Бенгази отново чака българи
Целият стар център на града, пострадал тежко по време на гражданската война, предстои да бъде съборен и построен наново
Бенгази, където хиляди българи още от 70-те години на миналия век са работили, а точно преди 20 г. режимът на Кадафи провокира антибългарски настроения заради СПИН заразата в местната детска болница, и накрая след последвало десетилетие на войни и конфликти, днес отново е готов да посреща компании и работници от България.
Тази заявка бе направена от Абделхади ал Хауаидж - външен министър в правителството, назначено от парламента на Либия, което администрира източната част на страната, по-известна с историческото си название Киренайка.
Това управление, което се разпростира и в други части на обширната територия на Либия, включително към Себха - главния град на либийския юг, функционира под опеката на Либийската национална армия, ръководена от ген. Халифа Хафтар.
Силите, лоялни на генерала, осигуряват мир и спокойствие и в една значителна част от средиземноморското крайбрежие на Либия - като се тръгне от египетската граница през Тобрук и Дерна до оттатък Сирт, след което на запад към Мисурата вече започват териториите, контролирани от правителството в Триполи. Бенгази сега
играе ролята на столица на тази част от Либия, която в груби пропорции представлява около две трети от територията на страната.
Защо чужди компании и работници, особено от бизнеса със строителство и инженерингови услуги, са добре дошли тук, се вижда съвсем ясно и отчетливо само докато човек ходи по улиците на града. Скелетите на сгради, изцяло изтърбушени от обстрели и взривове, извикват предположения за интензитета на военните действия, разиграли се тук съвсем неотдавна.
След избухването на втората гражданска война в Либия преди 10 години, Бенгази е епицентър на титаничен сблъсък. Различни ислямистки милиции, сред които и такива като "Уилаят Барка", заклели се във вярност към "Ислямска държава", се барикадират в някои от централните градски части. Боевете са зловещи!
От края на 2016-а до средата на 2017 г. по-голямата част от центъра на Бенгази, включително и старата италианска част заедно със съседните крайбрежни квартали "Ал Сабри" и "Сук ал Хут" са направо смлени. В тази траектория на ужаса
под руините остава и мястото, на което едно време се намираше българското консулство в Бенгази.
Пострадалите сгради са толкова много, а цялата инфраструктура наоколо е така разнебитена, че е невъзможно да се предприеме каквото и да било възстановяване парче по парче. Затова днес властите са оградили тези райони и са взели решение всичко да бъде съборено, сравнено със земята и построено наново.
Местните разказват за голям проект с участието на Обединените арабски емирства, който ще придаде на тази част на града впечатляващ нов облик.
Но докато чакат стария център на града, някога доминиран от колониалната италианска архитектура, да придобие облика на бъдещ Дубай на Средиземноморието, бенгазийци са се заели да оправят другите квартали на града. В Бенгази вече се строи упорито. Особено видно - нови магистрали, пътища, мостове, сгради, офиси и всякаква градска инфраструктура за нарастващото население. Наскоро е прерязана лентата на модерния корпус на бенгазийския университет.
А точно от другата страна на магистрала тупти
сърцето на новия градски център - квартал "Венеция"
Допреди 20 години на това място на 10-ина километра южно от стария исторически център на града имало предимно зеленчукови ферми. Хората започнали да се изнасят в тази част, след като ислямистките милиции се окопали в центъра на града и там станало опасно да се живее.
Освен градини и частни стопанства на това място все пак имало и няколко по-големи къщи, а също и едно място за организиране на сватби и големи семейни тържества, наречено "Венеция". От него тръгнало и името на целия район.
Сега това е най-предпочитаният градски хъб на Бенгази, особено привечер, когато стотици млади хора се качват на автомобилите си и се отправят към някой от модерните ресторанти или хипстърски кафета на "Венеция". Затова и задръстванията в тази част от денонощието са фамозни. Бенгазийци, изглежда, обичат да прекарват времето си в този новооформен квартал. Заведенията тук по нищо не отстъпват на тези в най-модерните световни столици. С изключение на алкохола, разбира се, който все така остава стриктно забранен, както и в годините на режима на Кадафи.
