Севдалина Колева: След 10-и клас на учениците им става интересна политиката. Затова разбират “Приказка за стълбата”, а темата за любовта ги затруднява
Впечатлена съм, че все повече младежи се вдъхновяват от наши автори и искат да създават собствено съдържание, казва учителката по български език и литература в столичното 119-о средно училище "Акад. Михаил Арнаудов"
Още акценти от интервюто:
- Станали сме неприветливо общество. Преди да бъдем лоши, да помислим какво му е на другия - всеки има проблеми
- Младите са със свръхзавишено чувство за справедливост, искат да знаят защо им пишат дадена оценка
- Учителските заплати се вдигнаха, но и работата с едно доста щуро поколение е от значение
- Г-жо Колева, интересуват ли се младите от политика?
- Имам впечатления от гимназистите, но ще ги разделя на първи и втори гимназиален етап. Учениците от 8-и до 10-и клас не се интересуват от политика. По-скоро не осъзнават какъв е ангажиментът да си гражданин, да имаш позиция. Това се формира в 11-и и 12-и клас. Засилва се, когато осъзнаят колко е важно умението да имат позиция. Да знаят, че те са новото, различното.
По-голямата част от абитуриентите гласуваха - разбира се, тези, които са навършили 18 г. Всъщност един от най-често избираемите профили в гимназиалния етап е философията и конкретно гражданското образование. Това страшно много им помага да разберат смисъла на думата политика.
- Какви са днес децата - любопитни, гневни, апатични? Искат ли да участват в определянето на правилата, по които живеем?
- Децата са доста любопитни и различни. Не бих казала, че са апатични, напротив. Просто им трябва един генератор в лицето на учителя, който да им покаже, да ги придърпа, да ги мотивира. Казвам го през моята лична призма, защото правим доста странични инициативи, свързани с поезията. Трябваше да има някой, който да им покаже, че не е трудно. Оттам нататък те влизат в свой коловоз да търсят.
- Как виждат бъдещето си - в България или в чужбина?
- По-голямата част от нашите зрелостници ще останат в България и виждат бъдещето си тук. Дори и тези, които са приети да учат в чужбина, не си представят реализацията си след това извън България. Единици са тези, които биха останали в друга страна. Това много ме радва.
- Всички искат България да тръгне към по-добро, но какъв е начинът според вас?
- Има повод от темата за матурата - творбата на Смирненски "Приказка за стълбата". Младите да не правят компромиси - с изборите си, с позицията си, със себе си най-вече, а и с другите.
- Минаха поредните парламентарни избори. Кои са според вас най-големите проблеми пред обществото ни, чиито решения не търпят отлагане?
- Проблемът най-вече е у нас самите. Хората са се затворили в себе си и не приемат околните. Станали сме неприветливо общество. Може би промяната трябва да започне от всеки индивидуално, за да може да имаме промяна като общество и народ. Всеки да се опита да види другата гледна точка, да стъпи в обувките на другите, да знае, че не само той има проблем. Преди да бъдем крайни, преди да бъдем лоши, дори ще си позволя да кажа, нека се замислим какви проблеми може да има човекът отсреща, щом гледа по-сърдито.
- Като гимназиална учителка по български език и литература доволна ли сте от добрия резултат от матурата тази година? Можем ли да се радваме на резултат от 4,32?
- Ако говоря за учениците, с които аз съм работила, те се ориентираха правилно с какво искат да се занимават. Това им помогна, мотивира ги, ориентира ги къде да вложат целия си ангажимент за този свой важен изпит.
Иначе на национално ниво говорим за високи резултати. Ще си позволя да цитирам министъра с “историческия успех”. Учениците обаче не обръщат внимание на статистики и таблици. В тяхната призма има количествен измервател от слаб 2 до отличен 6. Погледнато така, миналата година резултатът е 3,93, което е добър 4, тази година резултатът отново е добър 4. Стотните не променят това. Ние не сме направили исторически успех. Не сме постигнали нещо трудно и гениално. Напротив, има проблеми при съпоставката на литературните произведения, при интерпретирането на текстове, при създаването на свой личен текст, каквото е есето, въобще - функционалната грамотност. Има проблеми, които са от отдавна и малко се работи по тяхното отстраняване.
- Оценките от матурата са по-добри, но тези от международното изследване PISA не са. Защо?
