Просветният министър Васил Кънчов убит с 5 куршума в кабинета си посред бял ден
- Килър е уволненият налудничав учител Тома Каранджулов
- След като го застрелва, даскалът сяда в креслото му и се гръмва в гърдите
Министърът на просвещението Васил Кънчов е единственият български политик, убит в кабинета си. На 24 януари 1902 г. уволненият учител Тома Каранджулов изстрелва в него пет куршума и с шестия сам се гръмва в сърцето.
Какъв път изминават роденият във Враца, но силно свързан с Македония Кънчов, и роденият в Прилеп, преминал през сърбоманството и изучил се в София за учител Караджулов, за да се срещнат фатално през студения януарски ден в министерския кабинет?
Васил Иванов Кънчов е роден на 26 юли 1862 г. в семейството на бъчвар. Завършва четвърти клас в родния си град Враца и през 1880 г. общината му дава стипендия, за да учи в Ломската гимназия. Завършва я с отличен успех през 1884 г. и едва 22-годишен става главен учител в същото врачанско четирикласно училище.
През 1885 г. Васил Кънчов получава държавна стипендия и отива да учи химия в Харков, Украйна. Там се запознава с Марин Дринов, бъдещия член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес БАН. След години и Кънчов ще стане член на книжовното дружество.
Но тогава той сам прекъсва образованието си и се връща в родината, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. Вместо към Украйна след войната заминава в Германия - учи три семестъра химия в Мюнхен и два - в Щутгарт. В началото на 1888 г. заболява от ревматизъм и се налага да отиде на лечение в Тирол. Това отсъствие обаче му коства стипендията и той се връща в България, без да се е дипломирал.
Няколко месеца е учител в железарското училище в София и после заминава за Солун, който все още е в пределите на Османската империя. От септември 1888 г. става учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия. През 1891 г. става директор на българските училища в Серско, а през 1892-1893 година е директор на Солунската гимназия.
През този период Българската екзархия създава много нови училища в цяла Македония. Васил Кънчов пътува навсякъде в областта и събира етнографски, исторически и географски сведения. Тази му апостолска дейност е забелязана от екзарх Йосиф и през март 1894 г. той го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония. Тази длъжност не пречи на Кънчов да продължи проучванията си, дори напротив, дава му повече възможности.
През 1890 г. издава първата си книжица, плод на тези проучвания - “Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки”
Следват “Сегашното и недавното минало на град Велес” (1892), “Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница” (1894-1896), “Отечествена география” (1895), “Положението на българите в Македония” (1895), “Политиката на турското правителство спроти българите в Македония” (1896) и “География на Бълканския полуостров” (1897).
И тук младият учител се среща за първи път със смъртта. През юни 1897 г. пред хотел “Палас” в Цариград е направен опит той да бъде убит. В писмо до своя приятел Атанас Шопов, журналист и писател, секретар на Екзархията и главен редактор на в. “Новини”, Кънчов пише: “Нападателят не могъл нищо да ми стори зло, защото наблизо имаше пантонджии и които забелязаха кога дигна ръка, те се впуснаха мигом и започнаха да го бият. Той получи два-три удара и избяга. Всички помислихме, че това е сръбска работа. По-късно се оказа, че нападателят бил българин и бил накаран да извърши това деяние от патриотичния кръжок в Цариград. Това нещо ме порази и аз съм душевно убит. Видях, че между нашата интелигенция има настоящи зверове! Даже нещо по-лошо от зверове. На страшна тревога съм изложен и в най-скоро време ще напусна Екзархията”.
И наистина през ноември 1897 г. Васил Кънчов подава молба до Екзархията да бъде освободен. За добре изпълнения дълг княз Фердинанд го награждава с Народен орден за граждански заслуги, командирски кръст - трета степен.
На път за България Кънчов е задържан за кратко в сръбския град Ристовац. Явно, знаейки кой е този българин и с каква дейност се занима, в полицейския участък го подлагат на унизително претърсване с надеждата да намерят компрометиращи материали. Не намират и така идеята да го злепоставят пред турските власти пропада.
