Сърбия за миналата година той стигна 46%, а в Черна гора – 52%. В Северна Македония дори тръгна надолу, падайки до 41%, а в Албания и Босна и Херцеговина все още е 35%.
В резултат на всичко това тези дни водеща банка публикува прогнозата си, че очаква ускоряване на растежа на БВП у нас до 2,5% през 2024 г. и до 3,1 догодина. Причината е ръстът на частното потребление и реалното повишение на заплатите и кредитирането на домакинствата. Заедно с това стана ясно, че най-вероятно инфлацията ще се понижи още и ще слезе под 2,9% за 2024 г.
Но това съвсем не са единствените плюсове от тресежите във властта. Един от най-важните атестати, че икономиката се справя добре, са рекордните пътувания на българи в чужбина, регистрирани от НСИ от декември насам.
Примерно през миналата турбулентна политическа година 3 млн. българи са пътували извън граница с цел почивка, което е със 700 хил. повече от тези през 2019 г., когато имахме редовен кабинет. През март НСИ регистрира 19% повече българи, пътуващи в чужбина, в сравнение със същия месец на 2023 г.
Нещо повече. За тази година до април общо 707 хил. души са пътували, като от тях воаяжите на 270 хил. души са били със служебна цел.
Данните за 2023 г. в сравнение с тези през 2022 г. също са окуражаващи. През миналата година са отчетени почти 3 млн. пътувания на българи в чужбина с цел почивка, което е с над половин милион повече, отколкото през 2022 г., и с над 700 000 над нивото от 2019 г., когато имахме редовен кабинет.
Тези успехи обаче не бива да ни главозамайват. Само преди дни Евростат съобщи, че у нас 30% живеят в риск от бедност. Ако вникнем в детайлите на проучването, става ясно, че етническият състав на тези хора е много интересен. Там най-висок относителен дял имат ромите - 65%, след тях е турският етнос и на последно място са етническите българи – 14,3%.
Освен бедността, вилнеещото „торнадо" в политиката от 2021 г. има още един минус. И той е, че ако имаше сериозно правителство, което не е изкушено от популизма, инфлацията много по-рано щеше да намалее, което би увеличило шанса ни за приемане на еврото.
Изпуснатите до момента милиарди по Плана за възстановяване и устойчивост също влизат в тази графа „пропуснати ползи". Вместо в сметките ни да са влезли вторият и третият транш – съответно 653 151 273 евро и 711 702 214 евро - и вече да чакаме четвъртия, каквато бе прогнозата за 2024 г. за 521 644 766 евро, срещу тях се мъдри една голяма знакова нула.
От друга страна, няма никаква гаранция, че ако имахме редовни правителства, вече щяхме да се разплащаме в евро или да се радваме на милиардите по ПВУ. И причината е, че популизмът е толкова вирусно заразен, че трудно би се сформирал кабинет, който да му устои.
Любомир Дацов, финансист: Служебните правителства осигуряват на бизнеса необходимата глътка въздух
Нямат време за тормоз, а свободата е ключът към растежа
- Г-н Дацов, сякаш нестабилните и служебните правителства се отразяват доста добре на икономиката, противно на всички прогнози.
- С изключение на едно служебно правителство, всички останали осигуряват добавена стойност за икономиката, защото са с краткосрочен хоризонт и поради тази причина нямат време да правят обичайните глупости и да тормозят бизнеса. От тази гледна точка свободата за фирмите се отразява много положително. Но тук има още един нюанс. Ако направим ретроспекция за последните три години, добрите резултати са по-скоро следствие от работата на служебните кабинети, а не на редовните, колкото и странно да звучи това в нашия случай.
- Защо, на какво се дължи този феномен?
- Те осигуряват тази необходима глътка въздух на бизнеса и по-добрите резултати в икономиката. Винаги е било така. От една страна, те имат къс хоризонт, тоест по условие не би трябвало да изпълняват някакви стратегически цели. От друга, редовните на теория би трябвало да имат по-стратегически подход, но това невинаги е така, защото понякога хоризонтът им на практика е отчайващо къс. По-зле е дори от този на служебните правителства. С други думи, при нас често всичко е обърнато с главата надолу.
- Наскоро излязоха данни, че българите пътуват рекордно в чужбина, което е много добър атестат за развитието на икономиката.
- Това е един от индикаторите, че хората имат по-добра материална стабилност и богатството им расте. Броят на пътуванията навсякъде се отчита като показател за подобряване на жизнения стандарт, защото пътуванията не са някаква абсолютна необходимост. По-скоро се смятат за лукс в известен смисъл. Причината е, че когато се увеличава броят на хората, които имат достъп до повече почивки в чужбина, тогава хората надграждат и икономиката се развива.
- Същевременно тези дни излязоха и данни, че 30% от българите са в риск от бедност и по този показател сме заедно с Румъния. Задълбочих се в изследването и се оказа, че това са или самотни родители, които са безработни, или ако се разгледа етническата принадлежност, голяма част са роми и хора от турския етнос.