- Защото не покриваме два много важни критерия - учениците да мислят критично и да могат да анализират. Това е трудно. Вижда се и на матурата по история, която през последните години също оценява четене с разбиране - изваждане на информация по зададени исторически източници. Няма дати, няма събития, няма ги тези неща, които нас като ученици са ни тормозили да ги запомним.
- Да се върнем на “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. Младото поколение разбира ли тази творба?
- “Разбира” е много силен глагол, но със сигурност не ги е затруднила толкова. Вероятно заради връзката с нашето време. Миналата година темата бе за любовта и за живота в мрежата - тя затрудни повече учениците.
- По творбата на Смирненски абитуриентите писаха интерпретативното съчинение, а темата на есето бе “Мълчанието - сила или безсилие”.
- Те са свързани. Мълчанието не е ли вид компромис?
- А разбират ли учениците езика и сюжетите на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин?
- Гимназистите нямат проблем с тези автори. Затруднения има при по-малките ученици. Те са във възраст, в която езикът им е сложен, тематиката е далече от тях. Ученици на 10 и 11 години трудно биха разбрали същността на творчеството на Иван Вазов. Но в учебниците и христоматиите остарелите думи са обяснени под черта.
- Ориентирани ли са вече повече въпроси от тестовете към мислене вместо към зубрене?
- Последните 2 учебни години матурата е в един и същи формат, което показва, че няма промяна. А има необходимост от промяна. Поколението е различно. Трябва да се подобрят учебните програми, методите на преподаване. Трябва да има ясни критерии за оценяване. Учениците са със свръхзавишено чувство за справедливост. Необходима им е прозрачност - те искат да знаят например четворката, която са им писали, защо я получават, къде са грешките им.
- Има ли според вас стойностни съвременни български автори?
- Разбира се. Георги Господинов е такъв пример. Това е автор, който е близък до учениците. Разбират го. Виждала съм ученици, които четат негови творби. Изключително впечатлена съм, че все повече млади хора се вдъхновяват от млади автори и искат да създават собствено съдържание, подбирайки правилно думите, а и умеят.
- Средната възраст на учителите у нас всъщност е 48 години. Има ли в училищата много млади ваши колеги?
- Аз съм на 27 години. Колегите от катедрата по български език и литература са млади. Възрастта им е между 24 и 40 години.
- Защо избрахте да сте учителка?
- Професията ми е призвание и хоби, колкото и нерви да ми коства всекидневно да се справям с тези трудни характери. Това е, което винаги съм искала да работя. Въобще не съм си представяла, че ще се занимавам с нещо друго. Мотивацията ми са учениците, младите, новото, различното, промяната.
- Учителските заплати бяха вдигнати и сега вашата стига ли ви, за да живеете без лишения?
- Не мога да кажа, че заплатата не ми стига. По-скоро има моменти, в които времето не ми стига. Като икономист по средно образование - завършила съм Търговска гимназия, успявам да си разпределя парите добре по отделните пера. Не остава обаче време, особено през учебната година. Някои твърдят, че имаме много дълга ваканция, но това е клише. Просто не е така. През учебната година има неща, които всеки човек би искал да направи - да отиде на кино, на театър. Това обаче трябва да бъде съобразено с това кога приключваме учебните часове.
- Като цяло усеща ли се сред гилдията по-доброто заплащане?
- От времето, когато аз бях ученичка, досега заплатите определено са се повишили, но и цените растат. Инфлацията се усеща. Но и какво даваме срещу това, което получаваме, също е страшно важно. Заплатите са се вдигнали, но и работата с едно изключително щуро поколение също е от значение.
- След Гърция и Румъния забрани GSM-ите в час. Вие имате ли проблеми с мобилните телефони по време на занятията?
- Не съм имала проблем с мобилните телефони в час. Във всяка стая в нашето училище имаме място, на което учениците да си поставят телефоните. Не се е случвало да влизаме в някаква полемика. Това за мен е въпрос на комуникация с учениците. Трябва да се знаят рамките. Когато отначало са запознати с това какво изисква един учител, за да мине часът адекватно и да е ползотворен за тях, те свикват. Влизат в тази рутина. Когато телефонът не е до тях, няма изкушения.
- Добра ли е комуникацията на учителите с родителите?
- В този кратък период, в който аз съм учител, никога не съм имала проблем, колкото и учудващо да звучи. Когато родителите знаят какво се изисква от децата им и какво ще правят в училище, са спокойни. От тази година съм и класен ръководител. Не е възниквал конфликт по нито един въпрос.