Курбан Байрам доближава мюсюлманите до Създателя
Празникът е предхождан от Деня Арифе, когато се показва съпричастност към хората на хадж
Думата "курбан" на арабски означава да се доближиш до нещо важно. Отбелязвайки Курбан байрам и принасяйки в жертва животни, вярващите мюсюлмани се доближават до Създателя, казва заместник районният мюфтия на Кърджали Сурай Мустафа.
Той допълва, че празникът е един от най-важните за мюсюлманите, а в основата му е залегнала старозаветна случка.
"Този разказ за вярата на човека и милостта на Господ се отбелязва ежегодно от мюсюлманите по света с жертвоприношение", казва кърджалийският духовник.
Курбан Байрамът се отбелязва 70 дни след Рамазан Байрам,
другия голям мюсюлмански празник.
Двата байрама се изместват напред с 10 дни всяка година, защото мюсюлманският календар следва лунния. Курбан Байрамът отбелязва края на поклонението в Мека, което е едно от задължителните неща, които всеки добър мюсюлманин трябва да направи, ако възможностите му го позволяват.
"Курбан Байрамът е предхождан от Деня Арифе. В този ден мюсюлманите постят, за да покажат съпричастност с хората, които са на хадж, и да се подготвят за предстоящия голям празник", разказва Сурай Мустафа.
По традиция в този ден се пържат мекици, които се раздават на близки и съседи. Децата, както и на Рамазан Байрам, обикалят къщите, искат прошка и честитят на домакините настъпващия празник. Като благодарност получават лакомства – бонбони, халва, шоколади. В Кърджалийско
в Деня Арифе семействата, които са загубили близък в периода от предходния Курбан Байрам,
колят жертвено животно,
което е последният курбан на покойника.
"Традицията не е грешна, но е препоръчително и по-важно жертвеното животно да се принесе в курбанските дни. Курбан за покойник може да се направи и извън празника - във всеки ден може да се направи.
В случая целта е наградата от принасянето на жертвено животно да се даде на покойника", обясни Мустафа.
Първият ден на Курбан Байрам започва със сутрешна молитва, която се провежда преди изгрев-слънце. Веднага след нея в джамиите започва голямата байрамска молитва.
С нея се слага началото на празника. Мюсюлманите в джамията си честитят Курбан Байрама, след което се разотиват по домовете си. Предварително тези, които имат възможност, са подготвили жертвено животно. Трябва да е преживно и чифтокопитно.
"В жертва се принасят овци, говеда, камили. Животното трябва да бъде здраво и хубаво, без кусури
Не се дава курбан добитък, който е болен или има видим дефект. Не е задължително животното да има рога, ако се е родило без тях", обяснява мюфтията.
Той пояснява, че жертвените животни задължително трябва да са навършили определена възраст. При дребния добитък трябва да са поне на 6-8 месеца. Агне не може да бъде дадено за курбан. При едрия добитък възрастта трябва да бъде поне двегодишна. Какво животно ще бъде принесено в жертва, зависи от възможностите на човека. Ако той е заможен, животното трябва да е по-голямо, ако е по-беден – по-малко. Бедните може и да не дават курбан.
"Традиция е жертвените животни да се украсяват и къносват. Много хора ги украсяват с панделки, пискюли, мъниста и други, а козината им се обагря с къна, но това не е задължителен елемент от ритуала", твърди мюсюлманският духовник.
Според него традицията за украсяване на жертвените животни датира още от времето на Адем (Адам), когато единият от синовете му дал жертва най-хубавото си животно.
Нареченото за курбан животно се принася в жертва, а след това се прочита благодарствена молитва към Аллах
Не е задължително човекът, даващ курбана, да умъртви животното собственоръчно. Най-често това се прави от опитни мъже. Масово разпространена практика е главата на животното да се покрива с кърпа, за да не вижда ножа и да се плаши.
Острието задължително трябва да е много добре заточено, за да може смъртта да настъпи мигновено.
Месото на жертвеното животно се разделя на 3 части. Едната остава за семейството, в което е принесена жертвата. Втората се раздава на роднини, приятели, съседи и близки, а третата - на бедни, които няма възможност да дадат курбан.
Задължително в първия празничен ден се яде месото от принесения курбан. Няма определен начин, по който да се приготви месото от него, и е въпрос на вкус. На трапезата се слагат също къпана баница, баклава и други празнични ястия.
През следващите дни на празника се ходи на гости на близки. По традиция по-младите посещават по-възрастните, за да им честитят и споделят празника.
"Бедните са във фокуса на кампанията "Сподели курбана си", стартирала по инициатива на Главното мюфтийство. Целта ни е да достигнем до всеки нуждаещ се. Мога да кажа, че срещаме голяма съпричастност", каза заместникът на районния мюфтия.
Той допълни, че нуждаещите се щели да бъдат посочени от имамите по места.