Доц. д-р Алексей Пампоров: Ако няма правителство с мандат на ГЕРБ, със следващия няма как да се получи
- Ниската активност показва, че всъщност всичко ни е наред
- ПП-ДБ загубиха легитимност поради липса на морален интегритет. А бракът с тях намали резултата на ГЕРБ със 100 хил. гласа
- Колкото повече нападат президента Радев, толкова повече рейтингът му расте. Логиката е, щом "сглобката" и "мафията" непрекъснато се занимават с него, значи не е толкова лош
- България е остров на стабилност във врящия европейски котел
- ПП-ДБ ни показаха разврата на дребните компромиси. Разпадането им би било естествен процес въпреки риска при предсрочни избори през октомври една от двете формации да не влезе в парламента
- Какво постигнахме с изборите 2 в 1 на 9 юни, г-н Пампоров? Питам, защото преди вота често чувах “Объркан/а съм, вече не знам за кого да гласувам”, а след него: “Сякаш не сме гласували ние”.
- Мисля, че реакциите към резултатите от вота много зависят от партийните пристрастия. Гласувалите за ГЕРБ нямат такова усещане - те са победители в крайна сметка, със значителна и очаквана преднина. Гласувалите за ДПС, ИТН и “Възраждане” също нямат такива усещания - първите увеличиха резултата си като брой хора въпреки ниската активност; а другите две формации вече имат представители в Европейския парламент. Всъщност фрустрация има единствено сред гласувалите за ПП-ДБ.
- Да, ПП-ДБ се разделиха с над половината си симпатизанти. Отсъствието на жив контакт и структури из цялата страна ли им изигра лоша шега освен участието във властта с ГЕРБ?
- “Продължаваме промяната” се роди като антитеза на “модела ГЕРБ” и именно недоволството от ГЕРБ позволи антивотът от юли 2021 г. да се изтегли от ИТН и да отиде към тях през ноември 2021 г.
Желанието им на всяка цена да са първи обаче им изигра лоша шега. Мнозина социолози тогава ги предупреждавахме да не се подвеждат по общата “градскост” на избирателите и че 1+1 няма да даде 2, но те се увлякоха от инерцията, че част от избирателите на ДБ бяха гласували за ПП, както вероятно и от емоцията, че Кирил Петков е сред учредителите на “Да, България!” и направиха коалиция. Това беше първата загуба на гласове, които протестно се разпределиха между “Възраждане” и ИТН. След това цялото им поведение стана тъжно или смешно - зависи какво е отношението на човек към тях.
За хора, които непрекъснато цитират Кристиан Таков, те допуснаха “сглобка”, “исторически компромис” или “безчестие, маскирано с изкусна аргументация”.
Казано иначе, вместо да променят “модела ГЕРБ”, те се включиха в него, съюзиха се и по места започнаха да го повтарят. А изтичането на записа “Само ние можем да го изперем” с фактическото прекратяване на разследването на Борисов за т.нар. Барселонагейт показа “разврата на дребните компромиси”. Просто загубиха легитимност поради липсата на морален интегритет. И това беше ясно от самото начало. И нямат право да кажат “Никой не ни предупреди”. Напротив! Просто избраха да чуят една малка агитка от носталгични по “старото СДС” политолози.
- Лидерът на “Да, България” Христо Иванов подаде оставка. Мълви се, че ПП-ДБ ще се разцепят и част от тях ще подкрепи кабинет с мандата на ГЕРБ или ИТН. Доколко такъв вариант е реалистичен? И ако не е, кой е?
- В тази ситуация това беше нормален, морален и очакван ход. В крайна сметка няма нужда да се упражняват на гърба му.
Вижте, ситуацията в ПП-ДБ от гледна точка на политическите идеологии е доста шизофренична. Първо, с учредяването си “Да, България” засмука либералния електорат на партия ДЕОС, които дори се саморазпуснаха, след което застраши съществуването на “Зелените”, т.е. на сегашното “Зелено движение”, които дотогава поддържаха една относително стабилна подкрепа от около 25 хил. гласа. Това се преглъщаше и от едните, и от другите в името на общите либерално-демократични ценности: върховенство на закона, плурализъм на мненията, децентрализация и рационално управление.
