Спре ли за 100 дни вносът на храни, у нас ще има опасно “нямане”
- Домати и краставици от Гърция и Турция, свинско от други 4 европейски държави - това е нашето меню
- Производители искат нови политики с ясни цели, за да няма глад
Ако ни връхлети неочаквана криза и спре целият внос на храни в България, само след три месеца ще настане голямо нямане.
Така от пазара ще изчезнат 80% от плодовете и зеленчуците, които са основно гръцки и турски. А любимото свинско за българската кухня, което идва от Испания, Германия, Франция и Белгия, заменя все по-често родните пържоли, тъй като фермите у нас намаляват, а животновъдството не е привлекателно за младите и специалистите вече са дефицит.
Според нови данни на земеделското министерство
от доматите, които изяждат българите, едва
51% са родни,
а на масата вкусната българска краставица е 61%.
През 2023 г. у нас са влезли 100 хил. тона домати, а сме произвели 115 хиляди тона. Част от това родно производство обаче е отпътувало за Полша, Румъния и Унгария.
Като цяло при зеленчуците тенденцията е, че се произвежда повече българска продукция, отколкото се внася.
Тук държавите вносителки отново са Гърция и Турция, но пък в сравнение с доматите, краставиците отиват за Германия и по-малко в Полша.
594 хил. тона са произведените зеленчуци за миналата година, а вносът е бил 296 хил. тона.
Проблемът с плодовете обаче е повече от драматичен.
Ябълките и дините се
внасят най-много
Според официалните данни само сливите са били в по-големи количества спрямо 2022 г. При всички останали плодове тенденцията е родното производство да намалява.
Български фермери през 2023 г. са произвели 179 хил. тона плодове, което е рязко намаление с близо 43 000 тона спрямо предишната 2023 г.
Тогава са внесли и рекордно количество пресни плодове спрямо трите години - 397 хил. тона, а 69 хил. тона са изнесени.
Имаме потенциал и
може да
изхранваме
около
30-40 млн. души
Само допреди години сме били в челните места по износ на слънчоглед, домати, ябълки, сливи, череши и т.н., и то с много по-ограничен ресурс на модерна техника, просто такава беше политиката на държавата. А доскоро беше немислимо да внасяме домати от Полша, да не говорим от Турция и Албания. Все по-малко и по-малко производители остават, обяснява ситуацията Цветан Цеков, председател на Браншова камара “Плодове и зеленчуци”.
С либерализирането на вноса в Евросъюза от Украйна и Молдова е настъпила нова пазарна ситуация, при която българските плодове и зеленчуци са изместени вече тотално.
Години не можем да изнесем ябълки и круши, а и няма този производствен потенциал. За съжаление, картината е мрачна и проблемите се задълбочават. Не е въпросът дали, а кога ще загубим тези сектори, ако продължава да няма политики и стратегия с ясно поставени цели, предупреждава Цеков.
Ситуацията с месото и месните продукти е идентична според производители. Традиционно
собственото производство на свинско е
около 40%, а вносът - 60%
От данните на министерството се вижда, че българинът консумира около 210-220 хил. тона свинско всяка година.
От вноса за 2023 г. половината са замразени меса и части от трупа на прасето, останалата част е охладено и продукти от животното.
Традиционно нашето производство задоволява предимно прясната консумация, споделя Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите.
Той е категоричен, че няма разлика в качеството от вносното месо от четирите държави Германия, Испания, Франция и Белгия, тъй като генетиката, с която се работи, е европейска.
Сериозният проблем обаче е, че
от 2000 г. насам
броят на фермите и животните
намалява
Според Димитър Михайлов причините са от африканската чума по свинете и ковида до войната в Украйна. Свиневъдството не било и привлекателна професия, липсвали специалисти, а най-важното - няма и достатъчно кланици.
Трябват кланици, за да могат нашите преработватели да са конкурентни на това, което внасят от Западна Европа. Например те се нуждаят от определени части на прасето, а не от цялото и когато няма кланици да доставят тези части, месопреработвателите са принудени да внасят, поясни Михайлов защо у нас не се увеличава производството на свинско.
По износ на слънчоглед все още сме четвърти в света
Статистиката показва, че за миналата година у нас са произведени 11,7 млн. тона зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед.
По износ на слънчоглед България все още е в челната четворка на света, дори изпреварва Германия.
За периода юли 2023 - януари 2024 страната ни е експортирала 4,053 млн. тона, а Германия - 4,034 млн. тона. На първо място в света е Франция с износ на слънчоглед за 9,548 млн. тона.
Една от най-важните причини е, че слънчогледът е култура, която може да се отглежда на големи площи със сравнително ниски разходи. Освен това има и подходяща техника, която улеснява прибирането на реколтата. Това е пълна противоположност на отглеждането на плодове и зеленчуци, при които разходите са високи, продукцията често е несигурна заради климатични фактори и трябва много работна ръка.
Украйна подбива цените на яйцата, снасят ги в малки клетки, забранени в ЕС
Потреблението на месо в страната е по три направления: за търговия на дребно, за общественото хранене и за индустриална месопреработка. През последните години се наблюдава тенденцията за увеличаване на дела на охладеното месо за търговия на дребно, което стимулира увеличаването на местното производство на пилешко месо. Това обяснява Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България. Проблем по думите му е, че все още голяма част от потребителите предпочитали замразеното месо. А замразените разфасовки на нашия пазар до голяма степен били вносни.
Добитото месо от пилета бройлери, отглеждани у нас, за 2023 г. се равнява на 90 хил. тона, а вносът - на близо 100 хил. Държавите, които ни снабдяват с този продукт, са основно Гърция, Румъния и Италия. България пък изнася 20 хил. тона.
“На практика месо с произход ЕС не представлява внос, а вътрешнообщностна сделка и е произведено по същите високи стандарти, които са въведени в България. Месо с произход от трети страни обаче трябва да се обследва както за качество и безопасност, така и за фискалния контрол, независимо къде е обмитено”, предупреждава Гълъбов.
Той акцентира върху още един тревожен факт. “Вносът от Украйна представлява огромен проблем за България, Румъния и Гърция. В Украйна произвеждат все още яйца в неуголемени клетки, които са забранени в ЕС от 2011 г. Новите системи за отглеждане изискват огромни инвестиции и това съответно оскъпява цената. Освен това войната принуждава украинските производители да продават под себестойност и да правят дъмпинг на пазара”, обяснява шефът на асоциацията.
По данните на министерството производството на яйца у нас за консумация за миналата година е 1,3 млн. броя, което е с 0,8% повече спрямо 2023-а. Внесени са 5,5 хил. тона, а експортът на яйца за консумация се равнява на 18 хил. тона - основно за Гърция и Румъния.
Производството на мляко намалява
всяка година
При млеката също се забелязва тенденция на спад на родното производството с годините. За миналата произведеното мляко общо възлиза на 791 хил. литра, но в това число влизат краве, биволско, овче и козе. А през 2022 г. сме произвели 843 хил. През 2021 - още повече - 924 хил. литра.
От преработеното наше краве мляко са излезли 1,049 тона масло, 2,869 тона сметана и 161 хиляди тона заквасени млека. Пакетираните млека са 66 хиляди тона.
Вносната извара и сирене са 37 хил. тона, маслото е 9 хил. тона, а заквасените млека и сметана - 20 хил. тона.
Германия, Нидерландия и Полша са основните доставчици на сирене и извара у нас, сочат още данните на земеделското министерство. 62 хил. тона пък е количеството, което ние сме изнесли за чуждия пазар.