Стрелят по облаците срещу градушки от самолет до 3300 метра, за по-високи искат разрешение
РВД вече не спира ракетите, а има зони, в които не се допускат полети
Ракетите срещу градушките в България се изстрелват до 7000 метра височина със заложен буфер за безопасност. Това са зони, забранени за самолети.
Задача на ръководителите на полети е да ги отклоняват,
единствено изключение има, когато самолет е в бедствие. Това коментира Иван Дяксов, зам. генерален директор “Оперативна дейност” в държавното предприятие “Ръководство въздушно движение” (РВД).
“24 часа” го потърси по повод изсипалата се опостошителна градушка на 12 юни над Великотърновско. Ракета не лети над въпросната височина, защото нейният обхват е толкова.
За другия способ за борба с градушките - самолетния, ограничението на височината е двойно. Машините могат да атакуват градоносните облаци до 3300 метра, без да искат разрешение от РВД. За да се вдигне машината над тази височина, трябва позволение от ръководител на полетите.
Специално за 12 юни Дяксов заяви, че в РВД са направили вътрешна проверка, която е показала, че когато е поискано разрешения за летене на по-голяма височина във Великотърновско, то е давано. От Агенцията за борба с градушките са имали няколко, работили са даже над 4000 метра, обясни зам.-шефът на РВД. Когато не са поискали, няма как да им се даде. Той допълни, че имат радарна картина, на която се вижда самолетите на каква височина са били. На 12 юни е имало забрана за втори самолет в района на Шумен и Варна, но там не е паднала градушка.
Екипажът е поискал самолетът да навлезе в зоната на летище Варна. Било му е забранено, защото в същото време там са се провеждали военни учения и има опасни зони, в които те нямат право да влизат.
Правилата за работа срещу
градушки са променени
след 2021 г., когато на 30 юни в Пловдив бе забранено изстрелването на ракети заради приземяването на транспортен съюзнически самолет. Тогава в Ръжево Конаре падна унищожителна градушка и това изкара на протест земеделските стопани.
След пловдивския случай са правят изменения в инструкцията, която регламентира дейността с градушките. Според старата РВД имаше право да иска спиране на ракетните обстрели, когато каца самолет, за да не го ударят.
Сега, ако идва самолет и в същото време се прави ракетен обстрел, РВД информира екипажа колко време ще продължи това. Пилотите решават дали самолетът да се върне, или да кацне на резервно летище. Тази промяна е в ущърб на авиационните оператори, но е в полза на земеделците.
От началото на сезона от полигоните за противоградова защита са изстреляни над 9000 ракети. В Източна и Североизточна България обаче се разчита единствено на самолетен способ за защита. При него в градоносните облаци се вкарва химичен реагент, който намалява размера на ледените зърна или ги превръща в капки дъжд.
През май 2019 г. на летището в Горна Оряховица бяха представени трите самолета, които трябва да разбиват градоносни облаци от Плевен до Варна. Преди година обаче базата се премести в Щръклево край Русе.
За десетина дни това лято три пъти пада град между Горна Оряховица и Велико Търново. На 12 юни беше опустошителен. За 15 минути предизвика апокалипсис в Търновско и Лясковско. Потрошени бяха къщи, коли, оранжерии и селскостопанска продукция.
Щетите още се описват, заявените дотук
надхвърлят 4 млн. лв.
Най-сериозни претърпяха собствениците на 10 автокъщи в село Шереметя. Над 400 бяха потрошените коли, бусове и каравани. Продавачите обявиха разпродажба. По-старите и масови модели - на половин цена, а лъскавите лимузини до 30% надолу.