Всичко обаче беше поставено под въпрос с решението на “Да, България!” да стане член на Европейската народна партия, където основният играч в България всъщност е ГЕРБ. Консервативната политика вместо свободата и плурализма, поставя на преден план сигурността и традиционните, т.е. християнските ценности: нуклеарно хетеросексуално семейство със сключен брак; поддържане на традиционни властови йеархии, вместо равнопоставеност и самоуправление и т.н.
Т.е. абсурдно е както хората с либерално мислене, така и “зелените” да продължат да стоят в тази коалиция. И тук идва частта с ПП, които са взели жълтия цвят на либералите в Европа, и се очаква, че ще станат член на “Либерално-демократичния алианс”, където бяха НДСВ, но където основен играч за България е ДПС. Тъкмо от тук произтича най-голямата политическа шизофрения при ПП-ДБ: в цялата кампания демонизираха ГЕРБ и ДПС, произведоха дори “онези билборди”, но фактически, когато става дума за европейски избори и Европейски парламент първите ще трябва да се прегърнат с ДПС, вторите - с ГЕРБ. Разпадането на ПП-ДБ би било естествен процес въпреки риска през октомври - ако има нови избори едната от двете формации да остане извън парламента. Както се случи със “Зелено движение” сега. Но не мога да отрека, че “Зелено движение” взеха страната на морала и политическата логика, нищо че им се струва “самотно и несправедливо” - пак по Таков.
- Странно ми изглежда, че “Синя България” и “Солидарна България” останаха извън парламента. А малката, но много работлива в комуникацията (дигитална и на живо) с избирателите формация “Величие”, която проби и е 7-а в 50-ия парламент...
- Не е странно. Ваня Григорова спечели много гласове на местните избори, но първо в онзи случай имаше огромна мобилизация и обща работа в лявото политическо пространство, а сега гласовете се разпиляха. Второ - кандидатурата на Терзиев беше твърде спорна за голяма част от симпатизантите на ГЕРБ, а дори и за част от тези на ПП-ДБ, т.е. там имаше протестен вот. “Синя България” и “Солидарна България” останаха под прага - както предвиждаха и социологическите изследвания. За “Величие” все още ми се струва рано да се говори. Фактът е, че нещо лошо се случва във Варна, щом там непрекъснато се генерира толкова много протестен вот. Първо беше Марешки с “Воля”, след това се появи Костадинов с “Възраждане”, сега възниква “Величие”. Освен това, ако погледнем изборите три години назад, ще видим, че непрекъснато “пробиват” някакви малки партии: “Мутри вън!”, “Възраждане”, “Български възход”, сега “Величие” - общо взето всеки изборен цикъл ражда по един такъв феномен. Само ИТН започнаха с отскок тази история заради харизмата на Слави Трифонов, но делегирайки партийните дела на сценаристите и ИТН се сви до този обем. Очевидно е, че хората вече не виждат представителство в традиционните партии и търсят алтернатива.
- ГЕРБ е първа сила, ДПС я следва, а третият възможен в бъдеща коалиция е ИТН. Мнозина питат същата цена като ПП-ДБ ли биха платили ГЕРБ и ИТН за евентуалното си участие във властта с ДПС?
- Да, привидно има такава зависимост, че който е бил в коалиция с ДПС, се свива и сякаш изчезва след това. Но ми се струва, че ГЕРБ тази игра са се научили да я играят. Т.е. те привидно винаги имат друг партньор в сглобката: Реформаторски блок, Обединени патриоти, ПП-ДБ, но в крайна сметка съобразяват политиките и разпределението на паричните потоци и с регионалните интереси на ДПС. Опасявам се, че ако няма правителство с първия манадат, със следващите няма как да се получи - заради егото на Борисов и простия факт, че ще се делегитимира в очите на собствения си електорат. В крайна сметка бракът на ГЕРБ с ПП-ДБ доведе до резултат със 100 хил гласа по-малко.
- Все повече се говори за избори през есента. Но ако това се случи, прогнозата е за още по-ниска активност и за “електорално безразличие към партиите с история” (според психиатъра Николай Михайлов). Дали Борисов, който е отчетлив победител на тези избори, ще изпадне в такава ситуация?