Тук обаче има най-различни маркови магазини, бутици, офиси и представителствата на различни чужди компании.
В тази част на града са и някои от важните административни сгради, сред които и Министерството на нелегалната миграция.
Функционирането на такова добре структурирано и работещо министерство се е наложило от реалностите на терен.
В Бенгази винаги е имало чужденци, но днес определено се усеща силният приток на африканските мигранти.
Заради ситуацията в Судан, където хаосът след свалянето на режима на ген. Омар Хасан ал Башир не само не бе овладян, но и прерасна в ожесточен сблъсък между различни фракции на някогашната армия, хиляди суданци бягат към Либия. А също и от страни като Чад и Нигер, където военните преврати и несигурността за бъдещето карат хората да поемат по опасните пустинни пътища в следване на химерата за европейската мечта за сигурен и богат живот.
Правителството в Бенгази, назначено от Камарата на представителите - легитимния либийски парламент - се опитва да убеди Европейския съюз, че е партньорът, на когото може да се гласува доверие в борбата с нелегалната миграция. За това обаче са нужни общи координирани действия и средства. Като от една страна, е грижата за препитанието и спазването на човешките и граждански права на непрекъснато прииждащите от Африка, а от друга - усилията да не бъде допускана тази вълна от хора да стигне бреговете на Европа. Два пъти в рамките само на тази година в Бенгази бяха организирани големи международни форуми по въпросите на миграцията от Африка. Генералният извод от тези форуми е, че трябва да се търси подход, който да отчита корените на проблема и така да се намери трайно решение, тъй като политиката на сигурност и възпиране се е провалила. Стотици хиляди отчаяни хора продължават да са готови да преминат през
"най-смъртоносния мигрантски път" на планетата,
рискувайки първо да умрат от жажда в пясъците на пустинята Сахара, а след това да се издавят във водите на Средиземно море. След като тези две стихии, отнели живота на толкова много хора по пътя, не са в състояние да спрат мигрантския поток, значи няма човешка сила, която да преустанови лесно този процес. С тази изстрадана логика властите в Бенгази се опитват да привлекат вниманието на Брюксел с идеята да намерят разбиране от отговорните европейски фактори към разговор за общото бъдеще. Засега обаче Европа изглежда презаета с вътрешните си проблеми, за да има време да обърне внимание на външните заплахи. До момента, в който те няма да преминат границата и ще се превърнат в такива.
Перлата на Киренайка и разделените племена на Либия
Зараждането на нацията може да се търси в религиозното братство на Санусията
Най-смелите пътешественици от XIX век, които са бродили из района на днешна Либия, неизменно са се изправяли пред разноцветен набор от войнствени племена без определена индивидуалност или ясно формирани политически структури, но демонстриращи пренебрежение към централната османска власт. На цялата територия живеели около петдесетина големи рода, групирани в дванайсет съюза, наричани "саф". Тези размирни групи се състояли както от могьщи племена, така и от нестабилни фракции, които непрекъснато търсели свой покровител или изгоден съюз според моментните обстоятелства. Така например конфедерацията на племената от Сирт - Кададфа, Уарфала, Бани Уалид и Ауляд Слиман - дълго време воювала с населяващия крайбрежието враждебен "саф" Ел Бахр, докато накрая го победила. В района на Киренайка племената от планините също били в непрестанни дрязги с тези от крайбрежието и граничещите с Египет райони. На юг и на запад било същото - временни съюзи и враждуващи помежду си родове и племена.
Всичко се променяло като
постоянното движение на
пясъците в пустинята Сахара
Принадлежността и лоялността на тия групи кьм Османската империя била чиста абстракция, независимо от официалното административно деление на територията и наличието на висши представители и пратеници на Високата порта, обкичени с разни гръмки ориенталски титли.
Но зараждането на либийската нация всъщност може да се търси точно там, в района на Киренайка, и местното религиозно движение, наречено "Санусия".
Северна Африка, или така нареченият Магреб, винаги е бил земя на отцепнически секти. Като хариджизмът например - колкото пуританска, толкова и размирна секта, заляла Северна Африка през VI век, а после бързо разцепила се на многобройни по-малки групи. Някои изследователи на района виждат Санусията като последната проява на този непрестанен стремеж да се преосмислят нещата отново и отново.
