България на Бяло море? Вижте идеята на проф. Чуков
- Гърция пък да получи до понтийските малцинства по бреговете на Черно море, включително в Созопол и Украйна. Ние ставаме част от държавите по водния път, през който минава 1/3 от световната морска търговия
- Моделът е кондоминиум, както Андора се управлява и от Франция, и от Испания
- Договорът от Монтрьо е остарял, отдавна на дневен ред са реформата, ревизията или фактическото му заобикаляне, казва Соломон Паси
С оригинална идея как България да стане средиземноморска, а Гърция - черноморска страна, излезе арабистът Владимир Чуков. Професорът твърди, че има начин интересите на нито една от двете държави да не бъдат накърнени и никой да не загуби нищо.
“В преговорите това се нарича win-win (печелят и двамата). За нас хубавото е, че ще получим излаз на Средиземно море, през което минава 1/3 от световната търговия. Съседите ни също има защо да търсят достъп до Черно море - те ще имат връзка с т.нар. понтийски малцинства (наследници на древните гърци), включително и в Украйна”, обясни професорът. Той припомни, че Гърция е поддържала консулство в Мариупол, като титулярът е стоял до последния момент там, преди градът да падне в ръцете на руснаците.
Двата народа са свързани исторически - украинци са участвали в освобождаването на южната ни съседка от османското робство в началото на XIX век.
Всичко започва в Одеса през 1814 г.,
където е основана тайната организация “Филики етерия”. Бунтът започва с нахлуване на заговорниците в днешна Молдова начело с лидера Александър Ипсиланти.
А украинският президент Володимир Зеленски направи много впечатляваща реч пред депутатите в Атина.
Подобни общности има и в българските черноморски градове - в Созопол, Царево и Несебър. Ако се реализира идеята на проф. Чуков, Гърция ще има връзка и с тях.
А България ще може да се възползва от Средиземно море, достъп до което е имала за последно в началото на XX век. Неговото значение непрекъснато нараства заради търговските кораби, които пренасят нефт (370 млн. тона годишно) и други суровини. То е разположено между Западна Европа и Близкия изток и все повече доставки минават през южните пристанища на Стария континент. Те са свързани с тръбопроводи с Австрия, Германия, Франция, Швейцария и в същото време и с находищата в Близкия изток и Северна Африка.
През Средиземно море корабите превозват още руди, селскостопански
продукти към Суецкия канал и след това към Азия и Австралия.
Годишно през водите на големия басейн минават около 220 000 плавателни съда. Да не говорим че видовете морски обитатели, които виреят в него, са над 25 000, което е шанс за развитие и на риболовния сектор.
“Подобно решение е в полза на националната сигурност на България - разсъждава проф. Чуков. - Така военноморските кораби в Черно море, които се регулират от конвенцията от Монтрьо, вече ще могат да бъдат и гръцки.”
Помолени за коментар на оригиналната идея на проф. Чуков, външнополитически експерти я подкрепиха пред “24 часа - 168 истории”.
“Първото нещо, което изисква реализацията ѝ, е стабилно правителство с устойчиво въображение. Второто е да има желание и от двете страни. Третото - да има изключително силно лидерство, за да се преодолее инерцията на ретроградния национализъм, който в такъв случай непременно ще избухне”, коментира бившият външен министър и настоящ президент на Атлантическия клуб Соломон Паси.
Той добави, че конвенцията от Монтрьо за разполагане на кораби в Черно море е подписана през 30-те години между България, Румъния, Съветския съюз и Турция.
“Този договор е сключен преди началото на Втората световна война, преди създаването на ООН, НАТО и ЕС
и днес е безкрайно остарял. Неговата реформа, ревизия или фактическо заобикаляне в името на новия световен ред отдавна са на дневен ред”, категоричен е Паси.
Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев също подкрепи идеята на проф. Чуков: “Не пречи да ползваме по споразумение пристанище на Гърция, но без суверенитетни права. Що се отнася до Черно море, там е по-сложно заради конвенцията от Монтрьо”.
Друг ексминистър на отбраната – Велизар Шаламанов, също се изказа в полза на достъпа до Средиземно море от наша страна и до Черно – от страна на Гърция.
“Идеята е много добра. Именно заради това, че двете страни сме в Европейския съюз, където развитието на регионите и трансграничното сътрудничество са ключови проекти, е напълно реализуема. В допълнение заедно сме и членове на НАТО. Разбира се,
ще е много по-лесно, като влезем в еврозоната и Шенген.
Ако има пречки, те биха били в националното законодателство, но са преодолими при съгласие на двете страни.”
Шаламанов допълни, че по линия на Северноатлантическия пакт имаме споразумение с Гърция техни самолети да действат във въздушното пространство на България. “След като в такава чувствителна сфера като отбраната е възможно, в икономиката би трябвало да е още по-възможно. Освен това България участва в многонационален корпус в Солун, който координира зоната между гръцкия град и Черно море. А ние имаме там заместник-командир”, завърши Шаламанов.
