Последният ни посланик в Йемен разкри в книга истината за опита да го отвлекат през 2012 г.
Борис Борисов бе нападнат в Сана по поръчка на местен шейх, измамен с пари за оръжие от българин, държан със секскомпромати от службите
"Дрогирани с кат и въоръжени с ножове и калашници мъже нападнаха българския посланик в Йемен Борис Борисов и го раниха леко, опитвайки се да го похитят в събота. Мъжете препречили с пикап пътя на дипломатическата кола, управлявана от Борисов. Според очевидци мъжете били четирима, носели маски и били с традиционни местни одежди и с джанбии - закривени ножове, каквито повечето йеменци носят втъкнати в поясите си. Нападателите били въоръжени и с автомати "Калашников", което също е често срещано явление сред местните. Посланикът отказал да слезе от автомобила и те стреляли във въздуха, за да го стреснат.
За да го принудят да излезе, маскираните започнали да удрят с приклади колата и счупили предното стъкло, както и това откъм шофьорското място. Един от нападателите се вмъкнал от другата страна и заплашил с нож посланика. Жена му, която пътувала с него, е невредима. Въпреки че Борис Борисов дал отчетливо да се разбере, викайки на арабски език, че нападат посланика на България, мъжете не спрели атаката."
Това е част от информацията, публикувана във в. "24 часа" на 13 май 2012 г., малко след като се случи инцидентът с българския посланик в Сана. Тогава, за щастие, Борис Борисов се размина само с леки травми, причинени от хвърчащите счупени стъкла, попаднали в тялото му. Пред медиите по-късно, когато беше в България за лечение, той
каза с усмивка, че уменията му
по борба са го спасили
"Дърпаха ме, заплашваха ме с изстрели, с нож, блъскаха ме, но бях уверен, че всичко ще мине добре. Отказах да изпълня искането им да изляза от автомобила, защото това щеше да доведе до неприятни последствия", каза още Борисов. Тогава той добави, че не го е страх да се върне в Йемен, защото това е професията му. За мотивите на похищението Борисов заяви само, че те са "смесени - политически и икономически", но нищо повече.
Борис Борисов се завърна в Йемен, където остана до 2013 г., след което нивото на мисията бе свалено, а след това посолството бе закрито. Опит за посегателство имаше и срещу друг българин, работещ в мисията ни в Йемен, но така и не се разбра защо се случват тези инциденти.
Оказва се, че цялата истина е шокираща, но след повече от десетилетие Борис Борисов е решил да я представи на широката публика в романизирана форма, публикувайки книга, озаглавена "Посолство".
Нишката на събитията в Йемен тръгва от сделка за незаконен внос на оръжие, сключена между фирмата на българина Ясен Пенчев, представящ се за бизнесмен и експерт по национална сигурност, и йеменския шейх Али Мунассар Хасиан. Това е отправната точка, дала началото на лавина от събития, разкриващи корупционни методи и средства за постигане на всякакви цели. В хода на събитията става ясна ролята на отделни представители на наши и чужди специални служби - бивши и настоящи. А също и как
Пенчев, който е "оперативно
интересно лице", е държан
със секскомпромат
и принуждаван да действа по определен начин. В крайна сметка опънатият над него чадър, за да не се задействат правораздавателните органи в България, му излиза твърде скъпо. По-голямата част от парите, които взема от Йемен, без да достави оръжието, се преразпределят по веригата от служители с достъп до масивите от информация и определени структури.
Заради това шейх Хасиан, след като е предприел всякакви действия по официален път чрез посолствата и външните министерства на двете страни, разбира, че някой в България нарочно крие Пенчев от правосъдието, и решава да действа така, както в племенен Йемен се уреждат нерешените въпроси - чрез сила. Планът му е прост - да бъде отвлечен българският посланик в Сана, което да предизвика съответното размърдване на най-високо ниво и в двете страни, да се задействат държавните правораздавателни органи, тези, които държат под сенчестия си чадър Пенчев, да се дръпнат и той да бъде принуден в крайна сметка да върне парите на шейха.
Отделните сюжетни нишки в книгата са с ярко открояващи се главни действащи лица от състава на българското посолство в Сана, служители на разузнавателния апарат, средния и висшия ешелон на Министерството на външните работи в София, йеменското държавно ръководство и представителите на тамошните политически, племенни и бизнес среди.
Преплитането на всичко това изглежда като политико-криминален трилър, но и с цялата предоставена информация за хора, действия и събития, книгата дава възможност за поглед зад завесата на дипломацията. А там освен лустро наднича и суровата истина за все по-размазания фокус на стойностите.
В книгата имената са променени, някои съвсем леко, така че на места няма никакво съмнение за кого точно става дума. Например
външният министър по онова време
Николай Младенов е представен
с името Младен Николов,
а кореспондентът на "24 часа" за Близкия изток Георги Милков фигурира в книгата с името Милко Георгиев. Малко по-творчески са пресъздадени имената на представителите на специалните служби, както и на главния виновник за забърканата каша - държания с компромат бизнесмен и "експерт по национална сигурност". Имената на президента на Йемен и важните политически фактори в страната са запазени в оригинал. За себе си авторът е избрал името Здравко Берковски.