- България не е нещо по-различно от останалите страни в ЕС. За съжаление, подобни данни много често се използват най-вече от синдикатите, за да се докаже една или друга необходимост от отпускане на средства. Факт е, че това са хора с нисък образователен ценз и ниско образователно поведение. Тоест те много често нямат основна базисна култура за предпазване от нежелани бременности и семейно планиране. С други думи, всичко онова, до което имат достъп хората с добро образование. Разбира се, не бива да подценяваме този факт, но за да намалим този риск от бедност, е необходимо да подобрим здравеопазването и образованието, а не да измисляме от глупави по-глупави политики. За всички вече би трябвало да е ясно, че популизмът не работи, но за съжаление у нас, а и в някои страни от ЕС той е във възход.
- В ЕС все още като че ли се борят двете тенденции?
- Ще отговоря така – всички знаем колко вредни са фейк новини, но ако се вгледаме, ще видим, че част от тях идват именно от представители на някои от правителствата. Това е една директна пропаганда - промиване на мозъци чрез многократно повтаряне.
- Какво имате предвид?
- Забележете колко подозрително терминът „война" се въвежда в съзнанието. Това все още се посреща негативно, но в един момент ще стане приемливо заради многократните повторения и обществото няма да реагира толкова отрицателно, колкото сега. Това са стари трикове, които се използват още от времето на Римската империя. Тогава е установено, че когато трябва да се прокара дадена непопулярна операция, най-доброто решение е промиването на мозъци.
- Защо смятате, че помощите за тези 30% хора в риск от бедност не са адекватни?
- От една страна, те нямат много варианти, а от друга - държавата няма инструмент, с който да подпомогне наистина крайно нуждаещите се. Затова се върви по най-малкото съпротивление, като непрекъснато се генерират помощи на калпак. Тоест там попадат и мнозина, които не са в крайна нужда, докато в развитите страни тези политики са адресирани наистина към действителните нужди.
- Мнозина обвиняват нестабилните управления за провала с приемането на еврото?
- За еврото никога не е имало шанс. Провалът на Асен Василев бе провал на държавата. От самото начало бе ясно, че с тази политика няма да влезем в еврозоната. Честно казано, такъв звучен шамар не съм виждал от 1996 г. насам, когато катастрофата в икономиката буквално отвя един премиер да преподава в Пловдив. Василев имаше свои фантазии, че може да съществува друг тип икономика, но се сблъска с реалността и това, което се случи, бе закономерност. В случая поредното служебно правителство няма никаква вина.
Дори сега с идването на служебния кабинет ситуацията в приходната част на бюджета започва да се стабилизира.
- Според Вас на какво може да се дължи това?
- Допускам, че може би е заради залавянето на тази група в митницата. Веднага правя уточнението, че не съм наясно с казуса - дали е имало схема, дали не е имало, наблюдавам само цифрите и забелязвам, че откакто бе арестувана шефката на митниците Петя Банкова и бяха повдигнати обвинения на главния секретар Живко Коцев, сякаш някои хора се уплашиха и не провеждат „операциите" си в същия обем. Затова предполагам, че ще видим много по-добри приходи сега в сравнение с тези, когато Василев бе министър.
- Тоест следите само числата в бюджета?
- Точно така, това е сблъсък на цифри, няма нужда някой да ти обяснява.
- Заради нестабилни правителства ли се провалихме с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)?
- Това е потвърждение, че много хора не знаят накъде отиват. У нас обикновено е така - в момент, в който имаш нещо по-комплексно от това да издълбаеш една дупка и да я зариеш, всичко замира. Ако погледнем конвергентния доклад, за мен бе ясно, че с политиката, водена от последното редовно правителство, няма да покрием критериите за еврозоната. Неслучайно и гуверньорът на БНБ заяви, че никой не е имал политическа воля да влезем там. Същото стана и с ПВУ. В момента, в който трябва да направим нещо по-сложно, се оказва, че нямаме капацитет.
Забележете, в конвергентния доклад бе отбелязано, че България няма административен капацитет да прави бюджет, да планира бюджет и да го изпълнява. Аз лично такава забележка не помня някога да е имало, защото Министерството на финансите винаги е било най-доброто и капацитетно ведомство. Така че, ако за него вече има такива забележки, дори не ми се мисли какво се случва с другите ведомства. И Ви уверявам, че никой не си и помисля, че това може да е вина на служебното правителство. За да се скърши така една администрация, се искат много усилия и дълъг период от време.
- А за Шенген?
- Западните страни са благосклонни към нас – те искат да ни приемат в сухопътния Шенген, въпреки че единият брат Галев бе влязъл в страната неизвестно как и тук го погребаха. Въпреки че Евелин Банев-Брендо застана пред вратата на Централния затвор и някои още се чудят как е проникнал в страната. При това положение да се говори, че пазим границата... някой в ЕС трябва наистина да е малоумен, за да ни повярва. Забележете през това време с какво се занимават в МВР - чудят се как да изнудват шофьорите по пътищата – дали ще е с ограничението до 140 км по магистралите, дали ще е с криенето по храстите, за да продължава корупцията. Защо се прави всичко това, вместо да застанат там, където наистина е опасно и да помислят как да предотвратят местата с най-много катастрофи? Започвам да мисля, че за тях най-важното е да има репресии, а не свобода. Затова провалът в тази сфера сякаш е програмиран. И обратно, колкото повече служебни правителства има и следователно повече свобода за бизнеса, толкова по-добре ще се представя икономиката.