Разследват убийство отпреди 7 хил. години - 7 "повелители на солта" заклани в басейн
Телата са захвърлени с оръжията на воините, ДНК анализ в САЩ ще разбули драмата
Битките на древните иноватори в Провадия са с глобалното затопляне и вражеските орди, жадни да плячкосат богатствата им
Изграждат първите в света крепостни стени с жесток капан за нашествениците
Преди 7600 години в района на Провадия се появяват странни хора – от днешна гледна точка можем да ги определим единствено като супермотивирани иноватори, търсещи перспективни ресурси и решени на всяка цена да успеят. Предположенията на акад. Васил Николов, който от 20 години работи на обекта, са, че те идват от районите на Южна Турция и Тракия.
Минавайки през района на днешна Провадия, в полезрението им попадат солните извори и единствено представителите на тази неолитна култура си задават ключовия въпрос – как можем да превърнем солената вода в стока, с която да търгуваме?
Всъщност това е най-загадъчната част от историята, защото до този момент никой някъде по света не го е правил. Тоест тази култура няма откъде да е видяла как става това, за да го използва наготово.
До момента няма данни как онези пришълци стигат до революционното прозрение, че могат да трансформират солената вода в сухо вещество, за да бъде многократно по-леко, да може да се съхранява за дълъг период от време и да е лесно за използване.
„Това е едно високотехнологично общество. С добива на сол то постига изключителен напредък, който е без аналог – казва пред „24 часа - 168 истории" археологът акад. Васил Николов. - Как точно са стигнали до тези иновации, нищо не можем да кажем, защото не е имало откъде да видят или да вземат и приложат това ноу-хау."
Дотогава те са познавали единствено пещта и процеса на готвене на храната. Същевременно в този период преди повече от 7 хил. години нито едно друго общество не е използвало метода на изпаряването. Но трансформаторите от Провадия се досещат и в продължение на стотици години те и наследниците им пренасяли дърва за пещите. Поставяли в тях глинени съдове, пълни със солена вода, и така получавали сол.
Според Николов тази култура има още едно изключително постижение, защото започва да използва наемен труд. Археолозите съдят за това по много белези – животът в селището е съпътстван от непрекъснат строеж на сериозни крепостни стени и укрепления, изискващ солиден брой хора. Самият добив на сол също е начинание, което няма как да се реализира без колективни усилия. Още повече, тази култура започва да строи триетажни къщи, нещо нечувано за онези времена.
Заедно с това тя е принудена да се бори с капризите на времето. Това е периодът след ледниковата епоха, когато температурите бързо се покачват. Според изчисления на различни световни институти повишението им е било с 2 - 3 градуса над средните температури през втората половина на ХХ век. Но оттогава те нарастват, така че в известен смисъл климатът в момента вероятно е близък или бързо се доближава до онзи, с който се е сблъскала технологичната култура край Провадия.
Мнозина биха се запитали: ако са били толкова умни и находчиви, защо не са се сетили да добиват сол от морето? Причината е, че то по това време все още не е било достатъчно солено, защото само преди 10 - 20 хил. години е било сладководно езеро. Някъде в периода преди 8 хил. години или малко повече то се превръща в море. Именно затова акад. Васил Николов отбелязва, че през шесто-пето хилядолетие пр.н.е. солеността му е била 13 - 14 промила, а сега е доста по-висока – около 17. Тоест обществото от Провадия не е имало никакъв шанс да използва този ресурс и е трябвало спешно да измисли нова система за добив, за да запази стандарта си на живот.
За съжаление, горещото и сухо време - както сега, така и тогава, е било истинско предизвикателство за поминъка. Солените езера започват да пресъхват. Растителността постепенно намалява и в един момент прекарването на дървесина от далечни разстояния за пещите се превръща в напълно безсмислено начинание.
Затова „повелителите на солта" започват да променят технологиите си. Досещат се, че могат чрез система от канали да концентрират наситената със сол вода в басейн.
„Изпаряват я там, точно до селищната могила, като методът им е много подобен на този, използван в късните солници, пръснати по Черноморието", разказва академикът. Според него по този начин те правят нещо невероятно – в рамките на малко повече от 1200 години успяват да променят технологията си.
Заедно със засушаването обаче върви още един процес. Това проспериращо общество, което като останалите търпи минусите на глобалното затопляне, все пак се отличава от тях. Най-малкото защото е много по-богато от всички останали. Това личи най-вече по уникалните за тогавашния свят съкровища, открити във Варненския некропол. Както е известно, хората от солниците са част от първата европейска цивилизация, създала първото обработено злато в света. Те извайвали бижута шедьоври и използвали майсторски технологии, за да дадат нюанси на златото, добавяйки в него различни количества мед и сребро. Носели блестящите си украшения за престиж, заслепявайки от завист околните общества, тръгнали да търсят препитание заради промените в климата.
Така солниците в Провадия, където се създавали „парите", се превърнали в желана и напълно естествена мишена на нашествениците. За да отбраняват своето богатство, иноваторите изграждат едни от първите крепостни стени на Стария континент. Първата била разрушена от земетресение, но следващата била много по-стабилна и тези изобретателни мозъци я превърнали в жесток капан за вражеските орди.
Около каменните стени били създадени радиални структури, които според Николов не се срещат почти никъде по света. Те представляват дъговидни, змиевидни форми, които на места се стесняват, а на други - се разширяват. Когато нашествениците влязат в тях, за да атакуват горното ниво, много трудно намирали изход. Всъщност пред тях имало само два варианта - или да бягат обратно, или, заклещени в тези коридори, да бъдат безпроблемно убити от отбраната на солниците.
Но паралелно с тези външни конфликти постепенно в това технологично общество настъпили остри противоречия.
„Причината е, че добивът на сол намалявал," обяснява академик Николов. Може би именно заради подобни междуособици археолозите се натъкват на масов гроб в резултат на кръвопролитна битка между две враждуващи групи.
„В момента правим ДНК анализ в САЩ, който все още не е готов – разказва академикът. - 7 мъже са убити и заровени в изкопана яма в басейн за сол, който вече не е бил използван." Знак, че по някакъв начин са били свързани с добива на ценната стока. С труповете били захвърлени и оръжията.
Екипът се натъква и на втори гроб, където мъж е убит с брадва, забита в корема. Бил ударен с такава сила, че тя стигнала чак до гръбначния му стълб. Децата били ликвидирани с удар по главите.
Според Николов очевидно това общество е било раздирано от тежки вътрешни конфликти, свързани с това кой клан да овладее добива и търговията. В някакъв момент ситуацията ескалира и става нетърпима.
Прогонени от климата и нестихващите битки, тези изключителни иноватори на тогавашния свят изоставят производството и тръгват със стадата си да търсят по-добри условия за живот.
„След 1000 - 1200 години част от наследниците им вероятно се завръщат в старите поселища, но това вече е съвсем друга култура в началото на бронзовата епоха", разказва акад. Николов.