Галина Стоянова: Индустрия, рози и туризъм са трите кита, върху които здраво е стъпил Казанлък
- Борбата в Брюксел за защита на розовото масло трябва да продължи още със съставянето на новия Европейски парламент, казва кметът на града
- Икономическа зона върху 300 декара край село Бузовград чака инвеститори
- Районът се готви да приеме на работа освободени кадри от "Марица-изток"
- Общината ще поиска от държавата да управлява паметника на Бузлуджа
- Г-жо Стоянова, в Казанлък за 121-и път започна Празникът на розата. Как изглежда този празник през призмата на времето?
- 121 години наистина са много, но за мен 1903-а, когато е бил първият празник, е много близо до днешното време. Близо, защото трепетът, с който е организиран този празник оттогава досега, е същият.
Не са се променили усилията на местната власт в посока да извади най-доброто, цвета на цветовете сред розите. Като започнем от младото момиче - абитуриентка, която ще бъде Царица Роза, преминем през 24 май и отличим дейците на културата и на просветата, след това направим карнавала, в който участва целият град - от най-малките дечица до най-големите, за да покажат какво са направили през годината, как са пораснали.
Ние, разбира се, в тези дни си берем розите, гюла, защото те са ни в центъра
Много голям трепет има в очакването на това каква ще бъде годината. Още през април започваме да гледаме времето - дали ще е сухо, слънчево или дъждовно, тъй като от дългосрочната прогноза познаваме какъв ще е сезонът за розите.
Тази година той е благодатен, защото розите започнаха да цъфтят рано поради топлото време. Но и той ще се удължи заради дъждовете напоследък.
Има години, когато берекетът е голям, тази ще бъде такава. Има и много трудни години за производители и преработватели. Били са на ръба на фалита и изпитанията, които са били пред тях, някак ги приемаме като изпитания за самите нас.
Защото какво ни поднася времето, зависи от нашите действия преди това.
- По-добра реколта от рози обаче води до повече проблеми. От години стана хроничен недостигът на берачи. Да не излезе, че с много усилия миналата година успяхме да защитим розовото масло като натурален продукт в Брюксел, а у нас не можем да се справим с проблемите пред производството му?
- Затова казах, че всичко, което ни поднася времето, особено ако това са изпитания, е свързано с нашите безразсъдни действия преди това.
Наистина с берекета идват и изпитанията. Вървят ръка за ръка, защото преди това ние сме пропуснали да възпитаме младите хора да не бягат от розовите градини и да се грижат само за роклите и къде да отидат на екскурзия като абитуриенти.
По мое време като абитуриенти и средношколци в Казанлък беряхме рози
Полетата бяха пълни с млади хора. Не бяхме навършили 18 г., но можеше да работим, държавата разрешаваше, за да се учат тези младежи на труд. Никой дори не заплащаше този труд.
Беше време, в което дисциплинирано да станеш в 4 сутринта, да отидеш на полето, да видиш изгрева, да намериш след това сили да се състезаваш за най-големия чувал с набрани рози или да се окажеш мързеливият, който е проспал между розите времето - това имаше много възпитателен елемент.
Когато се питаме защо сега това не се прави, на мен примерно ми отговарят директорите: "Ами по Кодекса на труда не може непълнолетните да изпълняват трудова дейност."
Да, законодателно сигурно не може, но възпитателно и държавнически погледнато, дали не може и не трябва? Та оттам да започнем. Не че са длъжни децата да берат розите, но това беше стимул, желание, възпитание в обич към традицията и към труда.
- Някой днес ще каже, че това е било ангария.
- Да, може и така да каже, но никой не си спомня този труд като ангария. Аз си го спомням с радост и с много преживявания. Тогава например ми се случи, че паднах от първото колело, с което ходех да бера рози, и никога няма да забравя тази случка, след която се научих да карам по-добре колело.
Кои са сега съпътстващите проблеми - няма работна ръка, отиват хора само от малцинствата. Защо - заради ниското заплащане, заради непривлекателност на труда, всеки гони по-висока заплата, и всичко това не може да го реши една голяма държава като България.
Т.е. държавата, чийто основен поминък определя нейната визия и емблема - розопроизводството, не може да реши едно елементарно нещо - да създаде условия на производителите и на преработвателите да работят в този бизнес не само за да печелят, а да го правят с удоволствие.
Държавата трябва да се намеси, за да реши съпътстващите проблеми:
дали ще внесе работна ръка, дали ще стимулира някои гилдии да работят на полето, дали на младежите ще позволи да работят - има много решения, но никой не ги решава.