През септември 1890 г. Кънчов се жени за Христина Балтаджиева, негова колежка от Солунската гимназия. Тя е родена в Калофер, произхожда от заможно семейство. Завършила е гимназия в София, изкарва и педагогически курсове в Петербург. Ражда им се дъщеря Невена. Но след около 2 години и половина Христина умира. За детето остава да се грижи нейната майка.
След завръщането си в България Васил Кънчов живее малко време във Враца,
после продава бащината си къща и се преселва в София. През 1900 г. издава книгата “Македония. Етнография и статистика”. Това е първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония. Преведена е на френски език.
Интересно е мнението на Иван Хаджиниколов за книгата и автора й. (Хаджиниколов е български революционер, учител, книжар, роден в Кукуш. Той е един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - б. а.):
“Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.”
От 1898 г. Васил Кънчов е действителен член на Българското книжовно дружество. До 1901 г. е и деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него.
В политиката влиза през 1899 и 1901 г., когато е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивно-либералната партия, която минава за най-проруската в тогавашна България. Нейните първи лидери са Драган Цанков и Стоян Данев. През 1901 г. Кънчов става подпредседател на Народното събрание.
В началото на 1902 г. става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев. До нахлуването в кабинета му на убиеца Тома Каранджулов ще минат само месец и три дни. За Каранджулов няма много сведения. Знае се, че е роден в Прилеп, Македония. На младини се изявява като сърбоманин и учи със сръбска стипендия в Белград. Не е известно какво го отказва от просръбските му убеждения, но напуска Белград, идва в София и завършва Историко-филологическия факултет на Висшето училище - предшественика на Софийския университет.
Каранджулов е назначаван за учител на няколко места в страната, но отвсякъде го уволняват заради лошо преподаване и поведение пред учениците. Комплексиран от всичко това, той развива манията, че е недооценен. Познатите му го намират за неуравновесен психически.
Той е почти постоянен поситител на просветното министерство и тропа на много врати с искането да бъде назначен за учител в София. Навсякъде среща отказ и започва да заплашва чиновниците, че ще ги “лизне месечината” - израз, който означава, че ще получат смъртна присъда “по македонски”.
Когато на 6 февруари 1902 г. Тома Каранджулов пак се появява в министерството и започва нервно да се разхожда из коридорите, никой не му обръща внимание. Към 15 часа министър Васил Кънчов изпраща разсилния да извика някакъв чиновник за справка. Каранджулов използва момента и без да чука на вратата, нахълтва в кабинета на министъра, който довършва статията си за в. “България”, единия от двата вестника, близки до Прогресивно-либералната партия. След минута се чуват пет изстрела и след малка пауза още един - шести.
Първите чиновници, отворили вратата, са втрещени от кървавата гледка
Министър Кънчов лежи по гръб на пода и още диша, макар и слабо, а на креслото му с отворени очи и зейнала уста седи облегнат назад около 30-годишният убиец без признаци за живот.
Стражари отцепват кабинета, дошлият дежурен лекар опитва да помогне на Кънчов, но той умира, без да дойде в съзнание. На мястото идват и вътрешният министър Михаил Сарафов, на търговията и земеделието - Александър Люцканов, и др. висши чиновници.
Според следствието Каранджулов е действал сам, без съучастници. Предполага се, че министърът се е съпротивлявал, защото бастунът му бил счупен на две. Съдебномедицинският преглед установява, че Кънчов е улучен от три куршума - два засягат сърцето и излизат през гърба, а третият попада в рамото. Другите да изстрела не са го улучили.
Самият Каранджулов сяда в министерското кресло и се гръмва с един куршум. Лекарите забелязват интересен детайл - по куршума няма следи от дрехите на килъра. Те стигат до извода, че след като застрелва министъра, Каранджулов сяда в креслото му, разкопчава дрехите си и разголва гърдите си, в които се гръмва.
Васил Кънчов е погребан тържествено и на държавни разноски. Във всички държавни учреждения са спуснати черни знамена. На опелото в “Св. Неделя” присъстват княз Фердинанд, министри, висши офицери, дипломати, преставители на духовенството. Слово произнася министър-председателят д-р Стоян Данев. Ковчегът с покойника е носен от професори от Висшето училище...