Рядко явление е причината за невижданата градушка, която падна над град Шипка на 13 юни и причини големи щети. По думите на Стефан Георгиев - директор на Регионалната дирекция “Борба с градушките”, явлението може да се сравни с торнадо. “Става въпрос за суперклетъчен конвентиран щорм от трета категория, зародил се в района на Ботевград. Движил се е на югоизток по билото на Стара планина. Параметрите му нарастват до хоризонтална плоскост от 20 км, а височината - до 16 км”, обясни Георгиев пред радио “Стара Загора”. В обсега на дирекцията северно от село Шейново е обстрелян със 107 ракети в рамките на час. След това облакът навлязъл в района на полигона в Старо село, където също е бил обстрелван. Заради големината и височината на облака е било много трудно ракетите да го възпрат.
Георгиев направи уточнението, че в момента, когато е бил над град Шипка, те са нямали право да стрелят заради безопасността на хората.
Даниела Мушкова - директор на полигона в Старо село, обяснява, че зареждат ракети всеки ден, но обемът на тези облаци бил твърде голям. “Всеки един от тях имаше фронт на земята някъде между 18 и 20 км и височина около 15 км. Каквото и количество ракети да се изстрелят, този облак не може да се насити с достатъчно реагент, за да не паднат капки”, обоснова се тя.
От полигона стреляли по методика, която изпълняват стриктно. На 13 юни са изстреляни около 200 ракети, а на следващия ден - 100.
По методиката
ракетите се насочват малко над мястото, където температурата е под 0 градуса
Обикновено през лятото това е на 4 км височина. Там се внася реагентът, за да събере влагата и когато тръгне към земята, да се превърне в по-малки по размер зърна или вода.
Мушкова увери, че този метод е лабораторно изпробван и ефективен, когато облаците не са в такъв голям обем.
Гневни фермери искат проверка на ракетите и защо няма ефект от тях
Земеделци искат проверка на дейността на Агенцията за борба с градушките, както и какви ракети се използват, защото не виждат ефекта от тях.
Агенцията не е адекватна към ситуацията, твърди Цветан Цеков - производител и шеф на браншова камара “Плодове и зеленчуци”. Той и колегите му са на мнение, че няма ефективна защита. Поради това искат да разберат на какво се дължи това и как работи агенцията.
Настояват и за проверка на ракетите, които се използват. Според земеделците обхватът им е от порядъка на 7 до 8 хил. метра. Суперклетките в облаците, които носят градушки, обаче се зараждат на височина 10-12 хил. метра. “Когато започнат да обработват тези облаци, не могат да достигнат до тези клетки”, посочва Цеков.
По думите му има проблем и със самолетите, които се използват за обстрелване на облаците. Има три машини, но едната не лети, а другите две не влизали в градоносните облаци, защото било опасно. Имаме перфектно обучени летци, просто самата техника не е изправна, в другите държави използват този метод без проблем, казва Цеков.
На същото мнение е и Божидар Петков - председател на Асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните. Той твърди, че на фемерите никой не дава отговор как се осъществява контролът на действията за борба с градушките - от получаване на сигнала от радарната станция, през пулта на управление, до оператора на площадката. Не се знаело и изстреляна ракета къде точно се е взривила. Може да стрелят по облаците, но да не ги улучват, твърди Петков.
“Обещаха, че ще бъдат изградени още площадки. А там, където няма, ще се разчита на самолетния ни способ, но той също не е надежден. Имаме много унищожена продукция в Попово и Лозница, където е концентрирано производството на ягоди и малини”, добавя Петков. Там фермерите не можели да разчитат повече на държавата и с лични средства закупили оръдия за градушки, а обсегът на едно бил 800 декара площ.
Непосредствено след като падна градушката, министърът на земеделието Георги Тахов разпореди на дирекциите “Инспекторат” и “Вътрешен одит” към министерството на земеделието да извършат пълна проверка на Агенцията за борба с градушките. “Ако бъдат констатирани някакви нередности с наличностите и видовете ракети, както и тяхната ефективност, нищо няма да бъде спестено и резултатите от проверката ще бъдат оповестени публично”, обяви земеделският министър.
От самата агенция обясняват, че сегашните ракети са по-добри. Преди се използвал за реагент оловен йодид, а сега е пресован сребърен йодид. Той бил с много голяма плътност и в облака засява три пъти повече ядра, отколкото предишния.