Ивайло Иванов: Ако бизнесът не дава добри заплати, няма да върнем младите в България
Протестираме, че помощите се дават на калпак, но когато някой опита да въведе ред - веднага се появяват критици, казва служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов
Осигурихме 48 млн. лв. за здравни и социални услуги в домовете на 46 хил. възрастни и хора с увреждания
Задържането на максималния осигурителен доход ощетява хората с високи доходи, защото ограничава размера на пенсиите и обезщетенията при болест, майчинство, безработица и трудова злополука
Възрастните са ценен капитал и трябва да имат достъп до качествено здравеопазване, транспорт, развитие на знания и способности
Продължава работата по експертен анализ на
пенсионната система, на базата на който да стъпят бъдещи законодателни промени за стабилизирането.
Но цялостна реформа, която да води до промяна
на солидарния тристълбов модел на осигуряване, не намирам за уместно
- Г-н Иванов, какво успяхте да свършите като служебен министър за тези два месеца?
- За мен и за екипа на Министерството на труда и социалната политика бе важно да създадем спокойна среда за работа, за да може министерството и агенциите в неговата структура да продължат да изпълняват ефективно политиките в подкрепа на децата и техните семейства, възрастните, хората с увреждания, безработните, икономически неактивните.
Ускорихме работата в логичния акцент - фундаменталната тема за пазара на труда, насърчаването на заетостта и повишаването на знанията и уменията на работната сила.
Приехме Националния план за действие по заетостта, който ще даде възможност за работа на близо 10 000 безработни, а други 9000 ще бъдат включени в обучения, което ще повиши шансовете им да бъдат наети.
Агенцията по заетостта започна да приема заявления за ваучери за безплатни обучения за заети и самостоятелно заети хора за повишаване на техните умения и професионална квалификация съобразно потребностите на икономиката.
Внедрихме много интересен Модул за самостоятелно оценяване на цифрова компетентност. Той ще даде възможност всеки българин да тества безплатно знанията си и да получи сертификат, че притежава базово или средно ниво на дигитални умения.
Ускорихме работата по проекта за предоставяне на високотехнологични помощни средства за 3300 души с увреждания. Те могат да кандидатстват за тях пред Агенцията за социално подпомагане до 17 юли. Осигурихме и допълнителни 48 млн. лв. на общините за предоставяне до края на 2024 г. на здравни и социални услуги в домовете на близо 46 000 души с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами.
Осигурихме и допълнителни средства по програма “Храни и основно материално подпомагане”, които ще помогнат за увеличение на ставката на порция топъл обяд, за да получават най-уязвимите по-качествена храна.
- Стартирахте програма за грижа в домашна среда за възрастни с увреждания в Северозападна България. Ще се разшири ли тя и в други райони?
- Целта на тази програма е да се осигури непрекъснатото функциониране до края на 2024 г. на седемте центъра "Домашни грижи" в общините Видин, Монтана, Белоградчик, Оряхово, Бяла Слатина, Криводол и Враца и на Контролно-комуникационния център в град Враца.
Те са изградени по проект на БЧК в партньорство със социалното и здравното министерство. Чрез нея ще подкрепим близо 450 болни и възрастни, които живеят на места, където липсват адекватни грижи. Те ще продължат да получават здравни и социални услуги от медицински сестри и домашни помощници, каквито са ползвали по приключилия вече проект на БЧК.
Идеята е чрез осигуряването на подходящи грижи да предотвратим постъпването на тези хора в социални услуги или болници. Планът е през 2025 г. тази програма да обхване цялата страна чрез нова процедура по програма “Развитие на човешките ресурси” 2021 – 2027 г.
- В Европа населението застарява, какви политики трябва да се предприемат, за да се насърчи активният живот на възрастните, за да не се чувстват изолирани?
- В демографски план застаряването на населението се очертава като дълготраен и трудно обратим социален процес за Европа и България не прави изключение от тази тенденция.
Според прогнозите на Евростат делът на населението на България на възраст над 65 г. ще достигне над 32% през 2060 г., докато в момента е под 24%. Това поставя под нарастващ финансов натиск устойчивостта на социалната, здравната и осигурителната система.
Заедно с това е от ключово значение да осъзнаем, че възрастните хора се превръщат във все по-важен и ценен капитал за България. Те имат право на достоен живот и пълноценно участие в обществото, на възможности за достъп до качествено здравеопазване, грижи, транспорт и развитие на своите знания и способности. Ако всичко това има като резултат възрастните да бъдат в добро здраве по-дълго време, те се превръщат в ценен ресурс на пазара на труда.
