ЕК и бизнесът искат бърз разрешителен режим за находища с критични суровини (Обзор)
България ще прави и закон за тях
Държавата да определи стратегическите проекти в минната индустрия и да им бъде даден приоритетен статут. Това поиска добивната индустрия на 6-ото издание на европейския минен форум, който се проведе в София. Негов организатор е Българската минно-геоложка камара в партньорство с Министерството на енергетиката и Европейската асоциация на минната индустрия “Евромин”.
За бърза писта за издаване на разрешения за търсене и проучване и по-опростена регулаторна рамка настоя още добивната индустрия от бъдещите политици в Народното събрание и в Европарламента.
Те са продиктувани от приетия преди седмици регламент, който по своята същност е законодателен акт за суровините от критично значение за ЕС и дава приоритет на местния добив, за да не зависи Европа във висока степен от трети страни.
Търсенето на суровини в ЕС се
очаква да се увеличи 6 пъти
до 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. над сегашното потребление. Това заяви Драгомир Драганов, председател на Българската минно-геоложка камара, по време на форума.
Как ще се покрие това увеличено потребление на суровини?
“Европа е на критичен кръстопът - единият
път води до пълна зависимост от внос
на суровини от страни извън ЕС, някои от които с ниско ниво на спазване на екологични, социални и управленски изисквания (ESG), другият - предоставяне на възможност минната индустрия да допринесе за европейска суровинна независимост. Тази посока виждат българските минни компании, както и “Евромин”, каза още Драганов.
Според Драганов ключовата дума е баланс между целите на минната индустрия и опазването на околната среда.
Категоричен е, че достъпът до критични суровини за зеления преход и дигиталната трансформация изисква
ускорен режим на издаване на разрешения за
стратегически проекти,
на които да бъде даден приоритетен статут. Така ще се гарантира техният бърз старт.
Драганов акцентира, че в България извън вече установения списък със стратегически суровини като медта и волфрама, и критични - като фелдшпата, флоурита, мангана, е нужно да бъдат идентифицирани стратегически проекти на национално ниво, свързани със суровини като олово, цинк, каолин и др. Той подчерта, че оптимизацията на разрешителните режими е от критична важност.
На форума беше припомнено, че влезлият в сила преди няколко седмици законодателен акт на ЕС за критичните суровини дефинира 34 суровини като критично важни, като 17 са от стратегическо значение и за тях ще има силно търсене. Мартин Лендж - представител на ЕК от дирекция към “Енергоинтензивна индустрия”, коментира, че в ЕС няма достатъчно ресурси, но целта е 10% увеличен добив до 2030 г. за задоволяване на нуждите от суровини, произведени в Европа.
Добивът на полезни изкопаеми, изчислен на глава от населението в България, отбелязва ръст през последните 10 г., а производителността е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустрията, коментира зам. енергийният министър Красимир Ненов. Секторът се развива стабилно, осигурявайки база за ръст на цялата икономика в страната.
Зам.-министърът на икономиката Николай Павлов добави, че през втората половина на 2024 г. България започва да изготвя национална стратегия за критичните суровини, а паралелно с това ще се прави и закон. Според Павлов стратегията ще се работи около една година и ще се отнася до решаване на проблемите с намирането, разработването на находища и добива от тях за следващите четири години.
Според Мартин Лендж директивата изисква и да се правят стрестестове на промишлеността във всяка страна членка. По време на тези тестове ще се симулира прекъсване на доставките на критични и на други суровини, за да се види къде са слабите страни.
Зелената сделка започва в минното предприятие. Защо?, коментира Ролф Куби, генерален директор на “Евромин”, пред “24 часа”. Преминаването от енергийни източници, като нефт, газ и въглища, към възобновяеми означава инфраструктура. А тя е захранена от борсови материали, както със стомана, но също и с нови редкоземни елементи, кобалт, литий и други. В бъдеще трябва да осигурим необходимите материали чрез минен добив.
Добавената стойност в минния отрасъл го
поставя на първо място
Добавената стойност на един нает в минносуровинната индустрия в България е по-висока дори от тази в сферата на IT и надвишава 105 хиляди лева годишно. Това показват данни от специално изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено от старши икономиста на института Лъчезар Богданов по време на европейската минна бизнес конференция в столицата.
Този показател извежда минната индустрия на практика на първо място и
е плод на
дългогодишните
инвестиции,
правени в минните предприятия. Средногодишно те се движат между 300 и 400 млн. лв.
Цялостният икономически отпечатък на добивната индустрия в България за 2022 г., откогато са последните данни, е 3,9 млрд. лв., като
произведената
продукция е била
4,3 млрд. лв.,
посочи Богданов.
Този отрасъл от икономиката създава и сравнително висока заетост. В рамките на ЕС заетите в минното дело представляват 0,2% от цялата работна сила, в България този показател е 0,8%. У нас само пряко заетите в добива на въглища, руди и неметални полезни изкопаеми са 18 400 души.
Този отрасъл осигурява и сравнително високи и стабилни заплати. Средната е 2660 лв. за 2022 г.Тя е с около 30% по-висока от средната в преработващата промишленост и с около 75% по-висока от средната в строителството.
Според анализа един от най-големите ефекти от минната индустрия е отражението ѝ върху регионите. В много селища като Средногорие и Етрополе добивните предприятия осигуряват 43% от плащаните в цялата община заплати.
В община Челопеч пък 80% от собствените приходи на местната община идват от концесионните възнаграждения на местното миннодобивно предприятие. В Чавдар, Мирково, Етрополе и Крумовград над половината от приходите идват също по тази линия, обясни Богданов.