Защо? Защото това не ни интересува. Ами да си отива розовото масло, пък да става каквото ще, само то ли е?
Намаляват розовите градини заради липсата на работна ръка и заради ниската изкупна цена на розовия цвят. Отделно е желанието на ЕС да създаде регламент, с който да попречи на естествения, на натуралния продукт розово масло да има своята висока цена на европейския и на световния пазар, като изготви регламент, който да го определи като химическа субстанция.
Всички тези фактори напоследък се натрупват и традицията си отива.
Във въпроса си казахте, че сме успели в Брюксел да защитим розовото масло като натурален продукт. Участвах активно в тази битка, но не искам да се поставя въпросът така, защото някои казаха, че си правя политически пиар, а всъщност това е много сериозен проблем и бяхме на ръба розовото масло да бъде определено като химическа субстанция.
Да, преборихме веднъж стария Европейски парламент, който гласува с голямо мнозинство този регламент да бъде отложен, но не и окончателно затворен.
Ще има нов Европейски парламент като състав, ние трябва да проучим той с какво разбиране е по отношение на традициите, и тогава пак да отворим темата.
Тя засега бе замразена за срок от 2 години и няма начин те да не се върнат пак към нея. Ние като държава трябва да започнем да работим по този проблем още със съставянето на новия Европейски парламент.
- Говорихме за Европа и за държавата, а каква е политиката на една община като Казанлък, с какво тя улеснява бизнеса на своята територия?
- За да усвоим европейски пари от новия програмен период по програма "Региони в растеж" до 2027 г.,
разработихме концепция за интегрирани териториални инвестиции,
наречена "Устойчив социално-икономически растеж, подобрена инвестиционна среда и съхранена идентичност на региона", в която сме партньори с Павел баня и Мъглиж.
Тя е с 16 проектни предложения. За реализацията им ще кандидатстваме за малко над 28,376 млн. лева и имаме всички шансове да ги получим, тъй като неотдавна нашата концепция бе класирана на второ място сред общо 18 в Югоизточния планов район с център Бургас.
Концепцията предвижда развитие на икономиката и на зони за отдих и туризъм, които да обединим в цялостен туристически продукт за региона.
Изграждаме икономическа зона от 100 дка край село Бузовград, готови сме да я разширим с още 200 дка. Предстои на тази територия да изградим довеждаща техническа и инженерна инфраструктура, в това число транспортна свързаност, ВиК, електрическа инфраструктура.
Визията ни е зоната да функционира като високотехнологичен център,
затова се стремим да привлечем инвеститори, които да предоставят тъкмо високотехнологични услуги и продукти.
Казано иначе, създаваме зоната с мисъл малко по-далече от днешния ден. Иска ни се в нея да привлечем нови технологии, най-вече за дигитализация, защото хората, които работят на нашата територия, са високотехнологични инженерни кадри, тук имаме и добре развиващи се фирми, свързани с икономика.
Първата фирма, която пожела да се настани в новата зона, е от Италия.
Не е тайна и това, че общината се стреми да създаде условия за работа, които да привлекат при нас квалифицирани кадри на "Марица-изток", които ще бъдат освободени от енергетиката заради Зелената сделка.
Ние се готвим за това отдавна. Опитваме се да създадем възможности за тези хора, защото, ако досега държавата не направи нищо за тях, те по естествен път ще се наложи да търсят своята преквалификация. Знаем, че
освен от модерна база новите фирми ще имат нужда и от квалифицирана работна ръка
За подготовката и преквалификацията на такива кадри, най-вече от инженерните специалности, сме замислили заедно с колежа към Техническия университет в София високотехнологичен парк.
В него партньори на общината са и местни фирми, неговото сърце е казанлъшкият "ДАВИД холдинг". Те вече работят по теми като "Трансфер на знания чрез организиране и провеждане на обучение в електронна среда за заети - служители и инженерен персонал, за придобиване на специфични знания и умения, свързани с особеностите на конкретните работни места във връзка с технологичното развитие и обновяване на предприятията".
За създаването на изпълнителски кадри поставяме ударението върху дуалното обучение в професионалните гимназии.
Концепцията предвижда още да бъде обособена зона за отдих в района на язовир "Копринка". Задължително с велоалеи от Казанлък и Павел баня, със спортни атракции, включително и ветроходство, с клубове по водни спортове.