Тази картина налага предприемането на мерки от всички институции, социалните партньори и гражданския сектор за насърчаването на активния живот на възрастните хора в сферата на заетостта и по-пълноценното им участие в обществото, каквито са предвидени в Националната стратегия за активен живот на възрастните хора (2019 – 2030 г.).
- През последните години всеки нов министър правеше промени на парче в пенсионната система и това доведе до изкривяването ѝ. Какви бяха най-големите грешки? Трябва ли цялостна реформа и каква?
- Не мисля, че промените, за които говорим, идваха от министрите. Те се инициираха по-скоро от политическите партии в парламента и проблемът им бе, че увеличението на пенсиите ставаше по правила, които не са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Някой помни ли например, че т.нар. ковид добавка стана част от пенсията?
В Министерството на труда и социалната политика продължава работата за изготвяне на експертен анализ на пенсионната система, на базата на който да стъпят бъдещи законодателни промени за стабилизирането ѝ. Нека да изчакаме резултатите и предложенията им. Но цялостна реформа, която да води до промяна на солидарния тристълбов модел на осигуряване, не намирам за уместно да се предвижда.
- През септември трябва да се определи новият размер на минималната заплата, а наближава срокът за транспониране на европейската директива за справедливи доходи. Докъде е работната група?
- Преговорите в работната група, в която участват представители на държавните институции и национално представителните организации на синдикатите и на работодателите, продължават. Надявам се, че въпреки споровете и изразяваните в публичното пространство противоположни мнения, ще стигнем до балансирано решение, което в максимална степен ще е съобразено с възможностите на бюджета и ще защитава интересите на всички заинтересовани страни.
- Средният осигурителен доход все повече се приближава до максималния. Дори световната банка ни препоръча да увеличим този лимит. Един от вариантите е т.нар. германски модел - той да е обвързан със средния. Какво трябва да е решението?
- Каквото и решение да се вземе, важно е мотивите и очакваните ефекти от него да бъдат максимално добре обяснени на обществото. Само така ще осигурим необходимото съгласие за приемането му и ще съхраним доверието на хората в осигурителната система, което е ключово за нормалното ѝ функциониране. Изключително важно е също всяко подобно решение да стъпва върху задълбочен анализ и актюерски разчети, за да се преценят обективно всички плюсове и минуси. Затова смятам, че този въпрос трябва да се реши от редовно правителство, каквото се надявам да бъде съставено след изборите с максимално широка парламентарна подкрепа.
Мнозина приемат повишаването на максималния осигурителен доход като повишаване на данъчното облагане и смятат, че подобно решение ще ги ощети, защото ще намали разполагаемия им доход. Всъщност е точно обратното. Задържането на размера на максималния осигурителен доход ощетява хората с високи доходи, защото ограничава размера на пенсиите и обезщетенията при болест, майчинство и безработица и трудова злополука, които биха получили, ако се осигуряват върху по-високо възнаграждение.
- Трябва ли да има реформа при социалните помощи за семействата и в каква посока трябва да е, защото сега е на калпак - някои получават подкрепа, без да се нуждаят, а за други тя е недостатъчна и не могат да купят дори тетрадки и обувки на децата?
- Когато подкрепата е на калпак, за едни е недостатъчна, за други е ненужна. Реформа е необходима, а нейната насока следва да е в по-прецизно установяване на правоимащите, да не казвам таргетиране. Много е важно системата за социално подпомагане да има данни за всички доходи на хората. Колегите от Министерството на финансите и Националната агенция за приходите от години работят по това да са видни всички доходи на един човек, независимо дали подлежат на облагане, или не. Има съпротива срещу това, но вече на деклариране подлежат все повече доходи.
Промените би следвало да бъдат именно в това - тези данни да се използват за разпределение на средствата за социално подпомагане. Ще кажа на тези, които приемат декларирането на всички доходи като административна тежест, да погледнат по друг начин – това е пътят за по-ефективното разпределение на публичните ресурси на държавата. Протестираме, че те се дават на калпак, но когато държавата се опита да въведе някакъв ред, който да позволи насочването им към най-нуждаещите се, веднага се появяват критици.
Да не забравяме, че социалните помощи не са единствената подкрепа, която най-уязвимите получават. Те могат да ползват и подкрепа през социалните услуги - те могат да им помогнат трайно да се справят с бедността, да получат подкрепа за образование, здравеопазване, заетост и др. Помощите, в какъвто и да са размер, никога няма да бъдат достатъчни за достоен живот.