Създателят на движението - Мухамад ибн Али ибн ал Сануси, който се смятал за произхождащ от рода на пророка Мохамед по линия на дъщеря му Фатима и Хасан, основал първото голямо братство в Бейда, на изток от Бенгази, през 1840 г. После, за да се отскубне от създаваните от турската администрация главоболия, той основал второ братство в пустинния оазис Джагбуб, разположен на 300 км южно от Тобрук. Умрял през 1859 г., но синьт и племенникьт му - Ал Махди и Ал Шариф - продължили неговото дело, създавайки многобройни братства в областите Фезан, Куфра и дори оттатък платото Тибести край езерото Чад.
Много скоро всички по-големи либийски племена се присъединили към движението, тъи като неговата доктрина била в съзвучие с присъщата на местните хора склонност кьм мистицизъм и дълбоката им потребност от идентичност и себеутвърждаване. Още повече че това било и времето, когато започнали първите опити за по-сериозно западно проникване из тия земи.
Французите вече били завладели Алжир и налагали своето присъствие в Чад, англичаните командвали в Египет, а италианците изместили турците на либийска земя. Само че пустинните племена, вдъхновени именно от Санусията, оказвали яростна съпротива на чуждите нашественици. Италианците се принудили да докарват на либийския бряг цели затворнически колонии, за да неутрализират бунта на местните племена.
В Киренайка духовният водач на Санусията Мухамад Идрис, бъдещият крал на Либия - оглавил бунт, в резултат на който успял да издейства чрез подписания в Раджма през 1920 г. договор създаването на независимо емиратство, включващо и по-значителните оазиси на юг. В днешния либийски национален флаг - между червения и зеления цвят - има черна лента с полумесец и звезда. Това е
флагът на войните на
Сануситското братство
и емира на Киренайка
Италианските колонизатори обаче се завърнали през 1921-а и бунтовете започнали отново. Омар Мухтар - воин от ордена на Санусията, оглавил бойните действия, които продължили десетина години. Накрая бил пленен и екзекутиран от италианците, но това го превърнало в национален герой.
Мавзолеят на Омар Мухтар днес е издигнат точно срещу Италианското консулство в Бенгази. Нарочно, както ми обясни един местен представител, за да е пред очите на италианските дипломати всеки път, когато погледнат през прозорците на кабинете си.
След 1930 г. Италия на Мусолини най-сетне успяла да овладее положението и да колонизира страната. Или поне значителна част от нея. Към края на 30-те години броят на италианските заселници вече надвишавал този на местното население, но Санусията била все така жива.
С избухването на Втората световна война Рим се присъединил към Германия, а Мухамад Идрис събрал в Египет доброволчески корпус, за да се сражава на страната на сьюзниците. След края на войната именно Мухамад Идрис става човекът, обявил през 1948 г. независимостта на Киренайка. Година по-късно Генералната асамблея на Обединените нации обмисля възможността да даде независимост на цялата страна, която да получи названието Кралство Либия, а управлението да бъде поверено на крал Идрис.
Решението се приема с мнозинство от един глас - този на представителя на Хаити, за когото се говори, че така и не разбрал за какво точно се гласува.
Либийската независимост става факт на 24 декември 1951 г. По това време крал Идрис е вече на 79 години. Последен духовен водач на сануситското братство, мистик, увенчан от ореола на славни сражения, той е впечатляващо олицетворение на мьдростта и богобоязливостта.
Монархът предпочита да прекарва времето си в Бейда, но
истинската столица
на неговото кралство
е Бенгази.
Възстановен след разрушенията, понесени по време на Втората световна война, когато попада в ръцете на различни сили, градът процъфтява по време на кралството. Наричан е перлата на Киренайка. В него са съсредоточени всички важни административни и властови органи, тук е и буржоазията, гравитираща около кралския двор и новосъздалата се търговска аристокрация... Едва след преврата на младите офицери юнионисти начело с 27-годишния Муамар Кадафи и свалянето на монархията Бенгази ще загуби статута си на столичен град.