- Ако е ниска избирателната активност, от това ще спечелят ГЕРБ, ДПС, ДСБ и вероятно БСП. Освен ако Нинова не се заинати и не реши да се върне на дорест кон, за да доубие и последните остатъци от социализъм в БСП. Т.е. ще спечелят партиите с твърди електорати. Традиционните партии бягат от дебати. Партиите, които прескочиха поне процент, а не влязоха в парламента бяха активни - но те нямат нито парите, нито организацията. С харизмата на само един лидер можеш да спечелиш мажоритарен местен вот, но не можеш да имаш успех във всички райони. И извинете, но ефирно време получаваха и хора, за които се вижда, че психиатричните пътеки в България не са ефективни. Като цяло не мога да нарека поведението на избирателите “безразличие”, за мен това е по-скоро “погнуса”. Нищо друго иначе не може да обясни онези над 3%, които са отишли до урните, за да пуснат “Не подкрепям никого”. Ами ето ги липсващите гласове на “Солидарна България”, на “Синя България” или на “Меч”, които иначе биха ги вкарали в парламента.
- Алтернатива ли е партия на президента Румен Радев, който два пъти изпусна момента да се появи?
- Той не е и искал да се появява. Доскоро президентът Радев винаги отричаше, че ще прави партия, и това е така, защото съгласно чл. 95 от конституцията той няма право да е лидер на партия. Какво ще стане в края на мандата му - не мога да прогнозирам от сега. Но да, президентът има огромно одобрение - приблизително 40-45% от гласуващите. В сравнение с доверието в останалите институции това е в пъти по-високо и е знак, че има потенциал. Всъщност изглежда, че работи принципът на скачените съдове: колкото повече ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС и Нинова нападат президента, толкова повече рейтингът му расте. Това вероятно също има връзка с погнусата от политическите партии. Елементарната логика е, че щом “сглобката” и “мафията” непрекъснато се занимават с него, сигурно не е толкова лош.
- Ваш колега заяви по една телевизия, че ако през последните 10 години е имало ясна норма с Брюксел ли си, значи си легитимен и в държавата си, днес ситуацията е променена. България как стои във врящия европейски котел?
- България е остров на стабилност. Не, не съм саркастичен, съвсем сериозен съм. Да, обществото е разделено на малки социални балони: “провинциалните предприемачи”, “пренебрегнатите малцинства”, “градските хипстъри”, “евроскептичните националисти”, “ограбените пенсионери”, “гордите чалгари”, “войнствените шовинисти”, но ниската избирателна активност е и белег за това, че всичко е наред.
Някои анализатори сравняват избирателната активност с тази през 90-те на миналия век и се тюхкат. Ами тогава хората излизаха на улицата и гласуваха, защото ток имаше през два часа, а един хляб можеше да си купиш в един конкретен магазин след два часа чакане на опашка. Доларът достигна нива около 3500 лв. за един. Сега се пътува без виза в Европа, вече и без паспортен контрол, ако влизате със самолет в Шенгенското пространство. От София се стига по-бързо до морето в Гърция, отколкото до Варна. Русенци излитат от Букурещ. Хасковци си пият кафето в Одрин. Брюксел е на два часа път със самолета - излиташ сутринта, все едно че хващаш служебния автобус от “Овча купел” за “Кремиковци”, и се връщаш обратно вечерта. Има едно поколение от комунисти и антикомунисти и техните 50- годишни вече дечица, които се вълнуват от Москва. За родените след 2000 г. това няма значение. Те са родени в Европа. За тях оградата по границата е изненадваща новост. Тези са най-погнусените от калната предизборна кампания.
- Какви промени у нас ще доведе евентуална постепенна промяна на политическите елити в Европа?
- Елитите имат склонността да се поддържат и възпроизвеждат. Това е социален капитал. Смяната на едни лица не означава смяна на играчите, а разбъркване на картите. Голям ужас било, че “Партия на свободата” била спечелила в Австрия. Добре де, преди 20 г. те управляваха в Австрия, а преди 4 години се бяха свили до 10%. Просто трябва да приемем, че в Европа, а и в България се редуват консервативни и либерални поколения. Дали заради бунта към родителите, или заради силната роля на бабите, ако ние сме либерални, разкрепостени, индивидуалисти, ще ни наследи поколение от консервативни, ретроградни комунитаристи. И обратното. Големите международни социологически изследвания, които позволяват да съпоставяме ценностите и стиловете си на живот отдавна показват това.
CV
Алексей Пампоров е магистър по културология и доктор по социология
Доцент по социология е в Института по философия и социология при БАН
Специализирал е демография в института “Макс Планк” (2003-2005)
Чете лекции по “Ромска история и култура” и по “Демография и публични политики” в СУ “Св. Климент Охридски” и в ПУ “Паисий Хилендарски”