Повествованието в "Посолство" започва с момента на опита за отвличане:
12-13 май 2012 г., Сана, Йемен
Около 19 часа местно време извънредният и пълномощен посланик на Република България в Йемен Здравко Берковски изчака няколко секунди, преди да се включи в движението по булевард "Ал джазаир", една от най-натоварените пътни артерии в йеменската столица, разделяща с половинметров бордюр двете еднопосочни направления на пътните платна. Приповдигнатото настроение от току-що направената резервация за полета, с който щеше да замине в отпуск след месец, започна да се изпарява, когато един тъмносив пикап с двойна кабина "Тойота Хайлукс" предприе рискована маневра, изпреварвайки го от дясната страна. Тойотата се установи в средната лента и забави скоростта си, принуждавайки посланика да натисне рязко спирачките, почти докосвайки каросерията на пикапа. Берковски изруга под нос, предизвиквайки дълга тирада от съпругата си, седяща на съседната седалка, за това, че трябва да кара по-внимателно, особено в пиковите часове, когато йеменците, приключили ежедневния следобеден ритуал на "катене", плъзваха из града. Дъвченето на листата на растението кат, имащо слабо наркотично действие, се практикуваше почти от цялото население на страната и от това с кого дъвчеш, или "катиш" се определяше социалният и финансов статус на всяко семейство.
Берковски отбеляза наум автоматично, че седящите в товарния отсек на пикапа местни държат между краката си автомати "Калашников", но това едва ли можеше да направи впечатление някому в страната, където, освен че сред 22-милионното население циркулираха над 63 милиона единици леко и средно стрелково оръжие, но и бе раздирана от безредици и гражданска война още от началото на т.нар. Арабска пролет в началото на 2011 г. с искане за оттегляне на президента Али Абдула Салех от властта.
Пикапът продължи да напредва бавно, лъкатушейки вляво и вдясно, пречейки на автомобилите в съседните ленти да го изпреварят, а Берковски отново изруга, представяйки си в какви неприятности щеше да затъне, ако бе чукнал или, не дай боже, смачкал бронята на мощния автомобил пред него. С периферното си зрение Берковски отчете, че вляво се изниза сградата на големия мол, известен като "либийски" и се приготви да се престрои вдясно, където след две пресечки бе отбивката за улицата на посолството. В този момент пикапът форсира двигателя си, дръпна с няколко метра напред, след което спря перпендикулярно на пътните платна, блокирайки всички автомобили зад него, които един след друг започнаха да спират, образувайки странна фигура на разместени плочки от домино.
През ума на Берковски мина някакъв мъглив въпрос дали все пак не е остъргал боята на тойотата и сега "кабилите" ще търсят изясняване, но той се изгуби така, както се бе появил.
Като в забавен каданс видя как седящите двама в товарния отсек скачат от пикапа, докато други двама излизат от задната част на двойната кабина и започват в движение да стрелят над дипломатическата кола. Откосите на автоматите се сливаха с ударите с приклади, разбивайки предното стъкло и това от шофьорската страна. Последният изстрел бе даден от разстояние само 10-15 сантиметра от главата на посланика, но успоредно на колата. Част от секундата преди това той почувства счупването на неговото стъкло като избухване на бомба, последвано от усещане за пълна слепота и раздираща болка в главата. Единият нападател се пресегна през прозореца и започна да го тегли навън, разкъсвайки ризата и връзката на висящите на врата на посланика очила, като същевременно се опитваше да отвори лявата шофьорска врата. Останалите
трима продължаваха да
стрелят във въздуха и да
нанасят удари с приклади
по автомобила, стремейки се да всеят паника и да подпомогнат отвличането.
Втори нападател се включи в дърпането, тегленето и нанасянето на удари по лицето на Берковски от лявата страна, а трети се вмъкна на дясната седалка и се опита да го застави да излезе от колата, опирайки традиционния нож "джанбия" в гърлото му. Още от първите секунди на нападението, все още надявайки се това да е някакво недоразумение, Берковски отчетливо крещеше на арабски, че извършват нападение над дипломатически автомобил и посланик на чужда държава. Едва когато влезлият от дясната страна нападател извади джанбията си, посланикът осъзна, че съпругата му не е вече в колата. През съзнанието му преминаха бързо някакви базови правила за поведение при терористична атака, препоръки да не се оказва съпротива и да се изпълняват исканията на терористите, но също така и реалиите от последните месеци и години в страната, когато за повечето отвлечени чужденци с цел откуп или изпълнение на политически искания не се чуваше повече нищо или намираха труповете им или части от тях след седмици и месеци, дори при изпълнени условия. През мътната пелена, в която се бе превърнало зрението му, той долавяше смътните очертания на закритото с кърпа лице на нападателя с ножа и чуваше съскането на гласовете от двете си страни "да излиза, да излиза, да излиза, защото..". Опирайки се на седалката и здраво стиснал волана, въпреки опитите да откопчат пръстите му от него, той започна постепенно да отделя от общия звуков фон крясъците на нападателите, увеличаващия се хор на стотици клаксони на принудително спрелите зад тях автомобили, виковете на пешеходците от двете страни на булеварда, далечен вой на сирени. Стори му се, че през последните секунди в излайваните заповеди да слезе от колата се промъкват и изнервени нотки и безсилие и той със злорадство си помисли, че неуспехът да бъде измъкнат от автомобила до известна степен се дължи не само на ината му и на все още не напълно осъзнатото решение да не допусне да бъде отвлечен и откаран в неизвестна посока, но и на немалкото натрупани наднормени килограми през последните месеци...