- Едно от решенията в демографската криза е българите в чужбина да се завърнат. При пандемията трендът сякаш се обърна временно и много млади хора се завърнаха. С какви политики този тренд може да остане траен?
- Мисля, че по този въпрос решаваща дума имат работодателите. Ако те не предлагат достойни условия на труд и заплащане, които да са атрактивни за младите, не можем да очакваме да ги задържим трайно тук или да ги върнем въпреки усилията, които полагаме.
Управляващите могат да подкрепят работодателите чрез предоставяне на финансиране по програми и мерки за инвестиции в подобряване на условията на труд, за повишаване на конкурентоспособността, за субсидирана заетост. Те обаче трябва да са активната страна, за да се възползват от тези възможности.
Министерството чрез своите служби по трудови и социални въпроси към посолствата в няколко страни в Европа и Агенцията по заетостта постоянно организират форуми навън, на които български работодатели имат възможност да представят своите работни места и условия на труд на българи, живеещи в чужбина. Но ако те не получават достойно заплащане, ако не работят при достойни условия на труд, които им позволяват съвместяване на личния и професионалния живот, едва ли биха били мотивирани да се върнат и останат в България.
- Стартира и програмата за ваучери за безплатни обучения на работещите. Какви резултати очаквате?
- Това е поредният проект, чиято цел е да отговорим на потребностите на работодателите от кадри с подходящи знания и умения. Общият бюджет на проекта е 50 млн. лв. Очаква се в безплатни обучения да се включат 13 900 работещи. Наред с това Агенцията по заетостта продължава да издава ваучери на заети и безработни за придобиване на базово и средно ниво на дигитални умения. Хората, повишили квалификацията си, ще станат по-конкурентоспособни на пазара на труда и ще имат шанс за по-добра работа и по-високи доходи. Всеки гражданин може да посети сайта на Агенцията по заетостта и да подаде електронно заявление за получаване на ваучер или да попита за тази възможност в най-близкото бюро по труда.
- До 2030 г. децата в риск от бедност или социално изключване в България трябва да намалеят значително, а над 200 000 деца от уязвими групи да получат подкрепа и условия за по-качествен живот. Как ще стане това?
- Това са данни от Стратегията за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. Ще видите, че в нея устойчивата интеграция на пазара на труда и активирането на неактивните хора неслучайно е записано като първи приоритет. Липсата на работа е основна предпоставка за трайната бедност, затова и ние сме фокусирали политиките на пазара на труда върху активиране на неактивните. Следва осигуряването на равен достъп до образование, защото липсата му е в основата на безработицата. Затова и приобщаващото образование е приоритет на Министерството на образованието и науката.
Важен е и приносът на здравната система, защото хората трябва да са здрави, за да са активни на пазара на труда. Децата трябва да са здрави, за да посещават училище и да не ангажират родителите си с дългосрочни грижи.
Социалните услуги са тези, които могат да предоставят на децата и възрастните точно тази интегрирана здравна, образователна и социална подкрепа, за да се справят те със социалната изолация. Или услугите да поемат грижите за зависими хора в семействата, за да могат възрастните, ангажирани с това, да се върнат на пазара на труда, в обществото. Проектът на Национална карта на социалните услуги, който трябва да бъде приет, е изготвен заедно с общините и вярвам, че той ще отговаря в достатъчна степен на индивидуалните потребности от подкрепа на техните жители. С отговора на въпроса "как" стигаме до същото – като работим заедно всички, защото можем да успеем само с комплексни междусекторни мерки.
Една от общо двете ми задгранични командировки като служебен министър бе свързана точно със социалните услуги. На работна среща в Киев на социалните министри на Украйна, Молдова, България, Литва, Нидерландия, Чехия, Швеция фокусът бе поставен върху подкрепата за Украйна и Молдова в процеса на привеждане на тяхното законодателство в съответствие с достиженията на правото и политиката на ЕС. Там представих системата за предоставяне на социални услуги в България и изразих готовността на нашата страна да подкрепим Украйна и Молдова чрез споделяне на опит и добри практики, свързани с функционирането на системата за закрила на детето.
- А втората командировка?
- Участвах в 112-ата сесия на Международната конференция на труда и от многото ми срещи там ще откроя разговора ми с генералния директор на Международната организация на труда Жилбер Хоунгбо. Запознах го с приоритетите на България в политиката по заетостта, с Националния план за действие по заетостта с цел насърчаването на заетостта и намаляването на безработицата, включително сред групите в неравностойно положение на пазара на труда.