7 млн. лева от тези 28 млн. сме заложили за паметника на връх Бузлуджа като обект за туризъм
Интересът към т.нар. Чиния като към архитектурен шедьовър насред Балкана е много голям. Трябва да кажа, че арх. Дора Иванова и нейната фондация "Проект Бузлуджа" с наша помощ направи много за консервацията и обезопасяването на обекта, който се разграбва от 1991 г. Той трябваше вече да е отворен за посещения от туристи.
В плановете на общината е заедно с фондацията да продължим работата в обекта, за да стане той наистина туристическа атракция - с ремонт на покрива и остъкляване на прозорците от външния кръг. За да направим всичко това, ние като община се готвим да поискаме от държавата управлението на Бузлуджа като паметник, както получихме тракийските гробници в района.
Надявам се, това да се случи с решение на МС, след като бившият дом-паметник на БКП вече има статут на национален паметник на културата.
Преди това трябва да извървим пътя за спечелване на общественото мнение, което означава да коментираме това в гражданския консултативен съвет като тема, ще го обсъдим и по-широко.
Ще направим обсъждане в общинския съвет и ако той не е настроен идеологически да се противопостави, мисля, че ще вземат решение.
Следващата стъпка е да влезем в МС и да поискаме управлението на Бузлуджа. За да съхраним монумента, паметта. В това наше искане няма идеология, нито намерение да се възстановява монументът, а само да се съхрани в сегашния му вид.
Не е заради парите, които ще получим от входните такси,
търсим отговор на въпроса как младите ще намерят истината за това какво е било преди
и какво им се разказва в историята, ако не могат да пипнат част от тази истина, ако не могат да я видят на място.
Като не може държавата, следва да се намеси общината. С Дора Иванова сме водили много разговори и тя знае, че една от възможностите да се спаси Бузлуджа е общината да я поиска.
Като неправителствена организация нейната фондация среща тези проблеми, които възникнаха.
Ние - от общините, много разчитаме на тези интегрирани концепции, но за съжаление, 3 г. държавата не направи нищо.
Нямаме абсолютно никаква подготовка, а средствата са защитени в ЕК, отпуснати са на държавата, знае се колко са, по какви програми, абсолютно всичко.
Единственото, което сме направили, е да си напишем концепциите, и то много общини останаха извън тези концепции, защото ги поискаха в предизборен период миналата година.
Това беше голяма грешка, политическа грешка. Сроковете бяха малки, управляващият орган, който направи правилата, по които ще се одобрява кандидатстването, не даде достатъчно разяснения на кметовете да знаят, че отказът от подготовка на такива проектни концепции, както и забавянето им, е фатален.
Много концепции бяха подготвени извън срока - от началото на август до 15 септември м.г., и не се приеха, макар че много кметове бяха в предизборна кампания.
От ръководството на националното сдружение на общините настояваха пред правителството да се удължи този срок, но не беше променен.
Това са отделни средства извън плана за възстановяване и устойчивост. Ние като община участваме и в концепцията на Бургас за детска болница там. Те вече имат работен проект и мисля, че болницата ще бъде готова преди националната в София.
Вижда се, че в много отношения общините са по-напред от държавата.
- Тази година като община имате възможност да усвоите и пари от бюджета.
- Това е много добра и справедлива програма. Кандидатствахме с 4 проекта в рамките на 30 млн. лева - толкова се полагат за община с нашата големина.
С тези пари ще ремонтираме обходния път на Казанлък, който трябва да направи пътна връзка с индустриалната зона.
Другият ни проект включва нова организация на
движението на западния вход на града
С парите от бюджета започваме и реконструкция на колодрума в града, както и изграждане на нова функционална спортна зала. Сега този колодрум е открит, има бетонна писта с диаметър 300 метра.
Ползва се, но е опасна. След реконструкцията ще имаме закрита писта с диаметър 250 метра и възможности за развитие на няколко вида спорт.
Договорите за тези пари са разписани до края на 2026 г. и няма опасност те да не бъдат усвоени.
Зависи от нас и от нашата организация, но мисля, че няма кмет, който да си позволи лукса да се бави или да изпусне тези пари.
Имаме и програма за облагородяване на междублокови пространства в Казанлък, която изпълняваме от 4 г. В рамките на тази програма с общинския съвет сме си поставили за задача до края на мандата в града да няма нито един незаконен метален гараж върху общинска земя.
Бяха 5 хил., вече са наполовина. На тяхно място изграждаме паркоместа, даваме на желаещите право да си построят законно масивни гаражи. Друга възможност пред хората е да си направят навеси за колите с фотоволтаици върху тези навеси.