България губи излаз на Егейско море, наричано от сънародниците ни Бяло, след Ньойския договор през 1919 г., когато сме на страната на победените. При обсъждането на проекта част от участниците са били съгласни да ни оставят земи до Средиземно море. Но Гърция се противопоставя и налага мнението си.
В предхождащата Парижка мирна конференция преди подписването на документа американският президент Уилсън Удроу пледира на България да не ѝ се отнема достъпът до Егейско море, защото българите от Родопите ще бъдат обречени на глад и бедност.
Това не се случва, но страната ни никога не е губила интерес към южния воден басейн. В последните години правителствата на Кирил Петков и Николай Денков преговаряха за участие на българско държавно дружество в концесиите на пристанищата в Кавала и Александруполис. Но развитие няма. Идеята на проф. Чуков е продължение на тези действия.
Как точно може да се осъществи тя?
За това трябва и двете страни да са съгласни, преди да се започнат официални преговори за конкретните условия. Но проф. Чуков казва, че не е необходимо която и да е държава да отстъпва на другата своя територия.
Просто може да се използва моделът на кондоминиумите. В международното право това е зона, в която множество сили се съгласяват да споделят равно господство и да упражняват съвместно властта, без да се разделя на национални райони.
Така суверенитет върху определени зони ще имат и България, и Гърция. В момента такъв е статутът на миниатюрната Андора, която едновременно е управлявана и от президента на Франция, и от испанския. Тя е парламентарно княжество, представлявано от президента на Франция и от епископа на Сео де Урхел (Испания). А Северна Добруджа през март 1918 г. попада под управлението на 4 сили - Германия, Австро-Унгария и България.
По време на Първата световна война Румъния е на страната на Антантата, като се надява да присъедини територии с румънци в Трансилвания. България пък вижда възможност да си върне Добруджа и напада северната си съседка. Успява да постигне целта си, но заради наличието на немскоговорящо население в Северна Добруджа и значението на региона покрай устието на Дунав и вливането му в Черно море, Германия и Австро-Унгария не са съгласни да отстъпят цялата площ на София.
Така е въведен кондоминиум, макар и с преобладаващо участие на Германия. Местните излизат с
общо желание за включване на цялата територия към България,
но Берлин не е съгласен. През лятото на 1918 г. в Добруджа се провеждат избори и се учредява ново областно събрание, което настоява тя да премине в границите на нашата страна. Но имаме малшанс да сме част от победените във войната и така Южна Добруджа попада в Румъния до 1940 г.
Съвместен протекторат управлява остров Крит в края на XIX век, след като години наред народът многократно вдига въстания срещу оставането си в Османската империя и настоява да се присъедини към Гърция. През 1897 г. Великобритания, Франция, Италия и Русия изпращат свои войски, като
островът се управлява от комитет от адмирали.
А Съюзническият контролен съвет между победителките във Втората световна война контролираше Берлин от 1945-а до 1990 г.
Именно след конфликта България губи окончателно достъп до Средиземно море, след като през 1941 г. го получава от Хитлер, за да управлява Беломорска Тракия. Така историята ни се променя. “Ако имахме достъп до Средиземно море, вероятно съдбата ни щеше да е различна - казва проф. Чуков. - Точно загубата на излаз до Бяло море е променила съдбата ни. Може би тогава разпределението на окупираните територии щеше да е друго. У нас съпротивата е била доста по-слаба, отколкото в Гърция. Но нека не се лъжем - британците са се интересували от южната ни съседка именно заради излаза ѝ на Средиземно море.”
Според арабиста, ако се реализира тази идея, България ще стане част от морските демокрации. За съжаление, Западът е изгубил интерес към нас след 1944 г. и ни оставя в зоната на влияние на Съветския съюз, защото по това време вече сме вътрешноконтинентална държава. Затова професорът твърди, че грешката е на цар Фердинанд и решението му за включване на България в Първата световна война на губещата страна. Именно така според Ньойския договор ние губим достъпа си до Средиземно море.
Сега с идеята си проф. Чуков предлага тази ситуация да се промени.
“Изисква се много време политиците да узреят за нея. Първо, българските държавници трябва да стигнат до убеждението, че имаме полза от подобна стъпка - обяснява специалистът по Близкия изток. - Нашата външна политика е по-скоро универсалистка, но е нужно да я променим към регионална.
На второ място е да се търсят външни фактори, които да повлияят. Те трябва да разчетат тази нова геополитическа ситуация и да видят ползите за всички. На фона на войната в Украйна това е добро предложение.”
Разбира се въпросът е дискусионен и не е ясно дали властите у нас и в Атина ще оценят предимствата за двете страни. Но ако се съгласят, ползите ще са взаимни.