- Ще бъдат ли ремонтирани домовете за стари хора, сега условията там са меко казано ужасни?
- За реновирането на съществуващите домове за стари хора са предвидени 189 млн. лв. по една от трите процедури по проект "Модернизация на дългосрочната грижа" по Националния план за възстановяване и устойчивост. Средствата са за строителни дейности и доставка на оборудване и обзавеждане.
По процедурата са подадени 81 предложения от 73 общини за инвестиции за модернизиране на домове за стари хора. По време на тяхното оценяване се установи, че исканите от местните власти средства за изпълнението на проектите значително надхвърлят предвидения за тях финансов ресурс. Поради изключителната важност на проектите МТСП предприе мерки за осигуряването на допълнителни средства, с които бюджетът за модернизиране на общинските домове за стари хора достигна 376 млн. лв. Към момента подадените от местните власти предложения се оценяват и поетапно се сключват договори за финансиране. Крайният срок за изпълнението на проектите е 30.06.2026 г. По този начин ще бъдат осигурени по-качествени грижи и по-добри условия за живот на около 5600 души.
- 1 млн. българи са неактивни, 160 хил. млади българи не работят и не учат. На този фон бизнесът изпитва все по-голям глад за кадри. Какви мерки трябва да се вземат, за да се включат в пазара на труда?
- Цитираните данни за над един милион души извън пазара на труда са на НСИ и голяма част от тях не влизат в категорията на тези, с които може да се работи за икономическата им активност. За статистиката например неактивни са хората от 15 до 64 г. Но в България средно образование се завършва на 18 – 19 години, т.е. това са все още учещи, които не са сред целевите групи за активиране. В статистиката са отчетени и данните за пенсиониралите се по-рано със заболявания, които биха били пречка за тяхната професионална реализация, и др. Тези, които желаят да работят, но не търсят работа, са малко над 135 000 души по данни на НСИ. Около 230 000 не желаят да работят по лични или семейни причини, а поради заболяване или нетрудоспособност – още 126 000 души. Това са хората, сред които се крие основният потенциал на пазара на труда, който може да бъде активиран и включен в пазара на труда, в обучения и курсове за квалификация и преквалификация
След това уточнение ще кажа, че активирането на икономически пасивните хора с акцент върху младите е приоритет в политиките на пазара на труда на министерството и специално в работата на Агенцията по заетостта. Осигурен е достатъчно публичен ресурс и по линия на националния бюджет, и чрез европейско финансиране, за да се достигне до тези хора на индивидуално ниво и да се предприемат мерки за тяхното включване в обучения и заетост, като се вземе предвид техният индивидуален профил. Само по програма "Развитие на човешките ресурси 2021 – 2027 г." са предвидени общо 281 милиона лева за активиране на 75 000 младежи до 29 години и още 60 000 по-възрастни, които нито учат, нито работят.
Предстои Агенцията по заетостта да разкрие още осем клуба за активиране извън бюрата по труда, след като досегашните шест доказаха, че най-ефективно се работи на терен при хората от уязвимите групи. Важно е с тях да работят хора, които са част от общността, познават средата и знаят как да преодолеят пречките в комуникацията. През 2023 г. са активирани около 45 000 души - с 38% повече, отколкото през 2022 г. За тази година активираните вече са над 20 000.
Тепърва се очаква да се види ефектът и от направените законодателни промени, с които се регламентира по-ефективният обмен на информация между институциите, за да може максимално бързо да достигаме до всеки отделен човек, който нито учи, нито работи, до младежите, отпаднали от образование. От това колко бързо ще започнем работа с тези хора, зависи и ефективността на предприеманите мерки за тяхното активиране. Защото колкото повече време човек е неактивен, толкова по-трудно е той да придобие или да възстанови навиците си за учене и работа.
Визитка
- Завършил е Стопанската академия “Димитър Ценов” в Свищов с магистърска степен по финанси и кредит
- През 2008 г. се дипломира като магистър по право в ЮЗУ “Неофит Рилски”
- От 2003 до 2016 г. работи в Агенцията за социално подпомагане. До септември 2009 г. е зам. изпълнителен директор, а след това е изпълнителен директор
- От юни 2016 г. до септември 2017 г. е заместник-министър на труда и социалната политика
- На 19 септември 2017 г. е избран за управител на Националния осигурителен институт
- От 9 април е служебен министър на труда и социалната политика